Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗораВестник Зора

КУЛТУРА

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за...

БЛОГ

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто. Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други...

БЛОГ

Димът се виеше като спомен — бавен, упорит, леко горчив. Миришеше на печено месо, на дърва и на време, което никога не бърза. В...

БЛОГ

Стаята миришеше на старо дърво, на чай и на нещо тихо, което не можеше да се назове — може би време. Светлината се процеждаше...

БЛОГ

Прабаба често казваше, че родителите се познават по последното дете и че никой не остава на този свят само с първородното. Чудех се защо...

КУЛТУРА

Те бяха трезори. В стаята миришеше на прах, стар плат и страх. Двамата мъже бяха коленичили от двете страни на леглото, сякаш извършваха някакъв...

КУЛТУРА

Капките удряха ламарината с упорството на срокове, които не можеш да отложиш. В автокъщата светеха лампи, а под тях стояха колите — стари, но...

КУЛТУРА

Капките се стичаха по ламарината така, сякаш самият град плачеше за цените си. Автокъщата светеше в жълто и оранжево, а колите стояха подредени като...

БЛОГ

Пред чейндж бюрото хората стояха плътно един до друг, без да се гледат. Всеки стискаше банкноти, сякаш държеше не пари, а последната си сигурност....

БЛОГ

Не от вятъра, не от годините, а от навика да гледа надолу. Когато стъпките на бирниците се чуваха по калдъръма, хората вече стискаха шепите...

БЛОГ

Щастлив съм, че се реших на тази стъпка! Никога не съм предполагал, че животът може да се развие така. Но едно нещо ме притеснява:...