Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗОРАВестник ЗОРА

КОМЕНТАР

ЗА ЗЛОБАТА – ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО





Дали българите сме зли хора? Ето това се питам и естествено – знам отговора. Че кой не го знае?
Сега, обаче, аз мога да си поиграя и като някой истински писател – да не кажа никакъв отговор още половин час. И всички да си мислят, че отговорът е тоя, който те си мислят. Да, ама не. (помните ли Петко Бочаров?)
Всъщност аз – като си помисля за злобата на българите, пък и за каквато и да е „най-характерна черта на българите” (завистта, проклетията, но също и трудолюбието, гостоприемството) – се сещам, че ние, българите, сме оформяли представите си за тия „най-характерни наши черти” обикновено на основата на пълна изолация и непознаване на други народи. На село, сред комшиите, така да се каже.
А след като сме опознали други народи, вече сме имали силно предубеждение за „най-характерните черти в нашия национален характер”…и съвсем според теорията на Леон Фестингър за Когнитивния дисонанс – ние сме нагаждали данните от действителността към вече съществуващите си представи – а не обратното.
И така – аз си знам: нашата представа за нашия си национален характер е продукт на непознаване на света.
Знам си: Видим ли италианци – ще осъзнаем, че далеч не сме кой знае какви скандалджии, както си мислим. Видим ли англичани – ще осъзнаем, че не сме никакви грубияни. Видим ли сърби – че не сме чак толкова злобни.
Но и това, естествено, е глупост.
Всяка народопсихологическа спекулация е глупост. Защото, когато я правим, ние въобще не си даваме сметка, че именно на основата на предубеждения ние търсим и наивно намираме Именно Такива Черти, Каквито Очакваме да Намерим у един народ.
Щом сме си казали, че сме злобни – ще гледаме и ще търсим именно злоба у нас си. И ще я намираме. Защото – който търси – намира.
Защо ли пиша тия редове?
Защото напоследък – по няколко най-различни, наистина нямащи почти нищо общо един с друг поводи, аз писах статии във фейсбук, препечатваха ги вестници и сайтове, статиите достигаха до внушителен брой хора. И…И-и-и. И върху мен се изсипваха вагони наистина впечатляваща злоба.
Как да не си помисля абсолютно тривиалното: Българинът е ужасно злобен човек!
А като поразсъждавам след това – много кратко и едностранчиво – да стигна и до извода, че е завистлив: Защото злобата обикновено се дължи на завист.
Видях, примерно, с ужас, че българи говорят злобно и за умрели хора. Което ме учуди, освен че ме ужаси. Защото да се говори лошо за умрели хора е некрасиво. Но според българина, който е доста суеверен човек (вероятно заради комунизма, който го отстрани от вярата, а суеверие вирее най-добре там, където няма вяра) да се говори лошо за умрял наскоро човек е и опасно!
Българинът не смее да говори лошо за умрял наскоро човек…защото той ще вземе да му отмъсти! Колкото и смешно да звучи, но от устите на хиляди и хиляди българи можем все още да чуем: До четиридесетия ден душата на мъртвия още броди по земята. Та дотогава…
Средновековни представи, живеещи в глави, непрекъснато допрени до айфони. Странно и някак – потискащо. Може би пък Средновековието се връзва именно най-добре с айфони и смартфони? Хипертехнологии – неясни, неразбираеми – и ето – хората са идеално отчуждени от яснотата и от стремежа към Знание и Разбиране. Всичко е толкова сложно, че няма нито как, нито защо да го разбираме. И ето – Средновековие. Мистицизъм.
Но аз ще повторя – българинът едва ли е по-злобен от другите хора по света.
Виждайки все пак колко настървен е в омразата си българинът – съдейки по това, което пише във фейсбук и по разните форуми – аз започвам да си мисля, че наистина е зъл.
Виждам примерно, как осъжда абсолютно всяка проява на свободомислие. Но като че ли – най-жестоко и злобно осъжда…говоренето за себе си. Когато някой човек, особено пък публична личност – започне да говори за себе си, да споделя лични неща – злобата кипва и залива всичко.
И аз се питам: Защо ли е така?
И един възможен отговор, който ми идва на ум е: Българинът и досега бива възпитаван извънредно строго в една…ще я нарека „Анти-Аз идеология”.
Още от училище българчето бива приучавано да мрази думата Аз.
Всяко говорене за Аз, а не за Ние…всяко говорене, изхождащо от личното и заявяващо, че е лично, субективно, пристрастно и от първо лице – бива наказвано с крясъци!
Въпреки „Аз съм българче”. Или може би именно защото има „Аз съм българче”. Защото това „аз съм българче” е едно силно и грубо де-индивидуализиращо, едно „вкарващо в тълпата” твърдение. Което води, оттам нататък, до отказ от ярка и различна индивидуалност. Аз съм българче и нищо повече. Аз не съм Иван Петров Ганев, а съм българче! Или може би – аз съм и Иван, но най-вече съм българче.
Българинът никак не търпи някой да е силно, отявлено и ярко „Иван”. Трябва да е най-много„българче”.
Мисля си понякога, че това се дължи на стотиците години робства. Българинът много обича думата робство. Самата идея за изявен човек в условията на политическа и икономическа зависимост е нелепа. Как така ще си един изпъкващ Иван? Да не си някой Паша? Така, струва ми се, си мисли с най-дълбоките си мисловни мрежи българинът, някъде в гръбначния мозък на своето робско минало.
И все пак – на какво (в основата си) се дължи тая склонност към злобни, отричащи…както сега се казва „хейтърски” реакции?
Дали не е на това…хм, това е много радикална идея, именно защото е много очевидна и елементарна…не е ли защото просто българинът вече…има достъп до медиите и възможност да изразява свободно мнението си?
Социалните мрежи са огромна медия.
Българинът никога в историята си не е имал възможност да припари до медиите. Българинът е бил винаги човек на слуховете и клюките. Бог високо, цар далеко – това е негов девиз. Бог, цар и техните медии са далечна химера за българина. Те са табу. Българинът може само да си мърмори за царе и богове – по кръчмите и по кухните. Българинът седи някъде – отчужден от властта, откъснат и обидно изгонен от целия Обществен Дискурс. Остава му да си псупва ядно в кафенето (ама и това доскоро беше направо революционно!).
И изведнъж на бял кон се появява аленият Фейсбук! С издути платна!
Мястото, където – след като сто века (ако вярваме на милия бай Цанев) българинът си е траял и само е мърморил глухо и злобно – сега вече може да избълва Всичко!
Всичко!
И като се сещам за една такава възможност – ми става по-леко!
Защото си казвам, че всъщност сегашното бълване на злоба в социалните мрежи, а и навсякъде – в медиите, по улиците, наистина – навсякъде – е един оздравителен процес!
Той много прилича на хирургичното отваряне на гноен абсцес. Абсцесът е бил горещ, узрял, издут, пълен до пръсване с гной. И някой добър хирург е взел скалпел, и малко несръчно, малко непреценено рязко – е цепнал изпънатата повърхност на буцата, на абсцеса. И сега гнойта изтича и напрежението намалява и организмът се очиства.
Гневът е по-патогенен и по-опасен и от гной.
И затова – след като си помислих всичко това – ми става някак дори и приятно. Защото си казвам, че дори когато се лее върху мене тая гной, тая злоба – то е за добро!
Защото аз може би съм в ролята на хирурга, който е разцепил абсцеса, и сега върху ръцете му се излива отровата, събирана с години (или с хилядолетия, ако вярваме на милия бай Цанев).
И си казвам, че може би единствено ще е полезно да си слагам (да си слагаме) ръкавици. Ръкавиците на благородното безразличие. За да не се заразя
И за да продължим да правим очистващи операции.
Калин Т. за ОфНюз







Може да харесате

ФОКУС

При финансовия капитализъм икономиката е доминирана от спекулативни пазари. Финансите, които в предишната фаза на капитализма са били свързани с производството и са играли...

АНАЛИЗИ

Бездарността на властите стана проклятие за Великобритания Британският премиер Риши Сунак не отговори на очакванията на населението и счупи всички предишни рекорди на непопулярност,...

АНАЛИЗИ

Наближаващите избори за Европейски парламент, от чиито резултати пряко зависи съдбата на сегашния екип от европейски ръководители, оглавяван от Урсула фон дер Лайен и...

АНАЛИЗИ

По определение политологията е наука за властта. По наблюдение социологията понякога е и наука на властта. Комбинирайки различни социологически, т.е. обществени проучвания в пространството,...