За всички изглежда очевидно, че светът никога повече няма да бъде същият. Но какъв ще бъде? Отговорът на този въпрос е лесен и труден едновременно.
Лесен – защото сега никой не знае със сигурност и няма да може да го опровергае, а когато това време дойде, никой няма да помни днешните пророчества, особено ако не се сбъднат. Труден е, защото все още живеем в сегашния еднополюсен свят, който изглежда единственият реален и никой не знае бъдещето. Древните римляни не са могли да предвидят появата на стремената и рефлексните лъкове, които променят военната тактика, металурзите от бронзовата епоха – появата на по-ефективни пещи, които биха позволили да се топи желязо.
Но човечеството е преминало през „тъмните векове“ след разпадането на световната търговска система поне два пъти: през XII-VIII век преди Христа – с падането на цивилизациите от бронзовата епоха, а през ранното средновековие – след разпадането на Западната Римска империя. И в по-локален мащаб подобни явления са наблюдавани както преди, така и след това. По-специално, Египет и Месопотамия преживяват нещо подобно два пъти преди, а древната руска държава се разпада до голяма степен поради разграбването на Близкия изток и Константинопол от кръстоносците, което води до обедняването на търговския път „от варягите към гърците“ , както и упадъка на Великия път на коприната още преди монголското завоевание.
Така че можем да идентифицираме някои общи характеристики за периодите след такъв срив. И да потърсим подобни процеси в днешната ни реалност, защото те обикновено се проявяват преди да се случи конкретно историческо събитие, от което потомците започват да броят нова ера. В края на краищата превземането на Рим от вестготите или свалянето на последния император от Одоакър не са причини, а само следствие от разпадането на предишната система.
И ако проектираме върху днешните реалности това, което според данните на историческата наука се е наблюдавало преди, можем да получим напълно правдоподобна картина. Само не забравяйте, че историците (включително и аз) са хора от своята епоха, така че те виждат събитията от миналото през призмата на текущи дискусии, променящи се тълкувания: някои в полза на класовата борба, други в полза на идеята за величието на собствената нация и други с фокус върху процесите на изменение на климата и проблемите на околната среда.
Трябва да се отбележи, че „тъмните векове” не идват изведнъж и не обхващат еднакво целия свят. След падането на Западната Римска империя, Източната, макар и не без сериозни сътресения, издържа почти хиляда години и в определени моменти е доста мощна и богата.
И много скоро, по исторически стандарти, след разпадането на бившия римски свят във варварски кралства, започва арабското завоевание, обединяващо бившите римски владения на юг от Средиземно море, от Сирия и Юдея до Херкулесовите стълбове, в нова културна и икономическа общност, заемайки и южната част на Иберия.
В Китай в много по-малка степен се отразява и загубата на пазара на Запада, където процесите на интеграция и изграждане на инфраструктура вървят бързо.
Така че сега, вероятно, Азия, въпреки че ще пострада от намаляването на западното потребление, ще може да поддържа относително благосъстояние. В края на краищата почти половината от световните потребители живеят в този регион – те са напълно способни да осигурят един на друг както търсенето, така и предлагането. Към същия център ще бъдат привлечени и други региони – Близкия изток, Африка, Австралия, Русия. За нашата държава, между другото, това ще бъде връщане към ранния период от нейното съществуване, когато на изток са живели високоразвити и богати народи, а на запад са живели диви варвари, от които може да се купят само суровини, които не са били налични в тогавашна Русия: мед, желязо, сребро.
САЩ са най-подходящи за ролята на „новата Византия“ – оцелял фрагмент от цивилизация. Всъщност със западната цивилизация през миналия век се случва почти същото, което се случва с латинската цивилизация през III-V век – центърът се премества от Париж и Лондон във Вашингтон, както навремето от Рим в Константинопол.
Но предишната мощ на Америка вече не се вижда. Стойността на морската търговия, а с нея и военните и търговските флотове, застрахователните компании и доларът като цяло, ще падне, единственото, което остава да се направи, е да не се плащат дълговете. Заплашването с ядрени ракети е съмнителна тактика. След употребата им остават малко ценни награди. Да, и в отговорът може да долети. Ще трябва да се съсредоточат върху запазването на целостта на страната и борбата за ресурсите на Южна Америка, Мексико и Канада. И в хода на това вероятно ще се случи нещо подобно на процесите във Византия. Както там латинският е заменен с гръцки, а римското население идва от Мала Азия, така и САЩ най-после ще се превърнат в страна на испаноговорящите метиси и мулати.
Европа ще бъде основната жертва. Отново, както през втората половина на миналото хилядолетие, ще се изправи пред икономически и културен упадък, загуба на технологии, фрагментация (а колапсът на ЕС е само първият етап), разложение на държавните структури. Днешна Европа просто няма какво да предложи на останалата част от човечеството – няма нито суровини, нито евтина работна ръка и скоро няма да има финансова система, която да не е обезпечена нито с производство, нито с военна сила, нито с политическа стабилност. Освен ако сега Европа ще бъде населена не от варвари от север и изток, а от заселници от Африка. Съвременните европейци са частично декласирани и ще измрат поради безработицата и упадъка на социалния сектор, а останалите ще се преместят в САЩ, Азия и частично Русия (е, за нас притокът на европейски имигранти, който продължава от XV век до 30-те години на миналия век, винаги е бил полезен процес).
Но ще пострадат и всички, които по един или друг начин печелят пари от обслужването на стоковите и финансовите потоци между Европа и Америка, Европа и Азия и до известна степен между Азия и Америка (включително Русия). И въпросът не е само в загубата на доходи, но и в колапса на инфраструктурата. В миналото няколко десетилетия бяха достатъчни пристанищните градове и кервансараите по маршрута да западнат или напълно да изчезнат. Днешните пристанища и тръбопроводи, канали, логистични центрове и железопътни възли без използване и поддръжка ще се превърнат в скрап още по-бързо – погледнете транспортната инфраструктура на Балтика. Включително Суецкият канал може отново да изчезне от картата, както се е случвало и преди в древността.
В най-голяма степен този процес ще засегне големите градове – намаляването на търсенето ще доведе до затваряне на фабрики, търговски дружества и банки, последвани от електроцентрали, а без работа, данъци и достъпна енергия никой не може да поддържа модерен град. Сегашните комунални системи ще се разпаднат много по-бързо от римските акведукти, а животът в съвременни селища без светлина, вода, топлина и канализация е съмнително удоволствие. Да, и небостъргачите от стъкло и стомана ще стоят много по-малко от Пантеона или Колизеума и е много по-лесно да се разглобят на строителни материали.
Всичко това отново ще удари производителите на суровини и строителни материали, а оттам и световната търговия. Ако сега износителите имат избор на кого да продават продукцията си, сега няма да имат. Производителите на оборудване обаче ще загубят продажби още по-рано: оборудването също ще бъде канибализирано – една ще бъде сглобена от три стари машини. И упадъкът на сектора няма да се ограничи само до затварянето на заводи – технологиите, както ни показа опитът на постсъветското пространство и, колкото и да е странно, САЩ, се губят доста бързо без приложение – техните носители умират и преквалификация, системите за обучение на персонала са разрушени и дори когато търсенето се възобнови, е много трудно да се възстановят.
Но и селяните няма на какво да се радват. Когато има по-малко жители на града, ще намалее и броят на купувачите на земеделска продукция. Но ще бъде трудно да се купят торове или оборудване – не само ще останат малко производители, но и доставката ще поскъпне поради спада на транспорта. Така че обезлюдяването ще засегне всички, макар че ще протича основно под формата на деурбанизация.
Намаляването на данъците ще доведе и до преформатиране на военното дело, както вече се случи в гръцките „тъмни векове“ и през Средновековието. Ще бъде извън възможностите на държавите да поддържат редовна армия с огромен наборен контингент и доставки за бойни операции. Неговото място ще бъде заето от ЧВК, предлагащи услугите си на тези, които могат да платят повече в момента. Те също трупат годна военна техника и ще я поддържат, докато има такава възможност. Някъде ще се опитат да вземат властта, но без стабилен източник на доходи и мощна индустрия тази власт също ще бъде краткотрайна.
И Западът не трябва да се надява, че хипотетичното отслабване на Русия в конфронтация със Запада ще му позволи да избегне негативно развитие на събитията. Или поне да го отложи, тъй като разпадането на СССР и СИВ го забави, освобождавайки пазарите за Запада и давайки му евтини суровини. Евтини суровини и пазари ще има и в Азия, където мощните икономики се разраснаха през последните 30-40 години. И както показва практиката, при равни цени на суровините и достъп до пазари, Западът не е конкурентен. И във всеки случай Западът няма зъбите, за да победи Русия.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
