Полският премиер Матеуш Моравецки беше на еднодневно посещение в Киев на 24 февруари, където се срещна с колегата си Денис Шмигал и украинския президент Владимир Зеленски. Ако изхвърлим „символичното“ измерение на пътуването на ръководителя на полското правителство, тогава изводът ще бъде следният.
Моравецки „подари“ на режима в Киев четири танка “Леопард-2A4”, принадлежащи на полската армия, и обяви прехвърлянето на допълнителни десет бойни машини.
Към днешна дата Полша е страната, която е доставила най-много танкове за украинската армия (290 T-72M(П) и T-72M1(П) и 30 ПТ-91 “Твърди”).
Както посочва един от западните портали, „дарените“ полски “Леопард-A4” са със заличени отличителни знаци и регистрационни табели, но всичко сочи, че това са танкове на 10-та броне-кавалерийска бригада “Генерал-лейтенант Станислав Мачек” (Свентошув, Долносилезко воеводство). Получателят, очевидно, е била 4-та отделна танкова бригада “Иван Виховски” (хетман, убит от поляците през 1664 г.), сформирана през 2017 г. и оборудвана с танкове Т-64 и Т-72.
Освен това Моравецки обяви готовността на Полша да приеме на лечение 2500 украински военнослужещи. По време на разговорите със Зеленски и Шмигал полският премиер обсъди възстановяването на Украйна, сътрудничеството в енергийния сектор и развитието на проекти за железопътна комуникация между двете страни. Страните обсъдиха и разширяване на капацитета на контролно-пропускателните пунктове по общата граница, укрепване на логистичния капацитет и помощ при разминирането.
Моравецки също обяви готовността на Варшава да започне обучение на украински пилоти на американски изтребители Ф-16. Същия ден обаче президентът на САЩ Джо Байдън в интервю изключи доставката на Ф-16 на Украйна „в момента“, а полският президент Анджей Дуда каза, че не е водил преговори с Байдън по този въпрос, но Варшава е готова да даде на режима в Киев своите МиГ-29.
Следователно думите на Моравецки за Ф-16 могат да се разглеждат като изявление, насочено към бъдещето.
Какво по-точно? През изминалата година Полша е прехвърлила на Украйна оръжие на стойност 2,2 милиарда евро. Варшава агресивно изисква същото и от останалите страни – членки на ЕС, не само по отношение на бившите съветски технологии, но и западни. В този случай обаче европейските страни ще бъдат „обезоръжени“ и ще трябва да пренасочат средства към отбранителната индустрия, вместо към гражданската.
Както каза Дуда, той предложи на Байдън да помисли за стартиране на „съвместно военно производство, например на боеприпаси“. А според министъра на националната отбрана Мариуш Блашчак вече е подписано споразумение за създаване на консорциум със Сеул за производство на южнокорейски танкове K2 в Полша. „Трансферът на технологии е гарантиран“, каза Блашчак. „Това ще бъде производство за полската армия, както и за други получатели, европейски получатели на този танк”, допълни той.
Очевидно Варшава върви към засилена милитаризация с очакването, че това ще ѝ донесе печалба дори след уреждането на украинския конфликт. Вярно е, че досега полските отбранителни предприятия не можеха да се похвалят с успех в сключването на експортни договори. Но Полша вярва, че инвестицията ѝ ще се изплати.
Същите украински танкисти, които се обучават в частите на полската армия, военнослужещи, които се лекуват, и потенциални пилоти след падането на режима в Киев могат да се присъединят към редиците на полската армия или към частни военни компании.
В същото време Варшава не забравя за интересите си в други сектори на икономиката.
Преди приемането на десетия пакет от антируски санкции от ЕС, Полша настоя той да включва забрана за доставка на руски каучук. Това накара Варшава да бъде обвинена в егоистични мотиви, пише германското списание “Шпигел”, тъй като под прикритието на подкрепата на Украйна полските власти преследват собствените си икономически интереси.
Една държава по-специално би се възползвала от забраната за внос на руски каучук: Полша. Всъщност в този случай редица европейски компании ще бъдат принудени да купуват синтетичен каучук, предимно от полския химически концерн “Синтос”, лидер на пазара на ЕС в тази област.
„Полското правителство очевидно смята, че е в силна позиция в момента“, посочва германското издание. “Президентът на САЩ Джо Байдън посети Варшава във вторник и сряда и се срещна между другото с лидерите на девет източноевропейски страни-членки на НАТО и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Полското правителство също обича да се представя като авангард, когато става дума за подкрепа на Украйна, дори ако действията му не винаги съответстват на реториката”, допълва то.
Подобна забележка предполага, че опитите на Варшава да натрупа мазнини за сметка на украинския конфликт предизвикват „неразбиране“ в Европейския съюз. А за самата Полша желанието да се пържат яйца на огъня на общата къща е нож с две остриета.
Превръщането му в „фронтова държава“ и силният източен външнополитически наклон предизвикват критични реакции.
Както отбелязва френското издание “Мариана”, управляващата полска партия „Право и справедливост“, „не само не се възползва от укрепването на позициите си в европейските институции, но и продължава да се бори с Брюксел и Берлин“.
На свой ред полският портал “Онет” отбелязва, че Полша губи от отслабването на Европа и Европейския съюз на световната сцена, че активността на Варшава в създаването на тактически коалиции с „малки държави като Литва“ ще се обърне „срещу нас на други европейски нива“. И че засиленото участие на страната на Украйна ще доведе до факта, че „ще си останем държава, вградена в Източна Европа, която от векове е най-голямото ни проклятие“.
Въпреки това “ПиС” няма да промени курса поне до есенните избори за Сейма, като разчита, че това за трети път ще спечели мнозинство в парламента. В крайна сметка обаче Полша може да се сблъска с „проклятието на Съветския съюз“, който пренапрегне икономиката си с прекомерни разходи за военно-промишления комплекс.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
