За арестите и незаконните обвинения по делото за подкуп, дело в Страсбург спечели финансистът Тенчо Попов, който осъди държавата да му плати 14 000 евро.
Бившият военен министър Николай Цонев окончателно осъди прокуратурата да му плати 100 000 лева обезщетение за моралните вреди, които е претърпял покрай бруталния арест и делото за подкуп, което завърши преди 3 години с окончателното му оправдаване.
Това стана ясно, след като Върховният касационен съд (ВКС) отказа да допусне до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд (САС), с което през март обезщетението му беше увеличено. Преди това Софийският градски съд беше оценил вредите, нанесени на Цонев, на 50 000 лева.
От решението на САС не останаха доволни нито Цонев, нито прокуратурата. Искът му беше за 200 000 лева и той искаше ВКС да го уважи изцяло, докато пред втората инстанция прокуратурата беше съгласна, че обезщетение му се дължи, но то не трябва да е над 10 000 лева. Според прокуратурата в решението на САС няма мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди на Цонев.
Страните са представили пред ВКС и аналогични, според тях, решения на съда, с които по други дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на пострадалите са присъждани по-високи и по-ниски обезщетения от 100 000 лева.
За да преценят, че точно това е справедливото обезщетение, върховните съдии Емил Томов-председател на състава, Драгомир Драгнев-докладчик и Геновева Николаева припомнят, че бившият военен министър е задържан на излизане от болница, бил е поставен на колене с насочен към главата му пистолет, сложени са му били белезници, а заместник-градският прокурор тогава Роман Василев го е обявил за абсолютен престъпник. Освен това, задържането е било заснето и показано по всички медии и Цонев е стоял в ареста повече от два месеца, след което му е наложена забрана за напускане на страната. Отделно, ВКС подчертава, че срещу него са били прилагани и специални разузнавателни средства, а делото е било отразено в доклада на Европейската комисия за напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията. Крайният извод на САС, който и върховните съдии споделят е, че причинените на Цонев вреди значително надхвърлят обичайните по други такива дела.
„Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика“, пише ВКС и посочва, че цитираните от прокуратурата други решения, в които са присъждани по-ниски обезщетения, са за много различни случаи. Според ВКС най-много до делото срещу Цонев се доближава единствено казусът с бившия банкер Кирил Дунев, който беше обвинен в присвояване, но прокуратурата прекрати делото. Той е искал обезщетение от 100 000 лева, което градският съд е уважил, после САС е намалил до 50 000 лева, а ВКС е постановил окончателно 30 000 лева. Върховните съдии пишат, че в случая с Дунев не са били прилагани специални разузнавателни средства, не му е било забранено да напуска страната и делото е продължило само две години.
От своя страна, Николай Цонев и защитата му са се позовали на делото, което адвокат Лъчезар Тодоров завежда срещу прокуратурата за незаконно обвинение и през 2014 г. е обезщетен с 200 000 лева. ВКС казва, че в случая незаконните обвинения са пряко свързани с професията на пострадалия и са довели до пълен и необратим срив в неговата кариера.
Става дума за дело, по което Тодоров е обвинен, че е измамил своя съдружничка във връзка с приватизация на хотел в Слънчев бряг. Разследването продължава близо 9 години, в които многократно е прекратявано и възобновявано, до окончателното му прекратяване през 2011 г. За да му присъди обезщетение от 200 000 лева, ВКС посочва, че от значение е продължителността на делото, тежките обвинения и това, че са причинени вреди, които надвишават обичайните, тъй като са довели до дискредитиране на Тодоров в обществото, „като уважаван общественик, политик и блестящ юрист и професионален обучител на навлизащите в адвокатската професия и невъзвратимо са променили професионалната му дейност и начина му на живот“.
Друго дело, дадено за пример от Цонев, е това на украинеца Александър Русов, който осъди прокуратурата да му плати 150 000 лева обезщетение, след като беше оправдан за убийството на Андрей Луканов. По този случай ВКС отбелязва само, че Русов е бил задържан за 6 години.
На бившия военен министър са присъдени и над 8000 лева за имуществени вреди, близо 5000 лева за адвокатски разноски, както и още 3816 лева. Те са обезщетение за лихвата, която е можел да получи върху паричната гаранция от 15 000 лева, която е платил след първоначалния арест. С решението по казуса на Цонев се слага точка на делата, които бившият военен министър води срещу държавното обвинение. През годините той беше подсъдим и оправдан в още 3 процеса, след което получи компенсации по ЗОДОВ за общо 70 000 лева.
За арестите и незаконните обвинения по делото за подкуп, дело в Страсбург спечели финансистът Тенчо Попов, който осъди държавата да му плати 14 000 евро. Съдията Петър Сантиров пък още чака решение на ВКС, след като Софийският апелативен съд му присъди 200 000 лева заради тежко заболяване след ареста и заплахите, които е получавал зад решетките.
Шумното дело за подкупа приключи окончателно в началото на 2015 г., когато Върховният касационен съд (ВКС) оправда тримата подсъдими, а в решението на ВКС се казваше, че делото е „емблематичен пример за провокация към подкуп“, инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров.
