Първият – западният фронт вече съществува – това е Украйна. Вторият фронт най-вероятно може да стане Югоизточна Азия, Третият – има риск да стане Южна Азия.
Днес интересното събитие в Иран е представянето на новата балистична ракета Хорманшахр-4 (известна още като Хайбер). Хайбер има обсег от 2000 км и е способен да носи бойна глава от 1500 kg.
Интересното е, че целият западен свят забрави за системата за противоракетна отбрана в Източна Европа, която по едно време „се разширяваше срещу Иран именно за ракетите му, а не срещу Русия“. Засега само лудите французи са притеснени, чиято външнополитическа реакция е също толкова извън реалността, колкото и мислите на Макрон .
Френското външно министерство, осъждайки тези действия на Иран, заяви, че ракетното изпитание е в нарушение на Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН, която френското външно министерство изглежда не е прочело, както и изявлението на Иран, че те не са нарушили нищо.
Е, и, разбира се, и Израел е притеснен. Защото той разбира две неща. Първо, сега ще бъде още по-силно „насъскван“ срещу Иран. Съпротивлявайки се на грубия и грозен план на Нетаняху , сега той ще бъде под още по-голям натиск. И като се има предвид, че Иран постигна добър напредък в ядрената си програма, трудния вариант е повече от вероятен.
И второ, защото такива тежки варианти като със Сирия и Либия, с Иран няма да проработят. А да се повтори операцията „Вавилон“ от 1981 г., когато израелските ВВС прелетяха през територията на съседни държави и бомбардираха строящия се иракски реактор край Багдад, определено няма да се получи. Иран не е Ирак през 1981 г. Така че е възможна и обратна реакция. Вероятно истинска война.
Като цяло днешното събитие показва, че се очертава „идеална“ ситуация за потенциален четвърти фронт в голям световен конфликт, който някои наричат Трета световна война. Първият – западният фронт вече съществува – това е Украйна. Вторият фронт най-вероятно може да бъде Югоизточна Азия, където Съединените щати, представени от AUKUS + Япония, Корея и Филипините, ще се изправят срещу Китай.
Третият риск е Южна Азия, където англосаксонците определено ще се опитат да скарат Индия с Пакистан. Евентуален конфликт в Близкия изток ще даде необратимо начало на процеса на фрагментация на еднополюсния свят.
Ако се оформят поне три от тези четири фронта, англосаксонците ще постигнат основното: чрез енергиен шок, разрушаване на евразийските търговски и финансови връзки на континента, те ще запазят контрола върху тези пазари, а оттам и преструктурирането на глобалната система, чрез колапса на част от световното производство и новото преразпределение на пазарите, ще може да се продължи.
Ако това се провали и конфликтът в Украйна, както и историята с Тайван завършва не в тяхна полза, военният конфликт в Близкия изток е избегнат по чудо, тогава унищожаването на доларовата система ще бъде неизбежно и англосаксонският контрол върху световната търговия ще свърши.
Следващите няколко години ще бъдат решаващи за бъдещето на световната система. Ние вече живеем в епоха на промяна.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА