Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗораВестник Зора

КУЛТУРА

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за...

БЛОГ

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто. Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други...

БЛОГ

Димът се виеше като спомен — бавен, упорит, леко горчив. Миришеше на печено месо, на дърва и на време, което никога не бърза. В...

БЛОГ

Стаята миришеше на старо дърво, на чай и на нещо тихо, което не можеше да се назове — може би време. Светлината се процеждаше...

БЛОГ

Сутринта беше още млада, но селото вече дишаше тежко — като стар човек, който се събужда с болка в костите си. Росица стоеше пред...

БЛОГ

Благодаря ти, сине, за всичко! — гласът ѝ трепереше от вълнение. — Честно казано, аз си представях за теб снаха по-красива и по… подходяща....

БЛОГ

„Подсмехваха се, че родителите ми от село няма да знаят коя вилица се взема първа. А когато мама и татко прекрачиха прага на залата...

БЛОГ

В петък вечер аз и съпругът ми най-сетне си бяхме обещали нещо, което напоследък ни се струваше почти недостижимо — тишина. След безкрайно дълга...

БЛОГ

На 47 години съм. В продължение на 15 години работех като личен шофьор на високопоставен ръководител в голяма технологична компания. През всичките тези години...

БЛОГ

Пиша това с усещането, че ако не го кажа някъде, ще се задуша. На трийсет и четири съм и живея в апартамент, който не...

БЛОГ

— Омъжвам се за бившия ти съпруг. Така че, мила, време е да освободиш апартамента, — произнесе любовницата с хладна самоувереност. Анна стоеше на...