《И да нямаш сестра, пак ще те накажем》
Скандалът с МВР-шефа Бойко Рашков пак показва, че спецслужбите са кадровикът в държавата, а неудобните се елиминират по анонимни доноси.
Представете си, че сте високопоставен държавен служител – шеф на агенция, член на контролен орган, някой, от когото зависи вземането на ключови решения. Преминали сте през проверка за надеждност на службите. Ровили са в банковите ви сметки и в боклука ви, беседвали са със съседите ви, стигнали са до майчиното ви мляко и отвъд. И са ви дали заветния допуск до класифицирана информация. Но в един прекрасен ден ставате неудобен – дали заради действия, които конюнктурата не одобрява, или защото чрез вас най-лесно могат да уязвят друг. Тогава никой не прави обстойни проверки на обстоятелствата. Достатъчно е ДАНС да намери анонимен свидетел (а защо не и да си го измисли), който да обясни, че сте наркоман, че ядете хайвер, който не може да си позволите със заплатата си, или че участвате в оргии. Това ще е напълно достатъчно да загубите допуска до класифицирана информация, службата си, а и нормалния си живот. Вървете доказвайте, че нямате сестра.
Темата за това как
ДАНС може да е най-големият кадровик
по върховете на държавата беше отворена отново в последните дни покрай историята с допуска на служебния вътрешен министър и вицепремиер Бойко Рашков.
„Имаме едно основно притеснение – че силовият вицепремиер е лице с отнет достъп до класифицирана информация за срок от 3 години, като отнемането е преди 2 години. Този достъп не е обжалван.“ Това подхвърли мимоходом по адрес на МВР-шефа Димитър Георгиев в деня, в който правителството го предложи за дисциплинарно уволнение като председател на ДАНС. Зам.-председателят на ДАНС Недялко Недялков, който също е в процес на освобождаване и който е отнел допуска на Рашков, допълни картината – това е станало заради разгласяване на класифицирана информация. Той не каза какво точно е разгласил Рашков. Но бе категоричен, че законовата процедура покрай отнемането на допуска му е била спазена и настоящият вътрешен министър е бил уведомен от служители на ДАНС.
Официална информация от ДАНС по случая няма. Рашков твърди, че не е бил уведомен. През 2019 г., когато му е отнет допускът, той е само университетски преподавател и достъп не му е трябвал, а сега, като министър, го има по силата на закона.
Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърди, че през април 2019 г. достъпът на Рашков е отнет. Той му е даден през април 2016 г., като е бил до най-високото ниво – „строго секретно“. Този достъп по закон достъпът важи 3 години, т.е. на Рашков му е взет само няколко месеца, преди да изтече, и то когато вече не е заемал важен пост.
Не е ясно дали някога ще разберем точните факти около този скандал. Той обаче е добър повод следващият парламент да промени законите така, че да запуши дупките, позволяващи този документ да се използва за разчистване на сметки, и да осигури реален контрол върху спецслужбите.
Интересен е още един детайл в закона. Когато се стигне до отнемането на допуск, ДАНС изобщо не се мотивира за решението си, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) само подпечатва каквото службите й подадат, а съдът отсъжда противоречиво в различните случаи. Затова достъпът до класифицирана информация е
перфектният инструмент за разчистване на неудобни
Нагледен пример за това е и случката с президентските съветници Пламен Узунов и Илия Милушев, които бяха задържани при акцията на прокуратурата в президентството през лятото на 2020 г. ДАНС светкавично обяви, че е отнела допуска им. По-късно стана ясно обаче, че на Узунов е отнето нещо, което той не е искал. Преди няколко месеца Върховният административен съд пък отмени решението за достъпа на Милушев и върна преписката на ДКСИ. „Сега“ чака отговори от комисията дали вече се е произнесла. Междувременно съдът призна ареста и на двамата за произвол.
През 2019 г. пак с помощта на прокуратурата, и пак заради достъп до класифицирана информация, Пламен Ангелов бе махнат като шеф на „Военна информация“. Той бе обвинен, че е извършил длъжностно престъпление, като е издавал допуски неправомерно. До 2016 г. самото образуване на разследване срещу някого водеше автоматично до отнемане на допуска му. Така се случи с ген. Димитър Шивиков, командир на 61-ва Стрямска бригада. Той в крайна сметка бе оправдан по делото за злоупотреба със служебно положение, но то сложи край на кариерата му. По искане на президента Росен Плевнелиев Конституционният съд реши, че обвинените от прокуратурата за умишлено престъпление не могат автоматично да бъдат лишавани от допуск.
Това обаче не подобри особено положението, защото дори съдебният контрол може да бъде субективен. Отличен пример в това отношение е наказателната акция през лятото на 2017 г. срещу тогавашния зам.-председател на бюрото за контрол на СРС Георги Гатев – прокуратурата поиска ДАНС да му отнеме допуска, това стана светкавично, ДКСИ потвърди, а накрая и Върховният административен съд подпечата това решение. Без абсолютно никой да посочи мотиви. Така и не се разбра какво точно е нарушението на Гатев. В момента той съди държавата в Страсбург.
Гатев, както и Рашков, смята, че целта на акцията с допуска е
да бъде унищожен контролът върху СРС-тата.
Нещо, което на практика се случи.
Сравнението на съдебната практика по делата за отнет допуск до тайни още по-ярко отличава случая „Гатев“.
В деня, в който ВАС излезе с решението за Гатев, е постановен и още един съдебен акт по подобен казус. Става дума за агент от ДАНС, на когото е отнет допуск до класифицирана информация ниво „строго секретно“. Агентът е проверен заради данни, че той умишлено поддържа нерегламентирани отношения с лица, представляващи законов интерес за ДАНС, и ги подпомага, като им предоставя класифицирана информация за действията на агенцията срещу тях. Това е индикация, че този служител системно извършва дейност срещу сигурността на страната. Решението на ДАНС е потвърдено от ДКСИ. Съдът обаче приема, че не са спазени правилата на процеса, че ДКСИ не е гарантирала равнопоставеността на страните и не е дала възможност на агента да се защити. Всичко това е валидно и за случая с Гатев. Но решението на съда е различно. За агента съдът отменя решението на ДКСИ и нарежда комисията отново да разгледа преписката, като спази правилата.
Не по-малко любопитно е и решение на ВАС по делото на областен директор на МВР, на когото ДАНС отнема достъпа до информация с гриф „секретно“. ДКСИ потвърждава отнемането, като приема, че полицейският шеф поддържа нерегламентирани контакти с хора от криминалния контингент, включително с лица от организираната престъпност, а също така е подпомагал дейността на хора, за които областната дирекция има данни, че извършват престъпна дейност, като ги е предупреждавал за предстоящи полицейски проверки и е участвал в разпространение на цигари без бандерол. Шефът на областната дирекция обжалва отнемането на допуска. Прокуратурата е на негова страна. Представителят й пледира пред ВАС, че в практиката си съдът в Страсбург по този вид дела приема, че
съдебният контрол трябва да включва адекватна проверка
на т.нар. оперативни данни чрез подкрепянето им с доказателства на официалните разследващи органи. ВАС отсъжда, че МВР шефът не е имал възможност да се защити нито пред ДАНС, нито пред ДКСИ. Освен това ДКСИ не е събрала никакви доказателства, както я задължава законът, а направо е потвърдила акта на ДАНС. Това според съда нарушава правото на защита. В огледалната ситуация с Гатев изходът от делото му е съвсем различен.
Може би тук от огромно значение е, че в нито един от цитираните случаи прокуратурата не е излизала с официално съобщение и инструкции към ДКСИ какво да прави. Както стана с Гатев.
„И досега не е ясно с какви данни е разполагала ДАНС, за да отнеме достъпа на Гатев. Беше създадено основателно съмнение, че ДАНС не взе своето решение самостоятелно, а под влияние на прокуратурата.“ Това се казваше в писмо Славчо Велков и Филип Попов – депутати от БСП в 44-ото НС до колегата им от ГЕРБ Димитър Лазаров. Двамата искат изслушването на Гатев в ресорната парламентарна комисия, преди тя да гласува отстраняването му от бюрото. Лазаров е шеф на тази комисия, Велков е заместникът му, а Попов е член. Предложението им беше отхвърлено както в комисията, така и в пленарната зала. „В решението на ВАС е посочено, че са издадени сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна или служебна тайна), което логично означава, че е извършено престъпление. Ако това е вярно, няма яснота защо прокуратурата не е образувала наказателно производство за издаване на такава тайна“, писаха Велков и Попов.
Бившият председател на ДКСИ Цвета Маркова, която сега е адвокат с дела за достъп до класифицирана информация, обясни пред „Сега“, че най-големият проблем по тези казуси е, че лицето с отнетия допуск не разбира какъв е проблемът. ДКСИ не позволява човек да се запознае с преписката му, дори и когато тя вече е в съда. По темата предстои да излезе и тълкувателно решение на ВАС, като се очаква съдът да задължи комисията да предоставя преписките.
Маркова разказа и колко е лесно всъщност някой да остане без допуск. Достатъчно е ДАНС да отбележи, че има
данни от лице, пожелало да запази анонимност,
и след това да изреди всички земни грехове. Затова е крайно неприемливо проверката, направена от ДКСИ, да остава тайна. Комисията е тази, която може да направи очни ставки, да назначи експерти и т.н., за да установи истината. Затова и в последните години ВАС отменя решенията на ДКСИ и връща казусите за ново произнасяне от комисията. И това обаче не винаги помага за разкриване на истината. Понякога ДКСИ не изпълнява съдебните указания, или пък събира доказателства, които нямат нищо общо с тях. Когато ВАС два пъти е връщал една преписка, третия път той трябва да се произнесе по същество. Съдът обаче няма как да върне нечий допуск. „Трябва да пиша на ДКСИ да укаже на ДАНС да върне достъпа. Адвокатски мечти“, обобщи Маркова.
В някои случаи ДАНС колкото бързо отнема допуски, толкова бързо и дава. Стига да бъде проверяван някой специален. През 2013 г. например по разпореждане на тогавашния премиер Пламен Орешарски депутатът от ДПС и крупен бизнесмен
Делян Пеевски е проверен за само 7 дни
(два от тях почивни), за да получи допуска си до строго секретна информация точно преди парламентът да го избере за председател на ДАНС. Препоръчителният срок за проверката е 60 дни, като той може да бъде удължаван. Бързането трудно може да се обясни, като се има предвид, че Пеевски и по-рано е имал достъп с ниво „строго секретно“, който обаче му е отнет през 2006 г. Тогава той беше заместник на Емел Етем в министерството на бедствията и авариите и се оказа замесен в корупционния скандал „Р. Овч“.
Според годишните доклади на ДАНС за последните 6 години, които са качени на сайта й, всяка година агенцията издава между 10 100 и 11 800 разрешения за достъп до класифицирана информация и под 100 удостоверения за сигурност на юридически лица за сключването или изпълнението на договори, свързани с достъп до класифицирана информация. Отнемат се двадесетина допуска. Приблизително толкова са и отказите за издаване на разрешения за достъп. Колко от тях са основателни и колко – разчистване на неудобни хора, можем само да гадаем.
