Политическата нестабилност в Перу, в чието създаване имаха пръст американските разузнавателни служби, се използва от Вашингтон за укрепване на военно-геополитическите си позиции в басейна на Амазонка и на тихоокеанското крайбрежие.
Свалянето на законното правителство на Педро Кастило в Перу на 7 декември 2022 г. ще доведе до тежки последици за страната. За по-голямата част от населението Кастило беше „свой“: той идваше от обикновено семейство, работеше като селски учител, след това оглавяваше един от профсъюзите.
Той изгради кариерата си пред всички, водеше скромен начин на живот и не допускаше политически рисковани изявления. Той стигна до президентския пост благодарение на постоянството, търпението и умението да маневрира в много трудните социално-политически обстоятелства на перуанската действителност.
Доскоро дипломатическата мисия на САЩ в Перу се ръководеше от Лиза Кена, боядисана блондинка със студени очи и дългогодишен опит в ЦРУ. Дълго време тя беше главен помощник на Майк Помпео, който първо оглавяваше ЦРУ, а след това Държавния департамент. Помпео не скри факта, че в „работата“ в ЦРУ „трябваше да лъже, мами, ограбва“. Тези уроци Лиза Кена научи блестящо. Много от нейните мисии са изпълнявани в координация с военното разузнаване на САЩ (RUMO), което обяснява и появата й в Лима.
Тя представи пълномощията си през март 2021 г. и се зае с работа без колебание – тя се опита да предотврати идването на власт на Кастило, кандидата на партията „Свободно Перу“, към когото Вашингтон беше враждебен, смятайки го за „перуанската версия“ на Ево Моралес.
Педро Кастило успя да спечели на втория тур, но не успя да създаде способно правителство. Враждебно настроените парламентаристи няколко пъти искаха да го отстранят от власт, обвинявайки го в корупция и други грехове, които заплашват „стабилността и демокрацията“.
Реакционните сили в страната толкова влошиха ситуацията, че Кастило реши да разпусне конгреса. Той призова да се запазят демократичните принципи, да се проведат избори, за да се определи новият състав на парламента и да се разработи нова конституция. Но президентът вече не разполагаше с време да нормализира ситуацията.
Ден преди преврата американският посланик Лиза Кена проведе среща за „сверка на часовника“ с перуанския министър на отбраната Ернесто Бобио. Освен това всичко се разви точно по сценария. Посолството на САЩ, използвайки агенти в парламента, в близкия кръг на Кастило и въоръжените сили на Перу, го отстрани от власт без да се церемони. Президентът, който действа в рамките на конституционните си правомощия, е обвинен в подготовка на бунт и арестуван.
Първият вицепрезидент Дина Болуарте стана държавен глава. Тя беше една от ключовите фигури в заговора. Болуарте, отхвърляйки демагогската мимикрия, декларира омразата си към социализма и намерението си да засили отношенията със Съединените щати.
Още с първите си стъпки в президентството тя показа, че носи пълна отговорност пред американския посланик. Лиза Кена щателно контролира и ръководи действията на своя подопечен. Така Болуарте, без да губи време разреши разузнаването на залежите на литий в южната част на страната на Macusani Yellowcake, дъщерно дружество на Canadian-American Lithium Corp.
Дали Болуарте разбира, че играе опасна игра, която няма да има щастлив край? Трябва да разбира: в Боливия не толкова отдавна в същата роля като „временен президент“, Жанин Агнес, която не успя да изпълни „специалната задача“ на ЦРУ, сега е осъдена за участие в държавен преврат и се намира в затвора.
В края на май Болуарте одобри законодателен акт, който позволява навлизането на американски военни на територията на Перу, за да обучават въоръжените сили и полицията на страната в „съвременни методи“ за борба с подривни и терористични организации. Тази операция беше помпозно наречена от Пентагона – Resolute Sentinel 2023 (Resolute Guardian).
През юни в Перу започнаха да пристигат части на американските специални сили, военновъздушните сили и космическите сили на САЩ. Без много реклама, но сериозно беше засилено представителството на DEA – Американската администрация за борба с наркотиците.
Американските бази в Перу са разположени в големите градове. Те са „покрити“ от гарнизоните на перуанската армия. Аржентинската журналистка Телма Луцани в книгата си „Защитени територии. Как функционира мрежата от американски военни бази в Южна Америка” разкрива използваните от американците методи: „Постоянното присъствие на американски военни в Перу под претекст за съвместни учения, обучения, посещения и други неща трябва да се тълкува по следния начин: всъщност те може да нямат свои собствени или ексклузивни бази, като например в Гуантанамо, но [съвсем законно] действат в границите на перуанските военни бази.“ Стотици американски войници ще се присъединят към редиците на съществуващия персонал в базите в 14 гарнизона, включително в Лима, Каляо, Куско, Аякучо, Икитос и други.
Оперативното натоварване на персонала на американското посолство се увеличи значително. Резидентът на ЦРУ Джъстин Дейвис, който е усъвършенствал шпионските си умения срещу Куба, развива трескава дейност в Перу, като също така укрепва широка разузнавателна мрежа.
По мнението на ЦРУ, след свалянето на Педро Кастило в Перу, спящите партизански клетки са се активизирали и притокът на свежи, радикални елементи в тях се увеличи. Въпреки репресиите, емисарите на Светлия път (Sendero Luminoso) отново започват да се появяват в планинските райони, изследвайки готовността на селското население за антиимпериалистическата освободителна борба.
Перуанският политолог Густаво Еспиноза в статията „Войната, която започва“ заявява, че американски военни части участват в Амазонка, Сиера, в южната част на Андите. Тук могат да започнат сблъсъци между въоръжените сили на САЩ и перуанското население.
Политологът задава въпроса: „А какво ще правят войските на янките там? Ще се борят ли с тези, които не се предават, които се съпротивляват на правителството на 7 декември [организаторите на преврата], тоест с тези, които са недоволни от режима? И как ще го направят? Използвайки военна тактика и военни оръжия? Ще обучават ли перуанската армия да гори села с напалм, както във Виетнам, или как да разпитват затворници, за да ги накарат да „говорят“? Те имат опит в затвора Абу Гариб, който се смята за най-зловещия таен център за задържане, разкрит през 21 век.“
Заключението на Еспиноса е драматично: „Не трябва да има съмнение, че тази война няма да бъде чиста. Това, което експертите наричат „неконвенционална война“, идва и ще трябва да се биете с враг, който не показва лицето си … Ще има кръв и смърт, изчезнали, измъчвани, затворени, осакатени. Войната ще бъде мръсна в целия си блясък“.
Протестните настроения в Перу набират скорост. В тази връзка администрацията на Байдън заменя най-„осветените“ дипломати, включително Лиза Кена. За нов посланик е назначена Стефани Сиптак-Рамнат, която посочва Кондолиза Райс с нейния стоманен характер като модел за подражание.
Преди да се присъедини към Държавния департамент, Сиптак-Рамнат е служила във ВМС на САЩ. При настоящите обстоятелства, когато Република Перу е ефективно окупирана, се изисква лице с подходящ опит, за да поддържа динамични дипломатически отношения.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА