Запознатите с процесите в съдебната власт знаят, че задкулисно излъченото мнозинство във ВСС е непробиваемо
„Не пипайте организираната престъпност. Ще настане хаос, ще настане хаос.“ Преди година този спонтанен призив на депутатката на ГЕРБ Дани Каназирева около закриването на специализираните съдилища и прокуратури предизвика смях. Вопълът й беше възприет като грешка по Фройд, а не като откровение за симбиозата между политическата власт и организираната престъпност в ерата на ГЕРБ. Формулата на задкулисната завера не е нито нова, нито сложна. Чрез „законни“ процедури – главно обществени и инхаус поръчки, нашите пари отиват в правилните хора срещу отчисления за партийни каси, помощ при избори, офшорни сметки и т.н.
За да няма хаос, нужен е ред и ясна йерархия. Гарант за спазването им е „емпатичен“ главен прокурор, осигуряващ безнаказано и хармонично мафиотизиране на управлението и сурови санкции за нарушаване на омертата. Този „ред“ сравнително безпроблемно продължи до лятото на 2020 г., като изключим погрома над КТБ и някои дружески закани между Делян Пеевски и Борисов.
Близо три години тези паралелни властови структури за корупционно усвояване на публичен ресурс бяха държани далеч от държавната софра. Това роди напрежение. За да дойдат европейските милиарди по плана за възстановяване, трябваше съдебна реформа със смяна на Иван Гешев. За да имат достъп до тези милиарди, партиите-корпорации трябваше на всяка цена да се доберат до властта, жертвайки ключов регулатор на процесите като Гешев – спретнаха му класически мафиотски сценарий. Така се сбъдна прокобата на Дани Каназирева. След „атентата“ срещу Гешев настана хаос.
Заживяхме в сюрреалистично реалити, в което налудни сценаристи, въоръжени с власт, която сме им дали да бранят правото, се заплашваха и подслушваха, записваха и лъжеха. Единственото добро в тази свинщина беше усещането, че след края на калните борби всички те – и Гешев, и Сарафов, и „въшките“, ще останат там, в калта, където им е мястото.
„Само се прегрупираме и продължаваме.“ Последвалото невъобразимо от здрав разум развитие най-точно е синтезирано в тези думи на Сарафов. Като в будна морална кома 8 членове на Прокурорската колегия на ВСС de facto си избраха нов „временен“ главен прокурор, чиито правомощия и времеви мандат не се отличават от тези на легитимно избрания. Възможно е, ако Пленумът на ВСС не събере мнозинство от 17 гласа за избора на нов титуляр, „временно“ изпълняващият длъжността му да заема тази длъжност дори след края на мандата на Гешев. Налице са фрапиращи примери за държавни органи, чийто мандат изкуствено е продължаван години наред поради нежелание и/или невъзможност за нов избор.
Козирувайки на кукловодите си, Прокурорската колегия обаче създаде тежък конституционен конфликт. Тъй като и.д. главният прокурор, както и титулярят, е член по право на Пленума на ВСС, с избора на Сарафов не просто са избрали заместник на Гешев. Те са внедрили във ВСС друг член по право на негово място.
Заради особената формула при формирането на ВСС, отразяваща разделението на властите и баланса между съдебните институции, този избор може да бъде направен най-малко от 17 членове на Пленума на ВСС. Ето защо е наложително субект, оправомощен да сезира Конституционния съд (КС), да поиска тълкуване дали чл.129 и чл.130 от основния закон допускат и.д. главен прокурор, който е и член по право на ВСС, да бъде избран по бракониерския ред, приложен за избора на Сарафов. Това изглежда най-надеждният способ за вразумяване на сюрреалистичната ситуация.
Декларираната от министъра на правосъдието Атанас Славов готовност да сезира Пленума на ВСС и Върховния административен съд за преразглеждане на избора на Сарафов прилича повече на ритуален жест, адресиран към привържениците на ПП – ДБ, които не могат да приемат поредното унижение, отколкото на надеждна процедурна стратегия.
Запознатите с процесите в съдебната власт знаят, че задкулисно излъченото мнозинство във ВСС е непробиваемо в такива случаи, както и че отдавна завладеният ВАС не допуска изненади, когато в казуса са замесени интереси на ГЕРБ и ДПС.
Междувременно, вместо да се прегрупира, Гешев направо се трансформира в политик или както той би се изразил – в политически боклук.
Така хаосът свърши и редът бе възстановен.
Михаил Екимджиев
