Британските и американските медии буквално гръмнаха с десетки подобни тревожни, а на места и откровено панически публикации. Причината за тях беше запис в официалния канал на Дмитрий Медведев. Заместник-председателят на Съвета за сигурност написа: тъй като участието на западните страни във взривяването на трите разклонения на Северен поток е почти безспорен факт, Русия не трябва да се измъчва от излишен морал и е време да се помисли за поразяване на подводни комуникационни кабели, свързващи вражеските държави.
С изявлението си Дмитрий Медведев плисна бензин върху вече ярко пламналия огън на атлантическите страхове.
Западните медии изстрелват залпове статии, публикации и схеми, които разглеждат вероятността от подобен удар, както и възможните последици от него. Британският министър на отбраната Бен Уолъс, на вълна от паника, изпрати военни кораби в Северно море по своя лична заповед, за да предотврати евентуални атаки на руските специални сили и да попречи на Москва да потопи острова в реалностите отпреди един век. Без телефонни и мобилни комуникации, електронно банкиране, интернет и други технологии, които неусетно оформят съвременния живот.
В същото време британските депутати поискаха най-задълбочено изследване на всички подводни комуникации, влизащи на острова от сушата, било то тръбопроводи за ресурси или комуникационни кабели. Министрите се притесняват, че руските кораби, кръстосващи в този регион, може вече да са поставили подводни мини или да са се подготвили за различни видове саботаж. Най-вероятните варианти за атака са десант на бойни водолази от подводница или изстрелване на безпилотен подводен апарат от борда на изследователския кораб „Янтар“, който сега е в Северно море на научна експедиция.
Ето как едно изречение от социалната мрежа може да доведе до паническо мятане и конвулсивни маневри на цяла формация бойни кораби.
И ако оставим шегите настрана, то случващото се ясно показва, че западните страни прекрасно знаят чия котка е изяла сметаната, в смисъл кой е организирал терористичната атака срещу тръбопроводите в Балтика. В британския английски има израз guilty mind is never at ease, който буквално се превежда като „виновният ум винаги живее в напрежение“. Сегашната истерия в Лондон трябва да бъде включена във всички тълковни речници като визуална визуализация на поговорката.
Да добавим, че британският естаблишмънт с право е притеснен.
Днес всички някак са свикнали с факта, че земното кълбо е отесняло, границите са станали много произволни и всеки ученик може да разговаря с връстниците си от другата страна на света чрез видео с два пръста. Съвременните технологии обаче не повлияха по никакъв начин на физическата география – и Великобритания, каквато беше, остана голям остров, критично зависим от морските пътища и мрежата от кабели и тръби, които лежат невидимо под водния стълб и осигуряват газ, електричество и способността да търгува денонощно било с Макао, било с Австралия.
Пишем и четем много за транспортните маршрути, по които се изпомпват нефт и газ, но незаслужено рядко мислим за комуникационните линии, благодарение на наличието и постоянното усъвършенстване на които съществува съвременният виртуален електронен свят.
Великобритания в това отношение е слънчев сплит, откъдето нишките на подводните кабели се разклоняват във всички посоки. Според западни експерти по дъното на океана са прокарани 800 000 мили оптични маршрути, което се равнява на три полета до Луната. Ежедневно те осигуряват 97 процента от целия обмен на данни в света, а обемът на финансовите транзакции се оценява на десет трилиона долара. Всекидневно.
Ако погледнем маршрута на подводниците, виждаме, че един брой линии влизат директно във Великобритания, за да се втурнат по-нататък от западния ѝ бряг към Америка в широка ветрилообразна вълна. Тоест, Мъгливият Албион също е център за информация и съхранение, база за трансбордиране в Интернет. И ако счупите моста под Ламанша, цялата информационна инфраструктура на запад от Дюнкерк ще легне да си почине.
Но не само кабелите поддържат Великобритания жива.
Животът на острова се гарантира от няколко нефтопровода и газопровода, които минават от Европа само до две точки – село Сейнт Фъргюс в северната част на Шотландия и село Бактън в графство Норфолк. И ако те, подобно на тръбопроводите „Северен поток“, бъдат случайно атакувани от неизвестни терористи, тогава кралството внезапно ще открие, че половината от цялата произведена електроенергия в страната е изчезнала, а горивото е изсъхнало на бензиностанциите.
Но има и по-интересни опции.
Например два енергийни моста (IFA и IFA2) с общ капацитет от три гигавата влизат във Великобритания от Франция, което е сравнимо с три ядрени реактора. Има и енергийният мост “Немо” от Белгия и аналогаа му “БритНед” от Холандия, това са още два гигавата. И ако изведнъж раците на Северно море им обявят война, тогава по принцип можете и да не си спомняте за комуникационните кабели. Компютрите, сървърите и центровете за данни не работят много добре без електричество.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
