Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗораВестник Зора

БАНКЕРЪ

Залата беше затворена за външни лица. Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души...

КУЛТУРА

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови...

КУЛТУРА

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост....

LIFE

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница. Тази рецепта залага на класическата технология с...

БЛОГ

Под сянката на Родопите, в Триград, времето не вървеше по часовник, а по дъха на хората. Той седеше на масата с избеляла покривка, чашата...

БЛОГ

На 28 декември 2002 г. София беше студена и мокра. Снегът се беше стопил на мръсни петна по тротоарите, а въздухът около „Пирогов“ миришеше...

БЛОГ

Тя седеше спокойно пред наредените дърва, сякаш цял живот беше чакала точно този миг – да си почине и да остави времето да мине...

КУЛТУРА

ЧЕРВЕНОТО СВЕТЛО Глава 1: Утрото София се събуди със скърцане на трамваи и хладен въздух, който миришеше на мокър асфалт. Беше 26 октомври 2005...

БЛОГ

Прабаба често казваше, че родителите се познават по последното дете и че никой не остава на този свят само с първородното. Чудех се защо...

КУЛТУРА

Те бяха трезори. В стаята миришеше на прах, стар плат и страх. Двамата мъже бяха коленичили от двете страни на леглото, сякаш извършваха някакъв...

КУЛТУРА

Капките удряха ламарината с упорството на срокове, които не можеш да отложиш. В автокъщата светеха лампи, а под тях стояха колите — стари, но...

КУЛТУРА

Капките се стичаха по ламарината така, сякаш самият град плачеше за цените си. Автокъщата светеше в жълто и оранжево, а колите стояха подредени като...

БЛОГ

Пред чейндж бюрото хората стояха плътно един до друг, без да се гледат. Всеки стискаше банкноти, сякаш държеше не пари, а последната си сигурност....

БЛОГ

Не от вятъра, не от годините, а от навика да гледа надолу. Когато стъпките на бирниците се чуваха по калдъръма, хората вече стискаха шепите...