Западните страни преживяват този момент (интересен за страничен наблюдател, но непоносим за участниците), когато изрисуваните паравани на парламентарната демокрация се разбиват на развалини и чудовището на класовата война изпълзява изпод развалините им. В края на краищата спектакълът на парламентарната демокрация се крепи на средната класа, а тя сега е обречена и умира в конвулсии.
Процесът е особено ясен във Великобритания. Островът просто е обречен, изглежда, че ще бъде образец на най-дивите капиталистически експерименти. Ту „овцете ядат хора“, ту Грета Тунберг вдига оръжие срещу тях.
Учителите се оплакват, че децата в английските училища масово гладуват и са принудени да крадат храна и да дъвчат гумички, за да заблудят по някакъв начин стомаха. Това не е изненадващо. Само според официалните данни 4,3 милиона британски деца живеят в бедност – в семейства, където на новоговор те редовно „пропускат хранене“.
Учителите молят правителството да предостави безплатна храна на всички ученици, в противен случай благотворителните организации вече не могат да се справят. Но на правителството не му е до това. Те са насред епична битка за Даунинг стрийт 10.
Те направиха изкупителна жертва от Лиз Тръс, като я изпратиха в пенсия. През 44-те си дни като министър-председател тази жена успя да проведе данъчна реформа, да отмени данъчна реформа, да организира финансов хаос и да срине британската лира – една от световните резервни валути. За това тя ще получава държавна пенсия до края на дните си.
Нейните другари от Консервативната партия се бориха за поста министър-председател. Борис Джонсън незабавно прекъсна ваканцията си на Карибите. Веднага щом пристигна в Лондон, той повика Риши Сунак, бивш министър на финансите, при себе си през нощта и разговаря с него три часа.
Сунак е работил дълго време за легендарната американска банка „Голдман Сакс“ – тази ковачница на кадри за всички европейски правителства. Съпругата му е наследница на индийски олигарх, а злите езици говорят, че тя откровено е платила за изненадващо бързото издигане на съпруга си на политическия Олимп. Сунак е флагманът на голям индийски бизнес, който отдавна се оглежда за интересни възможности в бившата метрополия. Днес той има подкрепата на повечето си съпартийци. А Сунак, за разлика от рошавия Джонсън, винаги изглежда страхотно и знае как да носи скъпи костюми.
От друга страна, аристократът Борис Джонсън винаги е успявал да се продаде на английския народ. Той изтъргува Брекзит много успешно, като призова гражданите да бъдат търпеливи още малко, а след това ще сключи сделка с ЕС – и икономиката на Мъгливия Албион веднага ще процъфти. Това така и не се случи, но гражданите, хипнотизирани от Джонсън, издържаха много неща, включително икономическия спад.
В същото време точно неговата елегантност и богатство от 730 милиона паунда играят срещу Сунак – „той е твърде „Голдман-Саксов“, гласи общоприетото мнение. Въпреки това, ако някой може да се мери с Джонсън, това е той .
Според слуховете в нощта от събота срещу неделя Джонсън поканил Сунак да сформират тандем. Например, Джонсън ще се върне на поста министър-председател, а Сунак да бъде назначен за министър на финансите. Комбинацията не беше лишена от смисъл. Дълбокият народ не е загубил вяра в Джонсън, а Сунак е най-квалифицираният икономист в партията на торите.
Въпреки това, както британските таблоиди заявиха в неделя сутринта, по време на разгорещените нощни дискусии, „двойката не е успя да се разбере“. Сега Сунак ще се кандидатира за поста британски министър-председател, а Джонсън …
Непредсказуемият Борис пак блесна. По думите му той е събрал 102 номинации от народни представители. Това му даде възможност да участва във вътрешнопартийни избори. Късно вечерта в неделя обаче той изведнъж обяви, че оттегля кандидатурата си. Да се каже, че всички бяха изненадани, е малко. Това е пълна сензация.
Самият Джонсън обяснява решението си с раздора сред консерваторите: той уж осъзнал, че няма да може да обедини партията, и силно затръшнал вратата. Изглежда истинската причина е друга – кризата, която разкъсва Англия, прераства в истински хаос. Всеки здравомислещ политик в такава ситуация би предпочел да избяга и да се скрие на принципа „не стой под огъня“.
Кандидатите за премиер трябва да подадат заявления за участие във вътрешнопартийните избори до два часа следобед в понеделник в Лондон. Всеки кандидат трябва да получи най-малко 100 номинации от консервативни депутати. Депутатите от торите в английския парламент са 357. Това означава, че освен Сунак теоретично в битката могат да влязат още двама кандидати.
Третият кандидат обаче просто физически няма време да събере стотина гласа. Така че единствената алтернатива на Сунак е Пени Мордонт – лидер на Камарата на общините, лорд-председател на Съвета и бивш министър на отбраната на Великобритания.
Мордонт е момиче от много трудно семейство, което заема най-високите постове в държавата от поколения. Нейният дядо е бил виконт, министър на финансите и близък приятел на кралица Мери, съпруга на Джордж V. Баба ѝ, активна светска личност и политическа звезда, ръководи Би-Би-Си и Кралската опера. Широката общественост запомни Мордонт с участието ѝ в популярно телевизионно шоу, по време на който ВИП персони и знаменитости скачаха от кула във водата.
Но въпреки всички семейни връзки, фактът, че е жена, ще играе срещу Мордонт. Съжалявам, разбира се, за такъв сексизъм, но изглежда, че Лиз Тръс прецака посестримите си за дълго време. Втората такава красота Англия няма да издържи.
Изборът на политически лидер в „най-старата демокрация в света“ е парадоксален. Хората просто не се допускат до тях. Партийните другари ще гласуват за кандидатурата на премиера.
Най-вероятно кандидатурата на премиера ще бъде определена по време на гласуването на 357 депутати-торите – това ще бъде в най-чист вид елитно сборище. Ако не са съгласни, ще се наложи онлайн гласуване – в него могат да участват всички членове на Консервативната партия от общо около двеста хиляди души. Това е една малка част от процента от населението на страната. Но много богат дял.
Най-късно до 28 октомври добрият англичанин ще бъде представен с новия си лидер. Това ще бъде или супербогат индиец, или представител на потомствения британски елит, който получи всичките си позиции практически по наследство. Всеки от тях ще служи на интересите на едрия световен капитал.
Но нима добрите англичани искат именно това– да увеличат печалбите на „Голдман Сакс“? Не, оценките говорят нещо съвсем различно. Към днешна дата подкрепата за Консервативната партия е паднала до 27%. Рейтингът на лейбъристите в същото време скочи до 46%.
В представите на английските граждани торите са големия и много голям бизнес, стари и много стари пари, имения в Лондон, замъци в Прованс, скъпи костюми, хищнически и безмилостен глобалистки капитал. Неслучайно Лиз Тръс започна кариерата си като министър-председател с намаляване на данъците на богатите: това беше очевиден подарък за нейните партийни другари. Решението беше отменено, но утайката, както се казва, остана.
Британците прекрасно виждат, че неизвестните бащи на световния капитал ще им устроят истински глад на острова. Естествено, искат „повече социализъм“. Ако организират предсрочни избори в Англия сега и масата от народа ще гласува за Лейбъристката партия. Но кой ще му позволи?
И в една привидно развита страна виждаме картини в духа на провалените държави от третия свят. Хората в неравностойно положение, които няма с какво да нахранят децата си, излизат на протест. В това време техните свръхбогати съграждани, представляващи свръхедрия капитал, се борят за върховната власт в страната. Още повече, че на всички е ясно, че този капитал планира да оцелее именно чрез съсипване на широките маси във Великобритания и навсякъде, където стигне.
Какво да очаква Русия от новия премиер на Англия?
Риши Сунак, който се превърна в практически безспорен кандидат, не отбелязва никаква антируска реторика и изглежда е склонен към пацифизъм. Според него той наистина трябва да се погрижи за икономиката и поне да се опита да забави страната по пътя ѝ към бездната. Да, индийските новобогаташи биха искали да развиват сътрудничество с Великобритания, но за това им трябва богата Великобритания, а не викторианският ужас с гладни деца, който се случва там сега. Сунак преведе страната добре през кризата с коронавируса. Днес от него се очаква същото – да разреши икономическите проблеми, да предотврати мащабна катастрофа.
Колко политици обаче сме виждали вече, които дойдоха на власт с някакви лозунги, а след като заеха поста, моментално се преобуваха. Особено във Великобритания.
Основният урок от британския хаос е, че капиталистическият модел всъщност не работи. И умирайки в конвулсии, по пътя тя събаря целия модел на управление. В края на краищата хаосът, който Тръс остави след себе си, е пълен. Бившата британска империя, ядрена сила, най-старата демокрация и прочее и прочее днес изглеждат типична провалена държава, в която не е ясно кой за какво отговаря, кой какво управлява, но всички заедно весело са се запътили към бездната.
Гледайки тази агония, е трудно да не се съгласим с Путин: „Съществуващият модел на капитализма се изчерпа“. Благодарение на британците, те ясно илюстрират този процес. Ние в Русия също трябва да помислим докъде води дивият капитализъм.
