А вие това разбрахте ли го?
Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.
А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.
В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.
Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.
Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.
Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.
Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?
Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.
И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.
Зелените си признаха, че са мамили за Натура
„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.
Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“
Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.
Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.
А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.
Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:
„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“
Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.
Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.
Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.
На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.
Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.
Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.
Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.
И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
