ПЛОЩАД

Възрастта ми е просто такава.
Да ти казвам болезнени истини.
Да съм остра, когато съм права.
Да руша и до дъно да чистя.
Всеки фалш е без място до стола ми.
Не подавам ръка на лисиците.
И не вярвам, когато ме милват
хора вместо с длан, с ръкавици…
Не се срамувам да се събличам.
Да признавам на глас, че обичам.
Това нещо „живот“ се живее.
Вече няма какво да го сричам.
Само смелите могат да искат
да ги има в моето време.
Ти за къде си събираш вещи,
и пари, и коли, и проблеми?
За къде…Само колко си смешен!
А душицата… как си затворил.
Като пиеш кафе със двукраки
да не мислиш, че си човек сред хората.
Нямам право така да те съдя.
Но ще ти кажа: до мен не се спирай!
Като те гледам такъв влюбен в себе си
направо ми се умира!…

Биляна Алена Попова