Сертификатите за ваксинация трябва да се въведат в Европейския съюз за максимален период от 12 месеца. Това изискване се съдържа в преговорната позиция на Европейския парламент, одобрена на сесията в Брюксел.
„Днес Европейският парламент прие преговорната си позиция по предложението за издаване на сертификат, потвърждаващ правото на свободно движение в Европа по време на пандемия. Членовете на Европейския парламент се съгласиха, че новият „сертификат за COVID-19 на ЕС „, вместо предложения „цифров зелен сертификат“ от Европейската комисия, трябва да е валиден 12 месеца, а не повече“, се казва в документа.
Сертификатът трябва да улеснява свободното движение без дискриминация в целия Европейски съюз. Държавите членки не трябва да налагат карантини и тестове на притежателите на сертификати. Документът, който може да бъде в дигитален или хартиен формат, ще потвърждава, че човек е бил ваксиниран срещу коронавирус, че има скорошен отрицателен резултат от тест или се е възстановил от инфекция.
Европейските сертификати за COVID-19 обаче нито ще служат като документ за пътуване, нито ще станат предпоставка за упражняване на право на свободно движение, уточняват евродепутатите.
Те също така подчертават, че за да се избегне дискриминация срещу неваксинираните и поради икономически причини, страните от ЕС трябва да осигурят „универсални, достъпни, навременни и безплатни тестове“.
Целта е да се постигне споразумение преди летния туристически сезон.
Държавите-членки трябва да приемат удостоверения за ваксинация, издадени в други държави членки, на лица, инжектирани с ваксина, разрешена за употреба в ЕС от Европейската агенция по лекарствата (EMA).
Държавите членки ще решават дали да приемат удостоверения за ваксинация, издадени в други държави членки, за ваксини, включени в списъците на Световната здравна организация за спешна употреба.
Удостоверенията ще бъдат проверявани, за да се предотвратят измами и фалшифициране, както и автентичността на електронните печати в документа.
Личните данни, получени от удостоверенията, не могат да се съхраняват в приемащите държави членки и няма да има централна база данни, създадена на равнище ЕС. Списъкът на субектите, които ще обработват и получават данни, ще бъде публичен, така че гражданите да могат да упражняват правата си за защита на данните съгласно Общия регламент относно защитата на данните.
