Ако приемем, че най-свидното в живота на човек са детските му години, и ако приемем, че каквото и да преживее до старостта, човек се връща към тези спомени със сходно умиление, то какви биха били спомените на гениите, на чиито интелектуални способности се възхищаваме? Дали са били така блестящи и като малки?
Задача с много неизвестни си постави „Изотопия”, вдъхновена от историческа стогодишнина. През 2021-ва се навършва точно столетие, откакто Алберт Айнщайн получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на Закона за фотоелектричния ефект, припомня БНР. Към тези сто години и начина, по който Айнщайн ги променя, добавихме още красиви умове и оставени следи. Защото стъпките на големите, дори когато са малки, наистина остават. В радиото отекват, а ако са описани в книга, стават съвсем видими:
„По-малкият син най-много обичаше приказките Правда и кривда, Какво сънува дяволът, когато се преструва на добър и Чиракът на магьосника. В последната Дяволът пита чирака дали е научил нещо, а той му отговаря:
„Нищо не на учих, забравих и онуй, което знаех преди”. Никола обичаше приказките, защото в тях глупакът, най-малкият брат, беше винаги истинският главен герой.”
Това е част от описанието на Джука, майката на изобретателя, физик и инженер Никола Тесла, в художествена интерпретация на един от големите съвременни сръбски писатели Владимир Пищало в книгата му „Тесла, портрет сред маските”. С нея се потапяме във вълненията на малкото момче, винаги засенчвано от по-големия си брат Дане, което обичало природата и не било съвсем като другите деца. Дане обаче загива трагично, а след това Никола започва да има видения. За последен път от страниците ще видим смъртния образ на Дане в дълбокото синьо – привижда се на Никола, докато плава за първи път към САЩ, изпълнен с мечти, надежди и страх.
Бащата на Никола иска да го направи свещеник, но вече единственият му син се увлича по природните и точните науки. През 1873 година заболява от холера и е прикован на легло. Баща му обещава най-свидното, ако се справи с болестта – инженерно образование в добър университет. Речено – сторено. Таткото си удържа на думата, а Никола Тесла покорява света с постиженията си в сферата най-вече на променливия ток и електроснабдяването. Но не само.
Животът му дава твърде много поводи да си кажем, че просто е роден в грешното време. Малък пример: искал е безплатно и безжично електричество за всички…
Без повече печал, защото – както е казал Алберт Айнщайн – има два начина да изживеем живота си. Единият е все едно нищо не е чудо, другият – все едно всичко е чудо. Така се гмуркаме в живота на германския учен от еврейски произход. На 14 март 1879 година в Улм се ражда Алберт, все още не толкова рошав, колкото в последните си години. Въпреки че като всяко бебе проплаква с първите глътки въздух, проговаря чак на 3.
На 5 Алберт получава компас от баща си и е изумен как стрелките се влияят като че ли от нищото, с което осъзнава, че на света съществуват физични закони, които не могат да бъдат видени с просто око.
Малкият гений е отличен ученик, има любови, премеждия и също като Тесла търси щастие и признание в САЩ. За него с право вече е казано и написано много.
Аплодисменти и за малкия Карл Фридрих Гаус!
Веднъж учител по математика иска да си осигури спокойствие и дава на съвсем малките ученици задача, която сам не може да реши.
На черната дъска той изписва 1+2+3 и така до 100. Учениците трябва да изчислят сбора на всички числа. Вдига се една ръка. Край на покоя.
Карл забелязва, че ако съберем 1+100, получаваме 101. Същият е резултатът при сбора 2+99, 3+98 и 4+97. Тоест всички сборни двойки правят по 101, умножаваме по 50, колкото са получените двойки и ето – 5050. Задачата е решена!
Преди няколко години Гугъл почете Гаус като направи кратко филмче за него, което пусна в САЩ и някои други страни. За да стане „Принцът на математиката” по-познат на света.
Гаус е роден на 30 април 1977 г. и сам изчислява рождената си дата. Майка му не я записва, а само помни, че е сряда и е на определен брой дни отстояние от Великден. Години по-късно математикът разработва метод, по който може да се изчисли кога е бил Великден в определена година, съответно сам открива рождения си ден.
За съжаление в детските години Карл не е имал нито яснота кога е роден, нито торта и подаръци, защото се ражда в бедно семейство. За разлика от математика, физик и религиозен философ Блез Паскал.
Блез бързо си спечелва прозвището на дете чудо, тъй като напредва във всички науки. Баща му решава да го въведе в математиката, чак когато е на 15 години, защото мисли, че науката е твърде сложна за сина му. Още като тийнейджър обаче Блез изобретява първата сметачна машина, известна като Колелото на Паскал.
И не само. На 16 издава „Есе за коничните сечения”. Годината, в която умира бащата Етиен Паскал, е преломна за младия гений, а в най-късните си години той се отдава на религията и прекратява светския си живот.
Черешката на тортата за Карл, пък и не само, е невероятната съдба на Мери Анинг. Тя е сред най-великите палеонтолози, считана е за основател на тази наука. Бащата на Мери е мебелист, а след работа обикаля морския бряг и търси красиви мидички и камъни, които продава на туристите. Мери често е с него.
Веднъж бурното море отнася кучето й. И това не е последната беда, а само началото. Баща й си отива без време. Къщата, в която бедното й семейство живее, е отнесена от високите морски води. Когато е на 15, по време на излет в гората търси подслон заедно с други деца и бавачката под едно дърво. Оказва се, че след горското преживяване Мери е единствената оцеляла.
И нейният живот, започнал през 1799-а, е белязан от драматична любов, бедност и сила. Макар и никога да не посещава училище, тя успява да изучи различни дисциплини и да се занимава с голямата си страст – фосилите. Намира множество от тях, включително скелет на цял динозавър.
На основната снимка: 3-годишният Алберт Айнщайн, 1882 г.
