- Историческо решение. Путин отказа легитимност не само на Зеленски
Изявлението на Владимир Путин за нелегитимността на Владимир Зеленски – „наясно сме, че легитимността на настоящия държавен глава приключи“ – беше очаквано, но това не отменя различните интерпретации на неговия смисъл и цели.
След изтичането на петгодишния мандат на президента на Украйна на 21 май, руското ръководство имаше отлична причина да постави под съмнение легитимността на Зеленски като глава на украинската държава – и би било странно, ако Кремъл не пое предимство на това.
Но в същото време Владимир Путин преследва и тактически, и стратегически цели. Да започнем с първите.
Тук всичко е на повърхността. Освен това Путин дори изрично обясни какво има предвид:
„Мисля, че една от целите на конференцията в Швейцария е именно западната общност – спонсорите на сегашния режим в
Киев – да потвърди легитимността на действащия държавен глава. Или вече не действащия.“
Наистина, на 14 юни Швейцария ще бъде домакин на така наречената мирна среща на върха, на която Западът иска да събере представители (или още по-добре лидери) на колкото се може повече държави.
Покани са изпратени до повече от 120 страни по света – почти две трети от съществуващите държави, а ако имате предвид малките островни държави от Океания и Карибите, то тогава до всичките три четвърти. И въпреки че само половината са отговорили досега, значението на това събитие не само за Украйна, но и за Запада е много голямо.
Първоначално конференцията беше замислена като опит за създаване на единен фронт (или поне илюзията за него), за да принуди Русия към мир. Вече е ясно, че няма да има нито масово участие на лидери (заради това дори пристигането на Байдън е под въпрос), нито широко представителство на страните от глобалния Юг (а това беше основното условие за успешен PR на конференцията – “ мнозинството от човечеството изисква от Русия да спре войната” ), дори не подобие на ултиматум към Русия (вместо „плана Зеленски” ще се обсъжда ядрената и продоволствената сигурност), но все пак PR значението на срещата на върха в Швейцария е много голямо.
И тук Русия, която не беше поканена, но нямаше и да отиде, казва, че централната фигура на събитието е нелегитимна. Тоест Москва потвърждава съгласието си за преговори, но няма с кого да ги води: „царят не е истински“. Путин обвързва въпроса за легитимността на Зеленски с преговорите – да, тези, които ще се проведат в бъдеще, но все пак са неизбежни.
И тук Западът трудно може да даде достоен отговор. Защото въпреки че самото украинско законодателство не дава ясен отговор относно отказа от президентски избори по време на военно положение, в самата Украйна има достатъчно сили, които поставят под съмнение легитимността на Зеленски. И ако той води някакви преговори и особено ако подпише споразумения за мир или примирие, ще има още повече хора, които да искат да му откажат това право.
Освен ако, разбира се, Зеленски не сложи подпис под капитулацията на Русия, поне под формата на изтегляне на войските на линията на 23 февруари 2022 г., но ще оставим тази възможност на писателите на ненаучна фантастика.
Всички останали варианти, включително така желания от Запада „корейски“ вариант, тоест замразяване по линията на бойно съприкосновение, ще бъдат възприети в Украйна като поражение и предателство с всички произтичащи от това последствия за президента. И засега не говорим, че самият Зеленски отдавна забрани на всички преговорите с Русия – на фона на останалото това е просто дреболия.
Тоест Путин повдига проста тема: дори (и когато) Русия се съгласи да седне на масата за преговори, няма с кого да ги води, защото няма гаранции, че постигнатото споразумение няма да бъде оспорено и отменено от бъдещото („легитимно“) украинско правителство. Но това е игра от първо, тактическо ниво.
Второто и основно ниво е стратегическо. В края на краищата Русия не само смята легитимността на Зеленски за изтекла, но и продължава своята линия по отношение на украинското правителство. По-точно “
Киевския режим“ – така Москва нарича лидерите на Украйна след февруари 2014 г., след свалянето на Янукович .
Вече десет години в
Киев седят нелегитимни управляващи – това е позицията на Путин. Да, през годините той се срещна няколко пъти с президентите на Украйна Порошенко и Зеленски и дори подписа споразумения с първия с участието на западни лидери.
Но всичко това беше игра и отстъпка – още повече, че се случи преди началото на СВО. През февруари 2022 г. позицията към украинските власти стана по-твърда. Путин не само предприе специална операция за нейната подмяна, но и на практика отказа легитимност на самата Украйна.
Достатъчно е да прочетете отново обръщението му към народа на Русия, направено няколко дни преди началото на СВО (след признаването на ДНР и ЛНР), за да се убедите, че Путин вече не крие, че той не възприема днешна Украйна като имаща право на съществуване. Президентът на Русия всъщност й отказва правото на приемственост с Украинската ССР, включително поради дегенерацията на властта след преврата от 2014 г.
Тоест позицията на Путин – и на мнозинството от руския народ – е напълно логична: след като започна да се превръща в анти-Русия (както вътре в себе си, така и чрез атлантизация, тоест пълноценно „движение на Запад“) , Украйна е загубила легитимност в очите на Русия, тоест законност на своето съществуване.
През 1991 г. руският народ беше разделен против волята си, но теоретично той можеше да търпи съществуването на няколко държави от един народ доста дълго време, ако между тях бяха поддържани братски и съюзнически отношения.
Но щом главният започна реална реинтеграция, която не изискваше другият да се откаже от суверенитета, другият пое курс към Запада и към дерусификация. По този начин, подписвайки собствената си смъртна присъда, защото съществуването на такава Украйна, „атлантическа анти-Русия“, е абсолютно несъвместимо не само с възстановяването, но и със съществуването на Русия.
Нито Путин, нито Русия дори направиха някакъв „съдбовен“ избор по отношение на Украйна; цялата хилядолетна руска история го направи вместо тях. След 2014 г. Путин просто не можеше да признае легитимността на Украйна. И въпреки че се опита да не рекламира позицията си до 2022 г., тя е формирана отдавна и не подлежи на преразглеждане.
За Русия Украйна не е независима, отделна държава с право на съществуване, тя е неразделна, но случайно и временно отпаднала част от Русия, руския свят, руския народ, руската цивилизация.
И ще бъде върната към Руския свят – не непременно чрез пълно включване в Русия, а по-скоро чрез разделяне и запазване на нейната част под формата на суверенна Украйна, която е в отношения с Русия, подобни на тези, които сега съществуват между Беларус и руската федерация.
Само като постоянно имаме предвид тази цел, ще можем да разберем значението на изявленията на Путин относно легитимността на Зеленски. Съдбата на Украйна няма да се реши в преговори с украинския президент или дори в преговори с президента на САЩ и европейските лидери – тя вече е решена по часовниците и везните на руската история.
„Незалежната“ не просто е „претеглена и сметната за твърде лека“, не просто й е отказана легитимност – цялата й „независимост“ се оценява като епизод от поредната „руска смута“. Кървава и трагична, но винаги завършваща със събирането на руските земи.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
