Европейците, в опит да заменят руския газ, вземат гориво от страни от третия свят. Западните компании изкупуват поскъпналите суровини и по този начин предизвикват енергийна криза в периферията. Ситуацията се влошава от повишеното търсене от Япония, Китай и Южна Корея. Как нарастващите апетити на ЕС заплашват света?
Търсене на алтернатива
Европейските подземни газови хранилища са запълнени средно със 70 процента (около 70,8 милиарда кубически метра), съобщава “Газова инфраструктура на Европа”. Според експертите това не е достатъчно, за да се оцелее през зимата – синоптиците прогнозират силни студове в Европа.
В същото време доставките на природен газ по тръбопроводите намаляват. Западът отказа да пусне „Северен поток-2“. Плюс това “Сименс” все още не е върнал турбината за “Северен поток-1” на “Газпром”.
„Ясно е, че ни очакват трудни месеци“, признава прессекретарят на германското правителство Щефен Хебестрайт.
С наближаването на отоплителния сезон в ЕС активно търсят алтернатива на руските суровини. Залогът беше направен на втечнения природен газ.
През първото тримесечие вносът му в ЕС се е увеличил със 72 процента, до 30 милиарда кубически метра, според ЕК. Основният доставчик е САЩ. На второ място е Русия.
Много ВПГ купуват Китай, Южна Корея и Япония, където също се готвят за студа. Търсенето се увеличава всеки ден, а котировките чупят рекорди.
Междувременно Австралия, най-големият износител на ВПГ в света, възнамерява да намали доставките, за да защити вътрешния си пазар. Затова анализаторите очакват по-нататъшно увеличение на цените.
При тези условия конкуренцията между потребителите се засилва. В резултат на това Европа не е измислила нищо по-добро и по-лесно от прибирането на гориво от страни от третия свят – тя просто купува втечнен природен газ по две хиляди долара за хиляда кубически метра.
„Развиващите се страни не могат да си го позволят. Разбира се, доставчиците предпочитат Азия пред Европа, която плаща повече“, обяснява Фьодор Сидоров, основател на Школата за практическо инвестиране.
Така ЕС създава недостиг на газ в бедните страни, пише германският вестник “Ханделсблат”. „В опит да се освободи от зависимостта си от Русия, Европейският съюз провокира масови сътресения на световните енергийни пазари“, посочва изданието.
Икономичен режим
Периферията може само да затяга коланите. Например в Бангладеш електричеството спира за няколко часа – и то в разгара на лятото. Местните ТЕЦ изпитват остра липса на ВПГ. който представлява една пета от потреблението. Цените му в страната през последните две години скочиха десетократно. Дори имаше протести.
Пакистанците също са възмутени от рязкото поскъпване на синьото гориво, принудени да пестят от осветление и климатизация. „Най-бедните и развиващите се страни се изправиха едновременно пред два проблема: високи цени на газа и недостиг на суровини“, посочва Фьодор Сидоров.
След предупреждението на “Газпром” за намаляване на доставките, фючърсите на ВПГ в Европа скочиха с десет процента. А котировките на спот пазарите са достигнали максимума от март тази година, казват анализаторите от “Ристад”.
Жестоката конкуренция и общият дисбаланс на пазара ще повишат още повече цените. „Ако доставките на ВПГ от САЩ и Австралия бъдат прекъснати и “Газпром” не получи турбина от Германия, цената ще скочи до 2400 долара за хиляда кубически метра“, казва Владислав Антонов, финансов анализатор в “Битривър”.
Това обаче не е границата. През есента синьото гориво ще се доближи до три хиляди, прогнозира Фьодор Сидоров. Още повече през зимата.
Това ще доведе до влошаване на качеството на живот на европейците, смята “Уолстрийт Джърнъл”. Хората ще започнат да гласуват с празните си портфейли“, предупреждава изданието.
Сега електричеството струва на домакинство във Великобритания около 3500 лири годишно. Това е три пъти повече от 2021 г. Централната банка на Англия очаква годишна инфлация от 13 процента. В половината от страните от еврозоната той също е двуцифрена.
Кризата е неизбежна
До ноември ЕС планира да запълни ПГХ поне на 80 процента, а „азиатският въпрос“ изобщо не го интересува.
Япония, Тайван и Южна Корея неизбежно ще влязат в битка с Европа за ВПГ. Вече започнаха „панически“ покупки. Бедните ще трябва да преминат към „мръсни“ и евтини източници на енергия – въглища, мазут. Възможно е скоро “Газпром” да бъде помолен за помощ.
ЕС признава, че няма да е възможно бързо да се откаже от руския газ. Затова е необходимо не само да се търси алтернатива, но и да се пестят пари, казва еврокомисарят Виргиниус Синкявичюс.
От август европейците решиха да намалят потреблението на синьо гориво с 15 на 100 до края на 2023 г. Това ще стабилизира цените, казва Клаус Мюлер, ръководител на Германската федерална мрежова агенция. Освен това „котировките може да паднат, но ще има достатъчно газ за есента и зимата“.
Но не всички в ЕС са готови да се свиват. България може да възобнови покупките на руски суровини, заяви шефът на Министерството на енергетиката на републиката Росен Христов. Приоритет са алтернативните доставчици, подчерта политикът. Но в краен случай София ще влезе в преговори с “Газпром”. Министърът обеща, че „няма да остави народа да мръзне през зимата“.
“Газпром” беше най-големият доставчик за Европа: 40-45% от вноса и около 35% от общото потребление. Компанията е изнесла 185 милиарда кубически метра за страни извън ОНД. От тях около 155 милиарда са отишли за Европейския съюз и Турция.
Без рязко намаляване на потреблението на ЕС ще му бъде трудно.
Междувременно „Газпром“ активно продава на „приятелски“ страни. Включително и към Турция, която се превръща в голям газов хъб. Там има голям потенциал и още през първото тримесечие покупките са нараснали с 34 процента. Русия също строи газопровод до Китай, наречен “Силата на Сибир-2”. Има също така планове за развитие на производството на ВПГ, за да се увеличи мобилността на вътрешните ресурси и да се улесни достъпът до нови пазари.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
