“Уолстрийт Джърнъл” взриви информационна бомба, като съобщи, позовавайки се на свои източници, че Иран подготвя нападение срещу Саудитска Арабия. Освен това, според съобщения в медиите, самите саудитци са споделили разузнавателна информация със САЩ за „неизбежната атака“ на Техеран срещу цели на негова територия. И това трябва да стане в най-близко бъдеще – уж крайният срок изтича късно тази вечер.
Вярно е, че Рияд не е направил никакви официални изявления по този въпрос. Въпреки че данните от открити източници показват, че са решили да засилят мерките за сигурност в енергийните предприятия – предимно петролните..
Техеран напълно отрече публикацията на “Уолстрийт Джърнъл” – говорителят на иранското външно министерство Насър Канаани свърза статията с опити за очерняне на страната и намеса в отношенията ѝ със страните от региона. „Ислямска република Иран остава вярна на политиката на добросъседство, основана на взаимно уважение в рамките на международните принципи и правила“, каза той.
Разбира се, би било изненадващо, ако дипломатът леше излязъл и признал: да, така е, гответе се за война. Но зад сухите думи на Канаани стоят логика и здрав политически разум.
Подобен конфликт не е изгоден нито за Иран, нито за Саудитска Арабия. Техеран, на фона на конфликта в Украйна, значително засили връзките си както в региона, така и извън него. Санкциите срещу Русия се превърнаха във важен фактор в отношенията между двете страни и допринесоха за развитието на търговското сътрудничество. В същото време продължаващите протести в страната едва ли ще помогнат за успеха във война със съперник като Рияд. На иранските власти сега не им е до главоболия по шиитско-сунитската конфронтация.
За Саудитска Арабия конфликтът също не е изгоден. Войната в Йемен с проиранските хусити показа, че армията на страната не е готова за толкова мащабни военни действия. Сега обаче дори този конфликт е в относително замразено състояние.
Но не само военните аспекти убеждават в малката вероятност от подобен конфликт – Мохамед бин Салман се впуска в мащабно и дългосрочно преструктуриране на саудитската икономика, инвестиционните фондове на страната излюпват мащабни проекти, а войната заплашва с огромни загуби и слага край на намаляването на зависимостта от петрола.
И като цяло напоследък и двете страни са по-склонни да търсят възможност за дипломатическо решение на спорни въпроси – например и Техеран, и Рияд обявиха плановете си за присъединяване към БРИКС, което постепенно се превръща в много по-интересна платформа от Г-7.
Има само една страна, която би спечелила от такъв конфликт. Това са САЩ.
На пръв поглед може да изглежда, че конфликт с участието на лидера на ОПЕК ще доведе до катастрофа на петролния пазар, но за Вашингтон този сценарий не изглежда толкова мрачен. Белият дом е сигурен, че в случай на военни действия Саудитска Арабия ще трябва да се обърне за помощ към КАЩ, като по този начин ще я върне към броя на сателитите. Има ли съмнение, че при подобно развитие на събитията Рияд ще достави на Вашингтон точно толкова петрол, колкото му е необходим? Това ще отбележи завръщането на САЩ в Близкия изток.
Освен това, въпреки проблемите, саудитската армия все паке най-силната сред арабските държави в съседство с Иран, което означава, че Вашингтон ще може да я използва за свои цели. Успешното приключване на тази война за САЩ решава и проблема с иранската ядрена програма.
И какво съвпадение: една от най-шумните близкоизточни новини през последните дни беше изявлението на специалния представител на САЩ за Иран Робърт Мали за действителния провал на преговорите по иранската ядрена сделка.
Според него от два месеца няма напредък, затова Вашингтон обмисля недипломатически методи: от санкции до военно решение.
„Президентът Байдън заяви, че ако всички други средства се провалят, тогава като последна мярка той ясно ще обмисли военен вариант. Ако е необходимо, за да се предотврати появата на ядрена бойна глава в Иран”, призна Мели .
Американският представител назовава причините за такава рязка промяна в курса на администрацията на Джо Байдън много различни: това е потушаването на протестите в Иран и решението за намеса в конфликта в Европа, което предполага предполагаемо снабдяване с дронове за руските войски. Въпреки че, изглежда, какво общо има всичко това с ядрената енергия и оръжията?
Вътрешната и външнополитическата ситуация на сегашната администрация на САЩ става все по-тежка, на каквато и тема да се спрете. Но изплъзването на Близкия изток от контрола на Вашингтон е много болезнен проблем – проблем, с който САЩ изглежда сериозно се захващат.
Иран е под санкции от почти половин век, така че новите ограничения, които Мали заплашва, разбира се, биха били неприяти за Техеран, но от гледна точка на ефекта те са като сачми за слон. В САЩ разбират добре това и явно веднага започват да подготвят най-радикалния сценарий.
Освен това въвличането на Иран в пълномащабен военен конфликт също би помогнало на Вашингтон да постигне целите си в европейското и (анти)руското направление на политиката си.
Основания за война в Близкия изток винаги могат да се намерят, а поредицата от неуспехи на администрацията на Байдън в региона прави сценария на „малката победоносна война“ много изкусителен за САЩ. Но нито една от американските военни операции не беше нито малка, нито победоносна – поне в дългосрочен план.
Да, и Техеран и Рияд, очевидно, не са нетърпеливи със собствените си ръце да гребат в жаравата за отслабващия световен хегемон.
