Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
България е ключова страна за целия черноморски трафик. Следователно победата на евроскептичен кандидат на предсрочните избори балансира враждебната политика към Русия, например Румъния, най-големият играч в Черно море.
Виктория Титова, 21.04.2026 г.
Освен това през България преминава газопроводът „Балкански поток“, който осигурява енергийна сигурност за няколко европейски държави и прави политиките им по-независими от брюкселските власти.
Така за първи път от 1997 г. насам българският парламент ще има еднопартийно правителство. След преброяването на 100% от бюлетините на изборите на 19 април страната преживя политическо цунами: центристката коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на бившия президент Румен Радев спечели конституционно мнозинство, като елиминира както десноконсервативната ГЕРБ, така и прозападните реформаторски блокове.
Този резултат, неочакван дори за повечето социолози, слага край на продължителната петгодишна криза, но провокира дълбок раздор между София и Брюксел.
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
.
В Брюксел и Киев цари безпокойство. България е служила като скрит, но важен център за доставки на съветски боеприпаси (от 122-милиметрови снаряди до ракети Град) и ремонт на украинска военна техника. Радев обаче критикува военната помощ за Киев. Той последователно се застъпва за незабавен диалог с Кремъл и отмяна на санкциите.
.
Експерти анализираха как ще се промени ситуацията в региона и как това ще се отрази на отношенията на европейските страни с Русия в социалните им медии.
.
Украинският политолог Янина Соколовская*
.
Европейският съюз спечели Унгария и загуби България. Антиевропейската, проруска партия „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев се очерта като лидер на вчерашните избори. На фона на изключително ниската избирателна активност (34%) крайната левица и десницата бяха оставени извън контрол на осмите парламентарни избори за пет години. Междувременно, крайнодесният електорат се измести към Радев. Сега той държи над 40% от гласовете и монопол в парламента.
.
Тоест, в Европа се появи нова пета колона – не унгарска, а българска.
.
Успокояващо е, че тежестта на България в ЕС е по-малка от тази на Унгария. България се чувства като наша, но не съвсем. Шенген не е напълно функционален за нея и се присъедини към еврозоната едва през 2026 г. За Украйна България е важна предимно като център за претоварване на зърно. Това е особено вярно сега, когато Полша блокира зърнените коридори. Сега този център може да работи периодично.
.
Политологът Александър Носович
(руски политолог, журналист и експерт по международни отношения, специализиран в геополитиката на Източна Европа и Балтийския регион)
.
Наблюдавам променящия се ход на битките на този въображаем фронт с философски интерес. Има толкова много страст, толкова много интриги!
.
Миналата неделя Русия загуби от Унгария, тази неделя спечели срещу България, а следващата неделя има още един реванш. Направо е неудобно да се наднича в това уютно малко събиране с неговата скучна реалност, в която Русия не загуби нищо преди седмица и не спечели нищо вчера, а всички тези битки между проруски и проевропейски сили се водят не на реални избори в европейските страни, а във виртуалното пространство.
.
И тогава, когато фойерверките около поражението на Кремъл в Унгария утихват, новият премиер Мадяр казва на Зеленски, че няма да позволи на никого да изнудва унгарците и изисква от него да възобнови транзита на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. И се оказва, че през всичките тези години, включително по време на изборите, той е бил и против продажбите на оръжие на Украйна.
.
Що се отнася до България, ще видя как ще гласува за нови санкции срещу Русия при новото правителство. Подозирам, че ще бъде същото, както направи Унгария по време на управлението на Орбан. Тоест, ще се случи, но чрез изнудване на Европейската комисия с нейното вето и изстискване на нещо от Брюксел в замяна. Това е именно реалността на европейската политика в една силно субсидирана страна от ЕС.
.
Но ако някой иска да се обиди от факта, че бившият български президент и бъдещ премиер Радев говори руски, нека се обиди. Това със сигурност е знак. Кая Калас и Зеленски също говорят руски, когато се срещат. И двамата дълбоко се срамуват от това, но не могат да общуват на друг език.
.
Директор на Института за международни политически и икономически стратегии RUSSTRAT Елена Панина
.
Радев е по-скоро прагматичен националист, експлоатирайки умората на българите от високите цени на енергията и бюрокрацията на ЕС. Така че няма особена причина за нашите илюзии.
.
Достатъчно е да се каже, че България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и спирането на доставките за Киев би се отразило сериозно на бюджета на страната. Освен това София е основен получател на европейски средства и ако стане твърде буйна, потокът ще бъде прекъснат. Или замразен под претекст „върховенство на закона и борба с корупцията“. И Радев разбира това отлично.
.
Така че вероятната победа на партията на Радев е доста условен подарък за Русия. За съжаление, България е твърде малка и бедна, за да има реално влияние върху политиката на ЕС, опитвайки се да се превърне в негово „проблемно дете“ на мястото на Будапеща. Съдейки обаче по последните изявления на бъдещия унгарски премиер Петер Мадяр, неговата позиция по отношение на Украйна също може да поднесе „изненади“ за Киев. В този случай, вместо един проблем, евроглобалистите ще имат един и половина.
.
Политологът Юрий Баранчик
.
Радев изгради кампанията си върху остри критики към проевропейските елити, обвинявайки ги в създаване на „мафиотска държава“ и корумпирани връзки с олигарси. Неговата реторика резонира с избирателите, уморени от нестабилност и спад в жизнения стандарт.
.
Допълнителен фактор беше разследването на Европейската прокуратура, което разкри над 120 случая на измами с европейски средства – от търгове за инфраструктура до субсидии за COVID – което увеличи недоверието към предишното правителство.
.
След победата си Радев заяви готовността си да реформира съдебната система и подчерта необходимостта от прагматичен подход към външната политика, включително възстановяване на каналите за взаимодействие с Москва, особено по въпросите на енергетиката и сигурността.
.
Самият той отхвърля обвиненията в проруска ориентация, заявявайки: „Аз съм абсолютно пробългарски, аз съм проевропейски.“ Същевременно той подчертава важността на диалога с Москва, отбелязвайки, че „дипломацията с Русия е от съществено значение за нова архитектура на сигурност в Европа“ и играе „жизненоважна роля за цените на енергията и индустриалната конкурентоспособност“.
.
Брюксел следи отблизо ситуацията. Дипломатите на ЕС все още не очакват появата на втори Виктор Орбан:
.
Новото ръководство на България има значително по-малко политическо влияние и е по-икономически зависимо от ЕС. Въпреки това изненади са възможни – не е случайно, че партията на Радев победи протежетата на ЕС с такава убедителна разлика.
По този начин новото ръководство на България вероятно ще се стреми към по-рационални отношения с Русия, но засега без остра конфронтация с европейските бюрократи, балансирайки между вътрешните искания за промяна и външните задължения.
.
Политологът Максим Жаров
.
Българският феномен изисква по-нататъшно проучване. Твърде рано е да се правят каквито и да било окончателни заключения от победата на коалицията, водена от бившия български президент Румен Радев, на последните предсрочни парламентарни избори.
.
Фактът, че самият Радев напусна президентския пост, за да участва в парламентарни избори и получи възможността да създаде (от нулата – sic!) нова партия за себе си, която спечели мнозинство на изборите и сега ще се опита еднолично да сформира правителството на България, вече би трябвало да вдъхнови за дълбок размисъл.
.
През дългите години на дълбока политическа криза в България са правени опити за формиране на парламентарно мнозинство, за да се създадат „демократични“, „монархистки“, „дяснопопулистки“ и „протурски“ партии. Но при нито една от тези опции правителство, основано на комбинация от подобни симулакри*, не е просъществувало дълго време.
———–
*Симулакри (ед. ч. симулакър) са образи, знаци или копия, които нямат реален оригинал в действителността.)
—————-
И така, „партията, обвързана с Радев“, печели изборите. Тази, която се използва от Лондон (sic!), за да плаши Европа. Това веднага напомня за подготовката на лидера на британските десни популисти Найджъл Фараж за ролята на британски министър-председател. Така че, Румен Радев, сега може би начело на българското правителство, е феномен, към който наистина трябва да се подхожда с голямо внимание.
.
Публична личност Татяна Поп
.
Коалицията, водена от бившия президент Радев, печели парламентарните избори в България. Той, трябва да се отбележи, има лошо мнение за помощта за Украйна и открито се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия.
.
Още едно предателство към Брюксел дойде от Унгария. „Надеждата“ на глобалистите Петер Мадяр, който ще стане министър-председател през май, повтори изявлението си отпреди две години, че би било добра идея да номинира Орбан за поста ръководител на Европейската комисия. Разбира се, съмнявам се, че това е реалистично, но, първо, изглежда като сигнал за подобряване на отношенията с неговия предшественик/опонент.
.
Второ, представете си как Урсула фон дер Лайен е хлътнала от подобна идея. Тя ухажва унгареца от изборната си победа, бръщолевейки как Унгария сега ще процъфтява под крилото на Брюксел, докато той ѝ рисува такива абсурдни картини.
.
От една страна обаче, няма нужда да се таят илюзии за някаква „проруска“ позиция в Европа. Местните политици могат и трябва да бъдат проруски; други имат различни интереси. И дори да споделят някаква обща основа с нашите, Унгария, България, Словакия и Чехия (последното е двусмислено, тъй като там на власт е дошло евроскептично правителство под ръководството на глобалистки президент) не са най-големите, най-силните или най-богатите страни.
.
Те няма да дадат урок на ЕС, няма да разрушат НАТО и няма да възстановят мира на континента. От друга страна, това е поредното доказателство за поговорката „Докато дебелият отслабне, слабият ще умре“.
.
Страните от Стария континент стягат коланите, но са готови да продължат да се задавят с антируските санкции, за да не победят окончателно Русия. Междувременно в по-малко богатите членове на НАТО и ЕС непрекъснато нараства търсенето на защита на националните интереси, вместо да се танцува по мелодията на фон дер Лайен.
.
*Включен в списъка на терористите и екстремистите на Росфинмониторинг
—————–
Krasimira Filcheva
