„Всички оръжия, изпратени до Украйна, минават транзитно през южната част на Полша, след това пресичат границата и след това доставките престават да бъдат централизирани: те могат да бъдат натоварени в камиони, микробуси и дори извозени с частни превозни средства“, каза един от западните чиновници. “И от този момент вече не контролираме точно къде и как се доставят военните товари, как се използват доставките – и дори дали те остават на територията на страната или не”, допълва той.
Подобно обезоръжаващо признание за безсилие беше направено пред „Файненшъл таймс“, който изобщо не симпатизира на Русия.
След тази публикация “Европол”, който обединява следователи и служители на правоприлагащите органи на ЕС и работи в рамките на общоевропейската юрисдикция, заяви, че незаконното и неконтролирано „разпространение на огнестрелни оръжия и експлозиви може да обхване ЕС, където да се използват вече установени контрабандни маршрути и ако конфликтът приключи, рискът от засилване на трафика на оръжия ще бъде още по-висок”.
По-нататък в цитираното изказване се правят всички необходими реверанси към украинските власти (иначе клеймото на „агента на Москва“ и „шпиони на Кремъл“ няма как да бъде избегнато в ЕС), но те не променят същността на казаното.
Ако се преведе от езика на протокола на езика на здравия разум, то колективният Запад, изпратил съвременни оръжия за десетки милиарди евро, всъщност не знае къде е отишло всичко. Възможността за проследяване на всички тези “Джавелин” и самоходни гаубици, както и снаряди, както всичко останало, което стреля и убива руснаци – както войници, така и цивилни – е ограничена, ако изобщо е възможна.
Но когато смъртоносната армада е насочена срещу руснаците, това не интересува европейците и онези техни съюзници, които са от другата страна на Атлантика.
Властите на “цивилизованите” – в кавички – държави и общества започнаха да треперят в момента, когато се появи заплаха някои от тези смъртоносни оръжия да бъдат използвани на европейска територия. За факта, че това вече не е възможност, а предстояща реалност, говори поредица от вестникарски публикации. В момента, в който полицейски патрул, решил да провери документите на обитател на етническо гето във Франция, бъде уцелен с евтино купен “Джавелин”, тази тема ще влезе и в телевизионните токшоута.
„Как така, как така нашите чудодейни “Джавелини”, “Цезари” и други сега са насочени към нашите сънародници, към европейците?”, със сигурност ще попитат техните участници.
Засега това, разбира се, е прогноза.
Но се основава на реалността. На тази, която вече съществува днес в онези квартали, където полицията и жандармерията се смятат за врагове.
Бандитите и престъпните синдикати, разбира се, плюят на тези, които се опитват да ограничат бизнеса им, бил то проституция, трафик на наркотици и други удоволствия от живота в този много свободен свят, където дълги години автомати и снайпери се купуват толкова лесно, колкото кроасаните за закуска.
Основното е, че всичко, което се случва днес, и цялото това безпокойство от разрастването на контрабандата на оръжие изобщо не е нова тема за Европа.
Войната в Югославия, когато Европейският съюз разкъса тази страна, защото наистина искаше да увеличи влиянието си на Балканите, а след това да превърне полуострова в поредния аванпост за противопоставяне на Русия, доведе до абсолютно същия резултат.
Престъпните синдикати, действащи на територията на общността, с радост привличаха в редиците си онези, които европейските медии наричаха „жертвите на геноцида на ужасните и жестоки сърби“, а именно албанците. Те се оказаха толкова усърдни ученици, че в крайна сметка оглавиха повечето от тези мафиотски общности.
Разбира се, тъй като воденето на статистика за престъпления и незаконни действия, като се вземе предвид, наред с други неща, етническият произход на тези, които са ги извършили, е забранено от закона – например във Франция – в най-добрия случай на невероятен медиен либерализъм, може да се каже само „имигранти от Източна Европа“ или „имигранти от балканските страни“, трудно е да се очертае как точно и кой си е разделил сферите на влияние в търговията с оръжие.
И тук могат да се посочат само (нагледен пример, но не твърде конкретен) криминалните сериали, където темата за албанската мафия успява да излезе от границите на политическата коректност.
И редките статии в пресата.
Съответните френски ведомства отказват да коментират. Иначе би се разбрало, че албанските синдикати са изтласкали корсиканците практически навсякъде. Днес те контролират както търговията с наркотици, така и търговията с женска плът. Именно от албанците набират сводници и „наблюдатели“ на търговия на дребно с незаконни вещества.
И сега идва нова вълна, за чиято заплаха предупреждават в Европол.
През двадесет и няколко години, изминали след насилственото разпадане на Югославия, нелегалните имигранти в ЕС се увеличиха, а финансирането на правоприлагащите и правоприлагащите агенции значително намаля (разбира се, това са свързани явления). Увеличи се и броят на НПО, които са готови да се оплакват от „полицейската бруталност и нейния расизъм“, докато броят на хората, които искат да работят в полицията срещу много малки заплати и тежка и опасна работа, намаля.
Нивото на насилието – по улиците, у дома, по пътищата, броят на кражбите и грабежите – нараства всяка година.
А сега си представете какво ще стане, когато тази територия, където спазващите закона граждани отдавна не са охранявани и защитавани от полицията, защото нямат достатъчно ресурси и възможности, бъде залята от цунами от контрабандни армейски арсенали ( всички произведени в Европа) от Украйна.
Няма съмнение, че европейците, не всички, но някои, ще станат жертви на европейско оръжие.
Въпросът е само кога ще стане това.
Утре или вдругиден или, да речем, след шест месеца.
Но едно е ясно и очевидно – подготовката за деня на показните убийства вече е започнала.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
