Полицай застреля 17-годишен юноша.. Събитието, което се случи в парижките предградия, разбуни цяла Франция и доведе до масови безредици от невиждан мащаб. Палежи и грабежи плъзнаха из страната, нападения срещу полицията. Властите се опитват да възстановят реда, но протестите само се засилват. И всичко това, защото, както казва един френски политик, „това е етническа, расова война“.
Сутринта на 27 юни полицейски патрул в парижкото предградие Нантер забелязва яркожълт автомобил „Мерцедес“, който многократно нарушава правилата за движение. Шофьорът не искал да спре, но няколко минути по-късно попада в малко задръстване пред кръстовище, а патрулката настига колата. Един от полицаите вади оръдие и иска шофьорът да излезе. Очевидно след кратък разговор шофьорът е настъпил газта, опитвайки се да избяга, а полицаят го застрелва – почти от упор.
Няколко метра по-късно колата се забива в стълб, на мястото е извикана линейка, но усилията на лекарите не довеждат до нищо – смъртоносно е ранен шофиращият Наел М., на 17 години, който умира на място. Нантер е осеян с камери, а скоро видеото от инцидента обикаля интернет пространството, разпалвайки страстите.
Твърдението на полицията преди появата на видеото, че простреляният шофьор се е опитал да блъсне полицаите с кола (и следователно, трябва да се разбере, той е заслужил съдбата си), не издържа на критика. На видеото ясно се вижда, че полицаите стоят отстрани на колата на загиналия. Така Наел може да се обвини само за неподчинение на представителите на властта и за опит за бягство – но да бъдеш убит заради това на 17 години?
Френските власти действаха, според тях, разумно: от една страна, беше образувано дело за отказ да се подчини и евентуален опит за убийство на служители на реда на служба, от друга страна, беше образувано дело и за злоупотреба със сила от полицай, който беше задържан за всеки случай. Лоран Нунез, префект на парижката полиция, каза, че властите „ще се опитат да хвърлят светлина върху всички факти възможно най-скоро“. „Какво се случи в колата? Полицията почувства ли се застрашена? Какво направи шофьорът, защо реакцията му беше такава? Не знам. Правосъдието ще изслуша всички страни и ще разберем дали тези действия са били оправдани или не”, допълни той.
Не е много ясно как правосъдието би изслушало убития, който със сигурност не би могъл да каже нищо. Въпреки това светлината, за която говори парижкият префект, наистина блестеше, макар и съвсем не по начина, по който властите биха искали. Франция е в пламъци – буквално. Започнаха вълнения.
Тълпи, въоръжени с пиратки и коктейли Молотов, започнаха да палят общини, банки, коли, автобуси, да ограбват магазини, да нападат полицаи – и колкото по-нататък, толкова повече. Географията на размириците надхвърли не само предградията на Париж, достигайки цяла Франция. В момента прелива границите на страната, достигайки до Белгия.
В Брюксел, според “Льо Соар”, са задържани 27 души, 26 от които са непълнолетни. В самата Франция през нощта на 29 срещу 30 юни са задържани 667 души. Те подпалиха общината в Лил, опитаха се да построят барикади в Марсилия, изгориха автобуси и трамваи в Лион, ограбиха супермаркет в Нант, ограбиха магазини в Париж, включително в центъра на града на улица Риволи. Дори далечният отвъдморски департамент, остров Реюнион, не избяга от вълненията. В Реймс, където някога са били короновани френските крале, неизвестни нападнаха комисариата и го подпалиха, като успяха да откраднат комплекти полицейски униформи оттам и след това да ги носят, палейки едновременно коли и кофи за боклук.
В резултат на безредиците (които френската преса вече нарича „бунтове“, което показва сериозността на ситуацията) 249 полицаи и жандармеристи бяха ранени в цяла Франция. Както отбеляза министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен, „Нашите полицаи, жандармеристи и пожарникари устояха смело на рядко срещана агресия тази нощ.“
Масло в огъня наляха не само лъжите на полицията и възрастта на жертвата. За да отвлекат вниманието на жителите на града от проблемите с инфлацията, растящите тарифи и общата атмосфера на проблеми, местните медии са свикнали да раздухват всяко битово убийство. Ще бъде преувеличено да се каже, че правят безпринципно шоу от това, но въпреки това ефирът и интернет умело се запълват с информационен шум за това къде за последно е била видяна жертвата, кои са били нейните приятели, какво говорят, какво казват приятелите на обвиняемия, какво казват родителите на жертвата, какво казва адвокатът на обвиняемия и така до пълното изчерпване на темата.
Всички участници получават своите пет минути слава, а жителите на града получават сюжет за дълги дискусии, защото детективската история, независимо дали е измислена или написана от живота, не напразно е най-популярният жанр. Сега тази проста манипулация на медиите вече работи срещу властите, защото убийството на Наел се оказа толкова шумно, че беше просто невъзможно да не се говори за него. В крайна сметка всичко доведе до сблъсъци, които вече надминават аналогичната криза от 2005 г.
Разбира се, подобни извънредни положения са най-мощният белег за социално напрежение и фактът, че е стигнало до такава степен, означава, че властите вече не се справят. Колкото и да настоява Борел, че Европа е Райската градина, демагогията, както винаги, има за цел да прикрие истинското състояние на нещата. А то е, че френските власти усърдно се преструват, че няма нито неконтролиран поток от мигранти, нито етническа престъпност, нито липса на социална подкрепа за младите хора от ниските класи на обществото, нито най-сериозното социално разслоение, което не оставя шанс на тези, които нямат пари и връзки.
В тази схема полицията се озовава между два огъня – между правителството, което иска много от нея, но усърдно пренебрегва някои аспекти, и част от обществото, за която полицията е враг по определение. Ако зад волана на жълтия “Мерцедес” стоеше добре облечена дама със скъпо куче, полицаите едва ли биха извадили оръжие, камо ли да стрелят. Но шофира Наел, който на 17-годишна възраст, както изведнъж се оказва, вече е успял да влезе в полезрението на полицията 12 пъти, което е отразено в досието му. Той е нямал шофьорска книжка и четири пъти се е опитвал да избяга при подобни обстоятелства.
Управляваният от него Мерцедес е с полски номера, а в колата са пътували още двама души, единият от които е успял да избяга, а вторият е задържан. Ако полицаят е извадил оръжие, ситуацията най-вероятно е била най-малкото подозрителна. Но френските медии предпочитат да не се разпространяват много за това и един от малкото, които се осмелиха да засегнат тази тема, беше бившият кандидат-президент Ерик Земмур.
Той каза, че случващото се е много по-лошо от кризата от 2005 г. – тогава безредиците продължиха около три седмици и „обхванаха само предградията“ на Париж, а сега цялата страна, „защото мигрантите вече са навсякъде“. Франция „е на ръба на гражданска война“ и „това е етническа, расова война, можете ясно да видите кой е замесен в нея“.
Вече се правят опити да се състави, така да се каже, профил на средностатистическия бунтар. Това са предимно юноши и младежи на възраст от 14 до 18 години, които използват интернет за координация, включително популярни месинджъри. Французите обаче, свикнали да замазват реалността, която не им харесва, не съобщават нищо за етническия състав на протестиращите, за нивото на доходите на семействата им и колко от тях вече са попадали в полезрението на полицията.
Въпреки това ситуацията вече е призната за толкова сериозна, че има призиви за извънредно положение в страната. Но тъй като това ще стане фактическо признание на властите, че не се справят, те почти сигурно ще се опитат да потушат конфликта с обичайните методи – ще използват всички налични полицейски сили, ще арестуват избирателно считаните за най-опасни, ще напишат хиляди успокоителни коментари в социалните мрежи, за да бъдат цитирани в медиите, и ще чакат вълненията да спрат от само себе си. Това обаче едва ли ще се случи в близките дни, тъй като погребението на убития е насрочено за 1 юли, което означава, че нов прилив на насилие е неизбежен.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
