Имат ли Съединените щати способността незабавно, в рамките на няколко минути, да нанесат обезоръжаващ и без отговор ядрен удар срещу Русия? В продължение на десетилетия конвенционалната мъдрост беше, че не, всяка атака на САЩ би предизвикала незабавен подобен отговор от руската армия. Но сега има основание да се смята, че Вашингтон е стигнал до друго заключение – и нагло го демонстрира.
В четвъртък, 20 октомври, в Арабско море се случи изключително събитие. Публично беше обявено, че Майкъл Курила, командир на Централното командване на САЩ, е посетил атомната подводница „Западна Вирджиния“ от клас „Охайо“, която изплува нарочно в Арабско море. Тази подводница, подобно на всички нейни „сестри“, е въоръжена с 24 балистични ракети „Тридент-2“, всяка от които може да носи максимум 10 бойни глави, което общо дава на лодката боеприпаси от 240 стратегически ядрени заряда.
Но факт е, че целта на такива лодки е винаги да бъдат потайни и никога да не посочват мястото на своя патрул. Фактът, че сега местоположението на тази подводница е специално осветено, не може да се възприеме по друг начин освен като специален сигнал. Трудно е да си спомним кога по-рано по този начин някой американски командир толкова очевидно и открито е посещавал лодка в морето на бойно дежурство. Всичко това е пряко свързано със системата за ядрено възпиране, която съществува между Русия и САЩ.
Ядрено възпиране и ядрена атака
Ядрената война, подготовката и воденето ѝ не е толкова лесно, колкото си мисли лаикът. Нека накратко изброим основните понятия.
Когато и двете страни – в този случай Русия и САЩ – имат както ядрени оръжия, така и средства за доставянето им на вражеска територия, и система за предупреждение за ракетно нападение, и техническа възможност за изстрелване на балистични ракети, след като системата за изстрелване на ракети на врага ги открие, тогава една обикновена ракетна атака се превръща в самоубийство за нападателя. Ако САЩ или Русия изстрелят своите балистични ракети срещу врага, тогава врагът ще може да изстреля своите ракети, преди ракетите на атакуващата страна да достигнат целта си.
Такъв удар, когато контраатаката се извършва преди ракетите на противника да са прелетели, се нарича „ответно-настъпващ“. Прилага се с помощта на междуконтинентални балистични ракети, базирани в силозни пускови установки и готови за незабавно изстрелване.
Проблемът е, че отнема време, за да подготвите отговора. И освен това е необходимо един от лидерите, които имат право да дадат заповед за нанасяне на такъв удар, да е физически способен да направи това, тоест да е жив, в съзнание и прочее.
Тази уязвимост може да се използва чрез нанасяне на т. нар. „обезглавяващ удар“. Удар, която цели да унищожи ръководството. За предотвратяване или изравняване на последствията от такъв удар има различни начини, няма да ги изброяваме, както и методите на нанасяне (това не е само ракетен удар).
В допълнение към обезглавяващия удар, има такова нещо като обезоръжаващ удар. Целта му е да атакува ядрения арсенал на страната-жертва по такъв начин, че врагът, дори и с работещо ръководство, просто да няма време да изстреля ракетите си в отговор. За да направите това, времето, за което се нанася ударът, трябва да бъде по-малко от необходимото на врага, за да вземе решение и да предаде заповедта на пусковите установки.
Следователно, освен осигуряването на ответен ядрен удар, ядрените сили на страната трябва да готвят осигуряването на гарантирана възможност за ответен удар. Който ще бъде произведен, дори ако врагът удари пръв и всичките му ракети ударят целите си, преди поне нещо да бъде изстреляно в отговор. Най-разпространеният начин за нанасяне на ответен удар са стратегическите подводници. В резултат на това атаката на врага във всеки случай предизвиква ответен удар. Ядрената война се оказва задънена улица, не може да бъде спечелена и дори участникът, който успешно атакува, също умира.
Този принцип се нарича „взаимно гарантирано унищожение“. Именно това и нищо друго гарантираше липсата на големи войни на нашата планета след 1945 г.
Но днес ситуацията е малко по-различна. Броят на ядрените бойни глави е станал такъв, че размяната на ядрени удари не може да доведе до гарантирана смърт на всичко живо. Броят на носителите на ядрени оръжия е намалял до такива нива, че дори след масивен удар, нанесен от всички сили в Северното полукълбо, ще останат диви животни, недокоснати градове и хора. Стана възможна ядрена война без гибелта на всички участници.
Вторият проблем е бойната устойчивост на руските ядрени сили в сегашната им конфигурация. Русия успя да възроди системата за предупреждение за ракетно нападение. Ракетите, които трябва да отвърнат на удара, се актуализират редовно.
Но сега нашият флот има по-малко кораби и от Япония. Няма възможност да се блокират всички опасни акватории с действията на силите за борба срещу подводниците. А това означава, че както в случая с Арабско море, американците и британците, които могат да ги издържат, свободно ще разгърнат там, където ракетите ще ни достигнат бързо. Например в Северно, Норвежко, Баренцово, Средиземно и Арабско море.
Руските стратегически подводници днес са малко на брой в сравнение със съветските времена. Заедно с качественото превъзходство на американския флот, това създава ситуация, при която американците могат да унищожат нашите подводници непосредствено преди началото на атаката. Това, уви, е всеизвестен факт. В същото време в Русия 44% от всички стратегически ядрени бойни глави са поставени на подводници. И почти всички те са в две (!) бази на флота, уязвими за първия удар. Руската стратегическа авиация така и не се е научила да воюва като американската и не е средство за гарантиран ответен удар.
Комбинацията от тези фактори създава техническа възможност за САЩ да нанесат успешен обезоръжаващ ядрен удар срещу Русия, без да получат значителен отговор като загуби удар. В същото време интензивността на антируската пропаганда е такава, че на западния лаик дори не трябва да обосновава нищо, от тази гледна точка там всичко е готово. И точно намек за възможността за такъв удар е изплуването на Западна Вирджиния в Арабско море.
Китайски фактор, време на полет и механика на удара.
Някои експерти смятат, че американската подводница е изпълнила задачата да окаже натиск върху Китай по време на настоящия конгрес на ККП. От една страна, наистина е лесно да се атакува Китай от Арабско море „отзад“ – подходът на ракети към населените му райони ще бъде от собствените му пустини в западната част на страната.
Но няма логика в такъв натиск. Американците не знаят къде точно са ракетите на китайците. Освен това Китай няма собствена пълноценна система за ранно предупреждение. И американците могат да организират внезапен удар по тази страна с тихоокеански подводници от други направления. Те просто нямат нужда да заплашват Китай от Индийския океан.
За разлика от Китай координатите на руските силозни установки и коридорите, по които доскоро се движеха мобилните установки, са известни на американците с изключителна точност. Ние сами им дадохме цялата информация при взаимни инспекции на ракетните позиции на другите. Така подводницата в Арабско море са намек не за Китай, а за Русия. Най-малкото не трябва да го изключваме.
За да бъде успешен удар срещу страната ни, той трябва да бъде нанесен по-бързо от нашата аларма, оценка на ситуацията и команден пропуск за изстрелване. За целта разстоянието, от което трябва да бъде нанесен ударът, трябва да бъде около 3000 километра, в противен случай времето на полет на ракетите ще бъде твърде дълго. Сега да погледнем картата.
Когато подводниците са разположени в северната част на Арабско море, те се оказват на приблизително еднакво разстояние от формированията на 31-ва ракетна армия на РВСН и някои части на 33-та гвардейска армия на РВСН, което им позволява да им нанесат същия обезоръжаващ удар за минимално време на полет.
Ясно е, че една подводница не може да реши такъв проблем. И е ясно, че такъв проблем не може да се реши само от Арабско море. Но никой не говори за „една“ и „единствена“ подводница. Разполагането ѝ в този район не е подготовка за нападение срещу Русия. Но това е демонстрация, че технически Съединените щати могат да нанесат такъв удар, ако сметнат за добре. И не блъфират.
Има един технически аспект, малко познат на лаиците. Една балистична ракета може да лети не само по нормална за себе си траектория, когато полезният товар е изхвърлен до върха на траекторията и оттам пада надолу. В допълнение към балистичните траектории, ракетите могат да летят и по така наречената плоска.. Смисълът на плоската траектория е, че ракетата отива много ниско, дори не се издига до 300 километра. При такава траектория значително се влошава и обхватът, и точността, расте разсейването на бойните глави, но за сметка на това се получава сериозен прираст в скоростта на полета до целта и много кратко време на полет.
Ако при удар от Арабско море, например, срещу 13-та ракетна дивизия в Оренбургска област, нанесен по условна траектория, времето на полет на ракетите е сравнимо с времето, необходимо за вземане на решение и екип за нанасяне на ответен удар, тогава при удар от същото място по плоска траектория картината се променя драматично не в наша полза.
В същото време има начини да се компенсира разпространението на главите. Първо, това са нови предпазители в бойните глави В76-2, които позволяват да се извърши синхронизирана във времето детонация на бойни глави, предотвратявайки прелитането им покрай целта. Второ, взаимното припокриване на засегнатите зони при работа по цел от няколко подводници. Трето, САЩ постигнаха напредък в хиперзвуковите планиращи се бойни глави.
Ясен знак за желанието на САЩ да нанесат такива обезоръжаващи удари някога в бъдещето би било доказателство, че те изстрелват ракети по равни траектории и има такива доказателства. От 2015 г. насам три видеоклипа с подобни тестове са заснети от случайни очевидци и са станали публично достъпни. Американците явно работят по нанасяне на ракетни удари по такива схеми. И сега те ни показват готовността си да докарат стратегическата подводница на разстоянието на залп от „упор“ по Русия.
Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Все пак трябва да докарат достатъчен брой подводници, за да нанесат удар. Необходимо е да не се плаши врага и да не се предизвиква аварийно излизане в морето на всички негови стратегически ракетоносци, да не се предизвиква разпръскване на стратегически бомбардировачи и крилати ракети с ядрена бойна глава. Необходимо е мобилните наземни ракетни системи да нямат време да се „разпръснат“ твърде далеч за стелт бомбардировачите, които ще отидат във втората вълна, за да прочистят онези останки от стратегическите ракетни сили, които оцелеят след първия удар.
Всичко това е много трудно и рисковете от загуба на изненада са много високи. Но шансовете им за успех не са нулеви. С гостуването на „Западна Вирджиния” в нашите слабини американците ясно показват докъде са готови да стигнат, ако преценят, че е необходимо. Американците изпращат много ясен сигнал, че ядрената война вече не е немислима или невъзможна за тях.
