Всички знаят колко е хубаво в Тайланд, особено за морска почивка, и всички знаят, че най-известният остров там се казва Пукет.
И точно там му е проблемът на този остров. Защото при няма и 1/4 от размера на остров Занзибар например, той има поне 15 пъти повече туристи годишно от него, а именно 13-14 милиона годишно. Върху едни нищо и никакви 576 км2. За сравнение само градската част на София е 492 км2. Т.е. говорим за 60 пъти повече туристи на квадратен километър в сравнение със Занзибар.
Та при такова съотношение между площ и брой посетители (и особено при изразеното наличие на слаб сезон от близо 6 месеца, през който вали много заради мусоните и туристите са малко), сещате се, че в останалото време лудницата е още по-голяма, и с всяка година става все по-голяма. Резултатът е, че от едно много красиво и много достъпно място този остров стана ужасно пренаселен (особено около бреговете) и безобразно скъп.
Ако преди Ковид там можеше да се отседне в прекрасен и просторен 4-звезден ризорт за 30-40 евро на вечер за двойна стая, а в по-скромните места – и за 20-30; ако по време на Ковид в същия прекрасен 4-звезден ризорт бях отседнал и за 15 евро на вечер, то в момента за него искат по 148 евро на вечер – и това съвсем не е от най-високите цени на острова, има и такива по 800-1000 евро и нагоре за вечер. Е, има и по 70-80, ама или за дупки около морето, или за някакви имоти дълбоко навътре в сушата, от които всеки ден трябва да пътуваш до плажа с някое скъпо такси. Иначе казано, цените му станаха около, а може би и над тези по хубавите морски дестинации в Европа.
И ако преди смисълът на морската почивка в Тайланд беше, че ще платиш по-скъп самолетен билет, но за 2 седмици там с евтините хотели, храна и услуги ще избиеш разликата, то вече това не е възможно – или не е възможно на Пукет.
В същото време от другата страна на полуострова имаше един друг, не по-малко красив, но може би 2 пъти по-малък остров – Ко Самуи, на който ходеха по-богатите туристи. За тези с по-скромни възможности или просто нежелаещи да харчат много, той беше неизгоден, защото имаше щастието или нещастието (ще разберете след малко защо не съм сигурен кое от двете) неговото летище да е собственост на една тайландска авиокомпания, която не пускаше никой друг да лети до него, освен себе си – а тя самата държеше няколко пъти по-високи цени от тези, с които можеше да се отиде до Пукет.
Съответно и хотелите там, разбирайки че който идва на техния остров, явно има достатъчно пари, взимаха доста повече пари за нощувките от аналогичните по качество хотели на Пукет. Изобщо – един ексклузивен клуб за хора, за които парите не са фактор, важно им е удоволствието и качеството.
Обаче какво стана с годините? Заради ниските си цени Пукет привличаше все повече туристи, от което цените започнаха да се качват, а островът – да се задъхва. В същото време заради скъпия достъп по въздух и високите цени на хотелите в Ко Самуи там туристите намаляха, а хотелите се принудиха да свалят цените, за да станат по-привлекателни.
И в един момент тези два процеса така хубаво се разминаха, че ако в момента на Пукет трябва да платиш 80-100 евро на вечер за стая в приличен 3-звезден хотел (че и вътрешните полети до него станаха няколко пъти по-скъпи от преди), в Ко Самуи това струва 25-30 евро. И остава само по-скъпият самолетен билет, който обаче е преодолимо препятствие, защото островът не е далече от един град на полуострова – Сурат Тани, до който може да се лети евтино от Банкок.
И хоп – нещата се обърнаха и сега някога луксозната дестинация стана евтина, защото хората я мислят за скъпа и я избягват, а евтината стана скъпа и пръскаща се по шевовете от желаещи да я посетят, защото всички искат да са там, понеже това им е най-добре познато, харесват го и вече са му свикнали.
И като почнат да се вайкат западняците – ама то в Тайланд стана толкова скъпо. Ами скъпо ще е – като ходите на едни и същи места, с което търсенето в тях изпреварва с много предлагането… така ще е. Ако обаче знаеш какво да правиш с него, Тайланд си остава все така прекрасна дестинация, просто вече не е толкова достъпен където и да боцнеш върху картата, а си иска малко мислене и проучване.
