Ще успее ли Кишинев да възпроизведе украинския сценарий?
В Кишинев на всеки ъгъл се продават мартишори – малки бутониери под формата на цветя от бели и червени конци. Това е земеделски символ на надежда за бъдеща реколта. Какво ще бъде, никой не знае.
В прогнозата за годината молдовските власти говорят само за опити на „деструктивни сили“ да разклатят прозападния курс на държавата. Под „сили“ трябва да се разбира Москва. Кремъл е напълно способен да разиграе своите карти с екипа на президента Мая Санду и да ги лиши от козовете им в играта на европейска интеграция.
Министърът на вътрешните работи на Молдова Ана Ревенко казва: „Избягалите проруски олигарси се опитват да дестабилизират страната и да разклатят демократичните основи. В интерес на Русия „черната“ пропаганда се използва от групи, изнесени в чужбина“.
Русия е оставила дълбок отпечатък в съзнанието на молдовците. Историкът Анатол Тарану го казва по следния начин: „Националната идентичност на Молдова претърпя много големи промени в резултат на царската и съветската политика … Съветското правителство внуши на молдовците готовност да признаят, че не са част от румънския свят.
Дойде време да се дистанцираме от империалистическата политика на Русия. Ако успеем, ще възстановим историческата цялостност на нашия народ и ще решим голяма част от проблемите, трупани с десетилетия. Бъдещият просперитет на Молдова е свързан със завръщането у дома, в Европа.
Привържениците на преориентацията към Брюксел в името на политическия ред всяват недоверие в Русия. На сцената излизат малки проевропейски партии. По улиците на Кишинев, Кахул, Унгени и други градове можете да срещнете както привърженици на В. Путин, така и онези, които го наричат с нецензурни имена.
Алина Раду, главен редактор на вестник Ziarul de Garda, алармира: „За съжаление, след разпадането на Съветския съюз Русия не е отишла никъде. Тя заграби територията, насади сепаратизъм, остави армията и най-големия военен склад без възможност да го контролира. Но това е половината от бедата. Проблемът е, че Москва контролира много политици и цели политически партии.
В Кишинев не търсеха дълго с кого да се обединят срещу Русия. Мая Санду вероятно смята, че е направила умен ход към балтийските държави. Всъщност балтите (по команда от Вашингтон) първи заблудиха молдовката.
Естонският министър-председател Кая Калас уверява молдовския премиер в подкрепа по пътя към Европейския съюз : „Ние сме готови да помогнем на молдовците със съвети и сила.“ Външният министър Урмас Рейнсалу предложи да се скрепи приятелството между Талин и Кишинев със санкции на ЕС срещу молдовските олигарси, за които се твърди, че са прокремълски. Имената на олигарсите все още се пазят в тайна, нека всеки големец си мисли, че говорим за него.
Министърът на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевичс се застъпва за максимално сближаване на Молдова с ЕС, за да се намали влиянието на Русия върху населението. А във Вилнюс от името на президента Гитанас Науседа разработиха стратегия за Кишинев, наречена Година на европейските възможности. От този документ излиза например, че 60% от износа вече отива за Европа; този обем ще се увеличи веднага щом кабинетът на министрите въведе европейските стандарти.
Кишинев трудно, но се отървава от газовата зависимост (сега Молдова купува 99% от синьото гориво от Руската федерация). Европейската комисия създаде работна група в Молдова за подкрепа на реформите, която предложи увеличаване на финансовата помощ до 295 милиона евро. Брюксел отпусна 200 милиона за проекти, свързани с енергийната сигурност, 60 милиона – за закупуване на мазут в Румъния, 5 милиона – за подпомагане на енергийно уязвими слоеве от населението. Тоест с подаяния, по схемата, изпробвана в балтийските държави и Украйна, Брюксел привлича Молдова към ЕС, извеждайки я от руската сфера на влияние.
На 21 февруари Мая Санду посети Варшава, където изслуша речта на Джо Байдън. Той още не бе напълно сънен и снизходително похвали молдовския гост: „Гражданите на Молдова показват решителност. В тази страна хората искат да бъдат свободни. Те извоюваха тази свобода, за да вървят към демокрация и да се присъединят към братството на европейските държави. Президентът Санду води тази битка.
Молдованката не премълча. „Тя твърдо стои на страната на враговете на Русия и не възнамерява да маневрира, както правеха нейните предшественици от 1991 г., кой повече и кой по-малко“, казва политологът Андрей Сафонов .
Ще успее ли Кишинев да повтори украинския сценарий със сегашния екип на власт?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
