Тревожните истории за времето, а не самият топъл въздух, са в основата на тревогата и страха на левите.
Медиите искат да знаете, че навън е горещо. „Спешна ситуация, свързана с горещините: Почти половината от САЩ са изложени на риск“, обяви CNN миналата седмица, когато температурите в по-голямата част от страната се покачиха над 90 градуса по Фаренхайт (32 градуса по Целзий).
Ако горещите вълни бяха толкова смъртоносни, колкото се твърди в пресата, Хомо сапиенс не би могъл да оцелее хиляди години без климатик. И все пак сме тук. Хората са показали забележителна устойчивост и адаптация – поне до наши дни, когато половината от обществото загуби хладнокръвие заради климатичните промени.
„Екстремните температури вредят на психичното ни здраве“, предупреждава скорошно заглавие на Bloomberg. Очевидно всеки социален проблем под слънцето сега се дължи на изменението на климата. Но тревожните истории за лошото време са тези, които подхранват психични отклонения, достойни за DSM-5 (Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства в САЩ, пето издание), а не самият топъл летен въздух.
Статията на Bloomberg цитира анализ от юли в медицинското списание „Лансет“, който установява слаба връзка между по-високите температури и самоубийствата и психичните заболявания. Но в проучването колективните доказателства се оценяват като „ниско сигурни“ поради противоречивите резултати от изследванията, методологиите, измерваните променливи и дефинициите. Авторите също така отбелязват, че „изменението на климата може да не увеличи непременно проблемите с психичното здраве, тъй като хората могат да се адаптират с течение на времето, което означава, че по-високите температури могат да станат нормални и да не се преживяват като аномални или екстремни“.
Е, да. Преди медиите да започнат да съобщават за предполагаемите температурни рекорди и за научните доказателства, които са доста несигурни – горещите вълни се третираха като нормална част от лятото. Неприятни, но в преносен смисъл – нищо, заради което да се поизпотиш, освен жегата.
Въпреки това според доклад на Световната здравна организация от миналата година самото „осъзнаване на изменението на климата и екстремните метеорологични явления и техните последици“ може да доведе до множество болести, включително обтегнати социални взаимоотношения, тревожност, депресия, насилие от страна на интимния партньор, безпомощност, самоубийствено поведение и злоупотреба с алкохол и наркотици.
Проучване, проведено през 2021 г. сред младежи на възраст между 16 и 25 години в 10 държави, включително САЩ, показва, че 59% от тях са много или изключително загрижени за изменението на климата, а 84% са поне умерено загрижени. Четиридесет и пет процента твърдят, че са толкова притеснени, че се затрудняват да функционират ежедневно, което е определението за тревожно разстройство.
„На първо място е наложително възрастните да разберат, че младежката тревожност за климата (наричана още екотревожност, соласталгия, ековиновност или екологична скръб) е емоционално и когнитивно функционален отговор на реални екзистенциални заплахи“, се казва в редакционна статия от 10 май в списание Nature. „Въпреки че чувствата на безсилие, скръб и страх могат да бъдат дълбоко разрушителни – особено за младите хора, които не са свикнали с дълбочината и сложността на подобни чувства – важно е да се признае, че тази реакция е рационална.“
Тези тревоги не са по-рационални, както и заплахите от изменението на климата не са екзистенциални. По-подходящият термин за този страх е климатична хипохондрия.
В началото на този месец списание New Yorker публикува материал от 4 400 думи, озаглавен „Какво да правим с климатичните емоции“, от Джия Толентино, жена, която е обхваната от такава невроза. „Може би е невъзможно да се замислим сериозно за реалността на климатичните промени за повече от деветдесет секунди, без да се почувстваме депресирани, ядосани, виновни, огорчени или просто луди“, пише г-жа Толентино.
„Преди няколко години, когато четях доклад за климата на телефона си в ранните часове на сутринта, изпаднах в стандартна емоционална спирала, мислейки за всичко това“, спомня си тя. „Наскоро ни се беше родило и бебе, чийто въглероден отпечатък вероятно вече надхвърляше този на цели села в Бурунди. Играех си на игра с потребителските си желания.“
Г-жа Толентино описва как климатотерапевтите могат да помогнат на пациентите да се справят. „Целта не е да разрешим натрапчивото чувство и да го загърбим“, а както я съветва един терапевт, „да се стремим към средна точка на устойчив дистрес“. Дори отчаянието на климатичните левичари трябва да бъде „устойчиво“.
Не е трудно да се забележи, че днешните снежанки смятат горещото време за отклонение, подобно на начина, по който възприемат нормалните чувства като тревога или тъга. Но в климатичната тревога няма нищо нормално, въпреки твърденията на левите за обратното.
Прогресивните хора могат дори да използват климатичните промени, за да изместят други свои тревоги – например тази да имат деца. Репортер на Vox, който се занимава с психично здраве, наскоро писа за стреса, свързан с климата, и за това как „някои хора дори се борят с екзистенциалния въпрос дали да имат деца заради човешката тежест върху ресурсите на планетата“.
Изместването е неадаптивен механизъм, чрез който хората пренасочват негативните емоции от едно нещо към друго. Г-жа Толентино разказва как един от пациентите, които е интервюирала, е осъзнал чрез дълбок размисъл, че „понякога е използвал тревожността за климата като кошче за своите собствени, по-интимни проблеми“.
Климатичните хипохондрици заслужават да бъдат третирани със съчувствие, подобно на всички, които страдат от психични заболявания. Те обаче не трябва да очакват всички останали да разрешават техните неврози.
Източник: The Wall Street Journal
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
