Напоследък все повече хора страдат от т. нар. „паник атаки“. Какво представляват те, как да реагираме и да преодолеем това ужасно преживяване ни съветва психологът Стела Семерджиева. „Това, което се случва по време на паник атака е активирането на един биологичен механизъм, който е наречен „бий се или бягай“. Той представлява реакция на тялото срещу някаква заплаха. Според нея е възможно да има само някои от изброените симптоми, а не всичките в съвкупност. „И съответно това е необходимо, за да се дефинира дали става въпрос за ограничен или за истински пристъп на паника“, каза още Семерджиева. По думите ѝ смисълът на този биологичен механизъм е да мобилизира огромно количество енергия в тялото, за да може да се случи адекватна реакция при някаква непосредствена заплаха за живота ни.
„За да стане по-ясно, ще дам един пример на д-р Борн. Представете си, че карате кола и минавате през ж.п. прелез и точно когато вече сте върху релсите, автомобилът изгасва и виждате отсреща движещ се към вас влак, а той застрашително приближава. Тогава е напълно нормално да усетим прилив на адреналин, чувство на страх и този вътрешен импулс, който всъщност ни помага да избегнем тази ситуация, за да се спасим“, допълни специалистът. Тя обясни, че в тялото ще започнат да се случват множество реакции, като ускоряване на пулса, учестяване на дишането, стягане на мускулите и уточни, че това е необходимо, за да се осигури оцеляването на човек. „Именно този прилив на кръв към мускулите ни помага всъщност да побегнем. И цялата енергия на тялото е концентрирана към това бягство. Почти всеки човек може да си спомни поне за една ситуация в живота, в която е имал някаква подобна реакция, която всъщност го е спасила“, добави психологът. Според нея когато се случи ситуация, в която няма такива животозастрашаващи фактори, идващи отвън, умът започва да търси причината някъде вътре в човека и започва да си казва, че щом толкова зле се чувства, а наоколо няма нищо, което да го застрашава, то сигурно нещо в него не е наред. От което започва и катастрофалното интерпретиране на симптомите – задушаване, полудяване и т.н. „Другият симптом може да бъде изтръпване на крайниците, имайки чувството, че може да припадне всеки един момент. И така за всеки един от телесните симптоми човек би могъл нещо да си внуши. И поставени всички тези симптоми съвкупно, човек може да си каже губя контрол, полудявам. И когато започне да мисли по този начин, той още повече засилва тези симптоми, увеличава това преживяване на страх и влиза в един омагьосан кръг“, каза още Семерджиева. Тя обясни, че е важно да се знае, че паник атаката не може да доведе до инфаркт или до полудяване, но е добре да бъде направена консултация с лекар, който да изключи наличието на някакво друго заболяване.
„Паник атаките могат да се превърнат в паническо разстройство. За паническо разстройство говорим тогава, когато те започват да ни пречат на всекидневното функциониране и се налага да се лишим от много неща, от нормалния си ритъм на живот, за да се избягваме ситуации, които могат да предизвикат паника“, заяви психологът. Психичните причини за паник атаките следва да се търсят много индивидуално в живота на конкретния човек. Причините могат да се търсят в невъзможността на човек успешно да прилага в поведението си двата биологични механизма – „бий се“ или „бягай“. Което означава да може да се заявява здраво и съответно да може осъзнато да бяга, да отстъпва, когато това е необходимо. „Да се заявява здраво означава да може да казва категорично „не“ или категорично „да“, да знае какво иска и съответно да може да си го поиска. Да може осъзнато да отстъпва означава например да можеш да помолиш, да се извиниш, да признаеш грешката си и да приемеш спокойно една позиция на слабост, когато си слаб. Това, разбира се, много често е трудно в съвременното ни общество“, каза още психологът. Според нея често тази позиция на слабост е тълкувана като унижение. „Но тук не говорим за конкретния момент на паник атака, а принципно за живота на човек, когато тези поведенчески модели са били блокирани поради някаква причина било то възпитателна, морална или някаква друга“, заяви Семерджиева. По думите ѝ това положение започва да генерира огромно количество на енергия у човека, която се трупа. И се получава нещо като „тенджерата под налягане“. В един момент тялото започва да върши това, което през поведението ние не сме успели.
„Това е много общо казано. Може да има множество отключващи фактори за паник атаките. Такива биха могли да бъдат страх от промяна, която в момента се случва при човека, лична загуба, преживян стрес по-рано и др.“, допълни специалистът. На въпроса увеличава ли се тази тенденция на поява на паник атаки при хората, тя отговори, че лично не е запозната с такова изследване и не разполага с такава статистика. „Съвсем субективното ми мнение е по-скоро, че сега повече и по-свободно се говори за този проблем и е възможно това да създава усещане у хората, че има увеличаване на паник атаките. Но паник атаки е имало и преди, това не е нещо ново“, добави Семерджиева. Използват се комбинирани методи, които служат за справяне с това състояние като различни видове релаксации, дихателни практики, прогресивна мускулна релаксация и десенсибилизация, което означава стимулиране или привикване към някой телесен симптом на паника в една по-защитена среда, когато човек е малко по-спокоен. Използват се и различни визуализации. „Освен практикуването на тези техники е необходимо паралелно с това човек малко по-малко да започне с помощта на психолог да търси дълбоките и нерешени проблеми, които са вътре в него, тези, които са някъде там захвърлени или така да се каже „заметени под килима“, тези които е забравил и очаква да се разрешат от само себе си , т.е. необходимо е едно дълбоко вглеждане и цялостно пренареждане отвътре“, каза още Семерджиева. На въпроса дали могат ли паник атаките да се лекуват с лекарства, тя отговори, че медикаментозното лечение и медикаментите, които са изписани от лекар, са необходими при много тежки прояви на психическо разстройство. Такива, които са съпроводени с ежедневни пристъпи, които не позволяват, както казах, нормалното функциониране на човека. „Но лекарствата могат само да облекчат симптомите“, уточни психологът. По думите й психологическите методи са тези, които дават възможност на човека да изследва дълбоките причини за това състояние и да открие поведенческите модели, които така да се каже го саботират и отключват това състояние.
