Краят на „татенцето“ на Зеленски. Причините за обиските при Аваков и Коломойски
Революцията поглъща своите … бащи. Скритият смисъл на атаката на Зеленски и неговите ядрени бомби срещу Коломойски и Аваков е много ясен за Царград.
Украйна е неспокойна. Тоест там винаги е неспокойно, но особено днес. Местната „политическа класа“ е в паника, медиите са пълни със съобщения с гриф „спешно“ и „сензация“. И този път не става въпрос за „калибри“. Украинската политическа система сама стреля по себе си.
Издирват се хора, които доскоро се смятаха за неприкосновени и освен това за най-влиятелните в Украйна. Тези хора са олигархът Игор Коломойски и бившият министър на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков. В същото време вълната закачи и Вадим Столар, голям бизнесмен-разработчик, съсобственик на Koнверсбанк.
Столар може би го е отнесъл заради „проруската“ си позиция. В негово лице Зеленски окончателно се разправи с останките от „Опозиционната платформа „За живот“, която преди войната имаше втората по големина фракция във Върховната Рада и дори се опитваше да възразява по някакъв начин на нацистите. Така че проблемите на Столар са просто показател за това доколко съвременна Украйна се вписва в понятията „демокрация“, „свобода на словото“, „публична политика“ и всички други „ценности“, които според „нашите западни партньори“ са толкова нехарактерни за Русия и така характеристика на Украйна. В това ново обаче няма нищо, което не би си струвало да се коментира – всичко е ясно и без думи.
Но атаката срещу Коломойски и Аваков е друг въпрос. Това събитие наистина има скрит смисъл, който не се изяснява веднага. Или дори два скрити смисъла и значения. Първото, така да се каже, е прагматично, моментно. Второто е по-дълбоко и дори с непреходно значение.
Хората загиват за метал
Първо. Украинската квазидържава в сегашния си вид съществува днес и ще съществува само докато продължава войната с Русия, която Западът води с нейна помощ. Няма друг смисъл в това състояние. И не може да има. Ето защо Съединените щати и самите марионетни управляващи на Украйна се борят да проточат битката.
Няма шанс за победа, а поражението ще означава край на сегашната Украйна. Дори да приемем, че в края на войната от нея ще остане нещо формално „незалежно“, очевидно никой от сегашните управляващи и политици няма да командва там.
В същото време украинската икономика в момента вече, може да се каже, не съществува. Личи си абсолютната зависимост от западното финансиране. Но колкото по-малко са собствените им източници на доходи, толкова по-малка е „хранителната база“ за хищниците, които разкъсват Украйна. Борбата за ресурси е безмилостна и никога не е била честна и милостива. За Коломойски и неговия бизнес вече няма място във веригата от разбойници. И за Аваков няма.
Аваков, между другото, наскоро се опита да удари първи. Или по-скоро така казаха за него. След смъртта във вертолетната катастрофа на министъра на вътрешните работи Денис Монастирски, една от първите версии за участието на Аваков и неговите бойци се появи почти веднага в украинските телеграм канали.
Но дори и тази версия да е вярна, Арсен Аваков не би могъл да извлече никаква полза от смъртта на Монастирски. Но както твърдят източниците, сега той ще бъде обвинен в корупция именно въз основа на закупуването на партидата хеликоптери, единият от които уби Монастирски с неговата свита. Норвегия и Полша се отказаха от тази партида хеликоптери именно заради опасността от катастрофи. Украйна се съгласи да ги купува на кредит. Вероятно не без ползи за служителите, отговорни за покупката. По-точно, би било странно, ако украинските власти не си „сгряваха“ ръцете и с това.
За що? Така, за да знае!
Второ. Но фактът е, че да обвиняваш бивш украински министър, един от „бащите“ на сегашната квазидържава, човека, който буквално създаде АТО със собствените си ръце, че си „сгрява ръчичките“ с военните доставки, е все едно да обвиняваш прасе, защото е всеядно и понякога изяжда собствените си деца. Просто това е част от природата му. Как да обвиниш Коломойски в корупция? Коломойски е украинската корупция, олицетворението на корупцията, нейната емблема.
Нещо повече, Коломойски, по всичко личи, е същият човек, който „направи“ Зеленски. Прие решение, че трябва да се сбъдне в реалността сюжетът на филма „Слуга на народа“. И за какво сега му трябват обиски и наказателно дело, заплашващо го с гибел? В какво той е виновен пред Украйна, та нали Украйна е именно такава, каквато той я направи?
Смята се, че една от основните фигури на Френската революция Жорж Дантон е казал преди екзекуцията си:
Революцията, подобно на бог Сатурн, поглъща децата си.
(Всъщност това е бил жирондистът Пиер Верньо, но сега само историците го помнят – и това няма значение. Също революционер, също екзекутиран от своите, само че малко по-рано)
Това, което се случи в Украйна през 2013-14 г. и продължава и до днес, е обичайната разрушителна социална революция в целия й кървав блясък. С въстание в столицата, гражданска война, разруха, интервенция… И с неизбежен кървав край за почти всички, които носят отговорност за революцията.
Някои успяха да избягат в сенките или си мислеха, че са го направили. Но който остане в полезрението, със сигурност ще бъде унищожен от вчерашните си другари и онези, които дължат всичко на този нещастник. Това е в природата на революцията, иначе не става.
Какво от това?
Революционерите не са нито благородни, нито благодарни. Само подли и жестоки. А историята не е мила. Както е казал великият създател на „Историята на руската държава“ Николай Карамзин, „Историята е по-злопаметна от народа“.
Коломойски и Аваков ще усетят на кожата си какво са направили и какво са задействали. Още преди да се прекрати историята на квазидържавата „Украйна“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ