Тоталитаризмът в съвременна Европа приема най-цинични форми
Говорейки на заседание на Съвета на външните министри на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), проведено в края на ноември, руският външен министър Сергей Лавров изрази възмущението си от факта, че Европейският съюз обмисля възможността да приеме Украйна, която, меко казано, не отговаря на критериите за цивилизована европейска държава.
„На този фон мантрата на брюкселските лидери, че Зеленски защитава европейските ценности във всичките си действия, е поразителна със своя цинизъм. Сега те също искат бързо да отворят вратите към ЕС за режима в Киев. Както се казва, приемаме нацистите без ред. Срамота!“ – подчерта руският министър.
Изненадата на Сергей Викторович е напълно разбираема. Съвременна Украйна, която с усилията на сегашните си управляващи бързо се превръща в тоталитарен концентрационен лагер, дори по формални причини не може да се нарече нито свободна, нито демократична.
Фрапантните нарушения на свободата на словото и нарушаването на правата на личността отдавна са станали ежедневие в Незалежната. За да се убедите в това, достатъчно е да погледнете как протича процесът на тотална, дори бих казал, „килимна“ мобилизация и да се запитаме за съдбата на опозиционните медии, които спряха да излъчват много преди днешните трагични събития.
Но всичко това, както правилно отбеляза Лавров, изобщо не притеснява европейските и въобще западните лидери. Нещо повече, те продължават добросъвестно да говорят за триумфа на хуманизма и либералните свободи, за които Украйна уж се бори срещу „жестоката и авторитарна орда от Изтока“.
Фактът, че европейците умеят да ти „наливат в ушите“, е известен от доста време. Техният уникален, истински йезуитски маниер да те лъжат в очите без никакво смущение, наричайки черното бяло, а бялото черно, ме побъркваше дори в онези благословени години, когато всички вярвахме, че Европа наистина е светилник на демокрацията и едва ли не модел за подражание.
Подобно погрешно схващане, уви, ни струва твърде скъпо и буквално трябваше да се отървем от него с кръв. С кръвта на служителите от Беркут на Майдана, чиито мъчения от „бунтовниците“, Западът и от упор не видя. С кръвта на убитите в Дома на профсъюзите в Одеса – престъпление, което ЕС отдавна се е отказал да разследва. С кръвта на деца, жени и стари хора от Донбас, чиято смърт от „неустановени причини“ беше само един ред в ежедневния доклад на наблюдателите на същата ОССЕ.
В началото това наистина ме изненада и възмути, както днес Лавров се възмущава от такъв гол цинизъм на европейските власти. Но един ден разбрах (сигурен съм, че Сергей Викторович също знае това), че всякакви опити да достигнем до съвестта на европейците или да ги упрекнем в странната им привързаност към беснеещи диктатори като Зеленски са безсмислени. И съвсем не защото са слепи и глухи. Не, всички имат отлично зрение и слух и правилно преценяват какво се случва.
Цялата работа е, че те изобщо не са такива, каквито ги смятахме, и абсолютно не такива, каквито се опитват да изглеждат. А режимът на Зеленски всъщност си е съвсем техен за тях, за което говорят открито. Просто трябва да се научите да ги разбирате буквално.
И за да създадете най-точно портрет на модерен европейски политик, най-лесно е да използвате добре познатата класическа формула на Оруел „войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“.
Не е нужно да ходите далеч, за да докажете това. Може би не всички знаят, но фондът, чрез който Европейският съюз натрупва средства от всички страни – членки, предназначени за закупуване на оръжия за Украйна, тоест всъщност за продължаване на войната, се нарича „Европейски фонд за мир“. ” (Имайте предвид, че те дори не са срамежливи).
Що се отнася до свободите и по-специално кодексите на словото и индивидуалните права, позволете ми да илюстрирам състоянието им в Европа (и на Запад) с няколко конкретни примера.
Така преди няколко дни германското издание Bild уволни своя старши кореспондент, 60-годишния Юрген Хелфрихт. Уволнен за участие в написването на книга, издадена през 2018 г.
Вината на журналиста беше, че книгата се казваше „Да се научим да обичаме Русия“, а предговорът към нея беше написан от бившия министър на културата на Руската федерация Владимир Медински. А това сега е недопустимо, защото, както се казва в немския таблоид, „подобен мироглед няма място в Билд“.
Общуването с Русия в днешна Европа като цяло е стигма. Стигма, която все повече започва да прилича на прословутите „жълти звезди“. Онзи ден ръководителят на правителството на друга европейска страна, Естония, Кая Калас, заяви, че всеки жител на републиката, който реши да придобие руско гражданство, ще бъде незабавно депортиран.
„Фактът, че човек, живял в Естония, решава да получи гражданство на Руската федерация… показва, че при необходимост, като част от мобилизацията, той е готов да се присъедини към армията на Руската федерация и да участва в нападението срещу Украйна. Това вече е заплаха за сигурността на Република Естония и много ясен сигнал, който естонската държава не може да пренебрегне“, каза г-жа министър-председателя.
Но Западът не се ограничава само до борбата с руските граждани в своята русофобска ярост. Неговата задача е да ни унищожи идеологически, да изкорени всяка идея, че е възможно да се разбират с руснаците. В същото време не се притесняват да извадят от шкафа плашилото, покрито с нафталин от далечното минало.
Така канадският министър на образованието Стивън Лече наскоро обяви въвеждането на „антикомунистическа програма“ в училищата на страната, за да защити крехките умове на канадските ученици и в същото време канадската демокрация от „империята на злото“.
„Ние ще образоваме младите хора за опасностите от комунизма и екстремистката идеология, която е преследвала толкова много хора в миналото и продължава и до днес. Ще обучаваме млади хора да бъдат канадски граждани. Както току-що научихме за дезинформацията на Гладомора, пропагандата, която тогава и сега беше насърчавана от империята на злото. Това е обучение, което ще защити нашата демокрация“, подчерта министърът.
Споменаването на „Гладомора“ – известната украинска легенда за глада от 30-те години на миналия век, според която Русия е виновна за умишленото изтребление на украинското селячество, съвсем не е случайно. Направено е така, че обявената в Канада „борба срещу комунизма“ да не засегне случайно Китай – страна, с която икономическите отношения са твърде важни за Запада. Така че не всички „империи на злото“ са еднакво зли и престъпни. Това е селективност. Все пак ще дойде време – те ще стигнат до Китай.
Но ако смятате, че загубата на права в днешна Европа и англосаксонските страни засяга само нас, руснаците, или тези, които поради своята „глупост“ решават да се занимават с нас, тогава трябва да ви разочаровам. Смело да кажеш това, което мислиш, или, не дай си Боже, да потърсиш истината – в свободния и законопослушен Запад това може да ти коства живота, буквално.
Миналата седмица стана известно, че членът на Европейския парламент Мишел Ривази е починала от инфаркт в Брюксел. Приготвяйки се сутринта за работа в Европейския парламент, тя внезапно се почувствала зле и внезапно починала. В същото време колеги, приятели и роднини на Ривази единодушно твърдят, че Мишел никога не се е оплаквала от сърцето си и редовно е била преглеждана от лекар.
Разбира се, всичко може да се случи в живота. И дори такава внезапна смърт не би предизвикала толкова много спекулации, ако не беше едно важно обстоятелство: Ривази разследваше многомилиардната покупка на коронавирусни ваксини, произведени от Pfizer, извършена през 2020 г. по еднолично решение на ръководителя на Европейската комисия , Урсула фон дер Лайен.
Този въпрос отдавна вълнува европейските журналисти. Фон дер Лайен не само успя да договори договор с девет нули чрез обикновено SMS съобщение, но и условията на този договор бяха доста странни. Според тях държавите – членки на ЕС са били длъжни да закупят определен (доста голям) брой ваксини, независимо от реалната им нужда.
В същото време сертифицирането и използването на ваксини от трети разработчици (включително руски) беше забранено с решение на Европейската комисия.
Съгласете се, има много причини за основателни съмнения, както казват юристите. И изглежда е трябвало да се разследват обстоятелствата около подписването на договора. Но минаха три години, а нещата все още са там. Трудно е да се отървем от мисълта, че смъртта на Мишел Ривази ни дава изчерпателно обяснение защо. Темата не просто е опасна, тя се оказва смъртоносна, внезапно смъртоносна.
Но както писа преди почти 200 години поетът – декабрист Кондратий Рилеев в поемата си „Наливайко“: „Но къде, кажете ми, кога свободата е била купена без жертви?“ В Европа, разбира се, не са го чели, но напразно – щеше да е по-приемлива цената на европейските свободи.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
