Китайският балон, открит над щата Монтана, развълнува американското общество. Бившият президент Тръмп призовава той да бъде свален, а министърът на отбраната, който е във Филипините, провежда спешна среща какво да се прави с „новогодишния фенер“. Пекин съобщи, че това е цивилен апарат, който случайно се е заблудил, но за американското обществено мнение, което отдавна е обзето от антикитайски дух, това няма значение.
В Съединените щати масите не вярват на Китай, защото глобалистките елити са убедили американците, че Поднебесната империя претендира да заеме мястото на хегемон от САЩ, а част от изолационистките националисти (като Тръмп) обвиняват китайците за унищожението на американската индустрия и намаляване на броя на работните места. Фактът, че глобалистка Америка просто се опита да използва КНР, за да направи супер печалби, а след това започна да губи световната конкуренция от нея, вече не тревожи никого. Китай е обявен за враг, стратегически дори по-опасен от Русия. Нарастващото сдържане на Пекин във Вашингтон искат да го съчетаят с преговори, в които уж може да се опитат да постигнат компромис, а Пекин официално не е против това.
Ето защо Антъни Блинкен трябваше да лети за Китай утре: основната цел на посещението беше да се срещне със Си Цзинпин. Преди посещенията на държавния секретар бяха нещо обичайно в практиката на двустранните отношения, но през последните години всичко се развали. И причината за това не е пандемия, а преходът на Щатите към политика на твърд натиск върху Китай. За последно американският държавен секретар посети Пекин преди шест години – 2017 г., която като цяло беше последната година на нормални двустранни контакти. Но скоро Тръмп започна икономическа война с Китай, която беше продължена от Байдън, който официално му се противопостави по този въпрос. След началото на нашата специална операция в Украйна Америка се опита да окаже натиск върху Китай, за да предотврати по-нататъшното сближаване между Москва и Пекин, но дори не можа да устои дори в тайванска посока.
Следователно срещата между Си и Байдън миналия ноември в кулоарите на срещата на върха на Г-20 не промени нищо фундаментално. Единственият резултат от срещата в Бали беше уговорка за посещението на Блинкен, човек, който се смята за по-малко антикитайски настроен в администрацията на Байдън от други висши служители. Но личната позиция на държавния секретар е без значение – важен е общият курс на Вашингтон, който остана непроменен. Достатъчно е да си припомним какво се случи през двата и половина месеца подготовка на посещението: засилване на милитаризацията на Япония, споразумението за достъп на САЩ до допълнителни бази във Филипините, изявленията на американците за готовността им да използват ядрени оръжия за защита на Южна Корея – въпреки че става дума за конфронтация със Севера, Китай не може да не се притеснява от случващото се в неговата зона на влияние и близо до неговите граници, готовността на новия председател на Камарата на представителите да повтори посещението на Пелоси в Тайван миналата година, натискът върху Япония и Холандия да се съобразят със санкциите на САЩ, които ограничават доставката на съвременно оборудване за производство на микросхеми, изявлението на новия президент на Чешката република Петър Павел, че „Китай, заедно с неговия режим, е враждебна страна в момента, несъвместима е със западните демокрации по стратегически интереси и принципи“, показвайки, че англосаксонците продължават да настройват ЕС срещу КНР, да повтарят в европейско-китайските отношения сценария за разрушаване на европейско-руските връзки.
Всичко това показва желанието на Вашингтон да увеличи натиска върху Китай във всички направления, като същевременно заплашва Пекин със санкции за подкрепата на Москва. На преговорите на Блинкен в Пекин руската тема трябваше да бъде една от основните: наистина има хора в Щатите, които все още вярват във възможността да убедят Китай да отслаби връзките си с Русия. Или най-малкото да го изплаши с тежки санкционни последствия за доставката на оръжие на Москва и заобикалянето на американските санкции срещу финансовия сектор. Известна надежда на американците дава фактът, че Китай наистина не доставя оръжие на Русия и заема изключително предпазлива позиция по въпроса за финансовите транзакции. Русия обаче не е поискала китайски оръжия и желанието на китайците да защитят собствените си финансови институции, производители и търговски компании от санкциите на САЩ е съвсем разбираемо: световният пазар (не само финансов) все още работи главно според западните правила и просто така, никой в незападния свят няма да го унищожи, без да създаде алтернативи. Затова Китай изгражда специални институции и схеми за работа с Русия – такива, които да не попаднат под американския удар. Всичко това отнема време, но самото отношение на Пекин към Москва и Вашингтон не подлежи на съмнение. Те вярват на Русия и изграждат стратегически планове заедно с нея. Не вярват на Щатите и се стремят да намалят зависимостта си от контролираните от Запада схеми и правила, като същевременно изграждат алтернативни глобални механизми.
И американците се опитват да възпрепятстват и забавят този процес, включително като предлагат на Китай всякакви преговори на различни нива. Посещението на Блинкен в Пекин трябваше да бъде важен ход в тази игра.
Но балонът развали всичко – или даде причина да се отложи поредния етап от конфронтацията? Вашингтон в последния момент реши да отложи посещението на Блинкен, позовавайки се на факта, че смятат инцидента с балона за „явно нарушение на суверенитета и международното право“. В отговор Пекин може само да отбележи, че на Америка, която си играе с тайванския огън, не ѝ подхожда да говори за нарушаване на суверенитета: едно е да се заблуди метеорологичен балон, а съвсем друго е нежеланието да се съобразяваш с принципа на „един Китай“, признат от самите Съединени щати.
Китайският балон е интересен не само защото разкри антикитайската слабост на Америка. Изявлението на китайското външно министерство за балона съдържа изненадващо точно описание не само на причините за промяната в курса на апарата – „възможността за управление е ограничена, под влияние на западните ветрове той се е отклонил далеч от планираното“. Всъщност тази диагноза е напълно приложима за отношенията между САЩ и Китай като цяло и за оценката на ситуацията, в която се намира Китай. Влиянието на Запада върху КНР – както и преди върху Русия – наистина беше много голямо. И в продължение на много години Съединените щати бяха убедени, че Китай няма да се отклонява от „свята, основан на правила“, управляван от англосаксонците, докато не откриха, че никакво влияние или взаимозависимост вече не помагат и Поднебесната империя не е готова да да бъде или обект на манипулация, или дори „младши партньор“ (като в действителност няма влияние върху разработването на правила и вземането на решения). Китай не претендира да бъде новият хегемон – той, подобно на Русия, иска основно да премахне еднополюсния световен ред, който е по-правилно да се нарича „светът на глобалистката диктатура на англосаксонците“. Китай иска да следва свой собствен, независим курс, който, за разлика от балона, не може да бъде повлиян от никакви „западни ветрове“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
