Капките удряха ламарината с упорството на срокове, които не можеш да отложиш.
В автокъщата светеха лампи, а под тях стояха колите — стари, но вече недостижими.
Мъжът вдигна капака и освети двигателя. Работеше в склад извън града. Нощни смени. Автобусът не стигаше дотам. Колата не беше лукс — беше работа. Беше хляб.
Телефонът вибрира в джоба му.
Съобщение от жена му:
„Пак се обади от училището. Трябва да говорим.“
Той изключи фенерчето. Знаеше какво значи това. Такси. Време. Пари, които вече ги нямаше. Вчера сумата щеше да стигне. Днес продавачът само сви рамене. Утре щеше да е още по-зле.
На таблото зад тях светеше стрелка нагоре.
Не показваше числа. Показваше посока.
Продавачът беше учтив. Твърде учтив. „Пазарът е такъв“, каза. Мъжът кимна. Не беше ядосан на него. Беше ядосан на света, който беше решил, че старите коли струват повече от спокойния сън.
Той преброи парите. Не стигнаха.
Сгъна ги и ги пъхна обратно в джоба.
Навън дъждът се усили.
Мъжът се обърна към спирката. Утре щеше да говори с началника. Да моли за друга смяна. Да вземе заем. Или да откаже нещо друго — почивка, ремонт, време с децата.
Колата остана там.
Изборът тръгна пеша.
Иван Велинов
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
