Стотици бойни самолети, включително такива, способни да носят атомни оръжия, и десантни щурмови кораби от най-нов тип – това е само част от това, което Пекин заплашва да включи в решаването на „въпроса с двата Китая“. Тайван, който с помощта на САЩ в продължение на 70 години успява да поддържа военен паритет с КНР, сега се страхува от десант. Неизбежна ли е атаката срещу американския „непотопим самолетоносач“?
Тайпе и Вашингтон с действията си приближават “съдния ден” при решаването на тайванския проблем. Това предупреждение беше отправено в сряда от пекинския вестник “Хуанцю Шибао”, който отразява мнението на влиятелните военно-политически среди на КНР. „Тайванските сепаратистки власти продължават да търсят подкрепа, включително военна, от САЩ, за да осуетят националното обединение на Китай“, пише вестникът на първа страница. Според него надеждите за мирно решение на проблема „рязко са намалели“.
Ма Сяогуан, говорител на Службата по въпросите на Тайван към Държавния съвет на КНР, заяви в сряда: „Ученията на НОАК (Народоосвободителна армия на Китай) са насочени срещу сепаратистките движения, застъпващи се за “независимостта на Тайван“, както и за външна намеса.“
Вашингтон отговори чрез устата на прессекретаря на Пентагона Джон Кирби. САЩ са загрижени за провокативните военни дейности на Китай и ще продължат да помагат на Тайван, каза той. Той добави, че действията на Пекин „увеличават риска от грешни изчисления“. Според САЩ Китай трябва да „спре военния, дипломатическия и икономически натиск“ на острова.
Тайван е управляван от собствена администрация от 1949 г., когато останките от силите на Гоминдана, водени от Чан Кайшъ (1887-1975), бягат на острова, след като претърпяват поражение от „червените“ в гражданската война . Оттогава островът запазва знамето и някои други атрибути на Република Китай, които са съществували на континента преди идването на комунистите на власт. Пекин смята острова за една от провинциите на КНР.
В последните дни светът трябваше да си спомни проблема за „двата Китая“. В понеделник НОАК проведе учения за десант. На маневрите присъстваха щурмови екипи, сапьори и кораби-амфибии, съобщи базираният в Хонконг “Саут Чайна Морнинг Пост”, позовавайки се на източници сред китайските военни. Десантното учение се е провело в южната част на провинция Фудзиен, разположена отвъд протока – срещу „бунтовния“ остров, географията ѝ е подобна на тази на Тайван. Островът е отделен от континента от Тайванския проток, като в най -тясната си точка не надвишава 130 километра.
От началото на октомври близо 150 китайски военни самолета, включително стратегически бомбардировачи H-6, способни да носят ядрено оръжие, са посетили въздушните граници на Тайван. От другата страна на протока в отговор прозвучаха тревожни изказвания. Ръководителят на военното министерство на Република Китай (както официално се нарича Тайван) Сю Гьожен каза, че до 2025 г. армията на континентален Китай ще бъде напълно готова да нахлуе на острова. Според него до този момент балансът на силите в пролива най -накрая ще се измести в полза на НОАК, включително поради факта, че ВМС на Китай ще получат универсални десантни кораби от проект 075 в Южния флот на КНР. Вторият от серията вече е пуснат по вода и преминава морски изпитания, а третият е в процес на изграждане.
Както знаете, армията на непризнатата Китайска република е оборудвана с най -модерната американска техника – на първо място това са силите за ПВО, ПРО и ВВС. Благодарение на това малкият остров успява да поддържа военен баланс на силите в продължение на много десетилетия, въпреки явното превъзходство на армията на континентален Китай в броя на личния състав. Въпреки това, през последните години, на фона на бързата модернизация на авиацията, флота и ракетните сили на НОАК, балансът на силите започва да се променя в полза на континента.
Още през лятото китайският президент Си Цзинпин обеща, че централното правителство ще предприеме решителни мерки за премахване на сепаратизма в Тайван. Покровителите на острова, представлявани от администрацията на Джо Байдън, в отговор само обещаха да засилят връзките с Тайван във всички области на сътрудничество, въпреки протестите на Китай.
„Това е най -тревожната ситуация от повече от 40 години откакто постъпих в армията”, заяви Сю Гьожен, говорейки в парламента на непризнатата република. “Лека небрежност или грешни изчисления могат да предизвикат криза. ККП вече има способността да нахлуе в Тайван, но няма причина. Освен това НОАК се страхува от големи загуби. Ще направим всичко възможно да се предпазим от заплахата, въпреки че се стремим към мирно съжителство с КНР”, допълни той.
„Това, което се случва на острова, се възприема като много сериозна заплаха“, споделя анонимен тайвански бизнесмен, работещ в Москва. “В крайна сметка китайските изтребители тези дни всеки ден нахлуват в небето ни – така наречената зона за идентификация на ПВО. Тенденцията предизвиква безпокойство сред обикновените жители на острова. Мнозина са възмутени, че Китай заплашва нашата демокрация с военна сила. Но като цяло е ясно, че ходът на събитията зависи от отношенията, от конкуренцията между САЩ и Китай”, допълни той.
Събеседникът изрази надеждата, че Русия няма да допусне въоръжен сблъсък в Тайванския проток. „Защото в противен случай ще има глобален проблем“, сочи жителят на частично признатата република.
Страховете на островитяните не са неоснователни, отбеляза военният експерт, китаист Василий Кашин. „Китайските военни кораби от Проект 075 наистина ще позволят атаката на Тайван от океана“, каза анализаторът. “Това са много големи универсални кораби -амфибии. По размери и капацитет те надминават европейските съдове – познатите на руснаците, „Мистрал“, и са сравними с големите американски кораби: водоизместимост от около 40 хиляди тона, голям брой транспортирани морски хеликоптери и пехотинци”, допълва той. Според Кашин, заедно със самолетоносачите, които са се появили в Китай, тези десантни кораби позволяват да се атакува крайбрежието на Тайван не само от запад, от континента – тази посока е засилвана постоянно от военните от 1949 г. насам, но и от изток, от океана, където защитата е много по-слаба. „Сега трябва да разгърнат отбранителните сили, за да защитят цялото крайбрежие”, допълва Кашин.
Президентът на непризнатата република Цай Ин Вен в понеделник се опита да деескалира ситуацията, като заяви, че „ще се стреми да облекчи напрежението с Пекин“, но предупреди, че Тайван „няма да сведе глава“. Обърнете внимание, че от гледна точка на Пекин, г-жа Цай е начело на същите „сепаратистки сили“, които армията на КНР възнамерява да смаже. Демократично-прогресивната партия (ДПП), представена от Цай, настоява за независима „Тайванска република“, отделена от континентален Китай, докато опозицията на Гоминдана настоява за обединението на разделена родина – не веднага, а в бъдеще.
Андрей Островски, заместник-директор на Института за Далечния Изток на РАН, смята, че Пекин ще използва армията само в краен случай. „Китай се надява на стратегия за икономическото присъединяване на Тайван и ще започне военна операция в един -единствен случай: ако Тайпе обяви своята независимост. Западът, разбира се, ще отговори със санкции, но Китай е независима държава, която зависи малко от външните пазари”, смята експертът.
Политиците в Тайпе обаче не трябва да се отпускат. Според Шошана и Стивън Брайън от Еврейския политически център (САЩ), „Китай осъзнава, че за да завладее Тайван, ще трябва сериозно да подобри както своя флот, така и авиацията, да натрупа добре защитени десантни кораби и да намери начин да унищожава американските самолетоносачи. И Китай е решил тези проблеми.“ В резултат на това успя да намерят начин – същите „кораби от Тип 075 със солидна палуба“. Те могат да носят пехота, хеликоптери, бронирани превозни средства и „ракети, способни да унищожат самолетоносачи“, подчертават специалистите.
Сю Гьожен не говори само за евентуално нашествие през 2025 г., казва Кашин. През 2024 г. на острова ще се проведат президентски избори. Ако сепаратистите спечелят тези избори, вероятността от инвазия ще бъде много голяма. „Пекин имаше стратегия за обединяване с Тайван, която се основаваше на икономически връзки, разширяване на контактите във всички области и подкрепа на опозиционните сили“, обясни Кашин. “На практика китайците са обвързали острова икономически, но не и политически. През последните няколко години Тайван беше доминиран от сили, които се застъпват за сепаратизма и оттеглянето от Китай. По-специално ДПП. Тя спечели изборите през 2016 г. и още по -убедителна победа на президентските избори през 2020 г.”, припомня китаистът.
Що се отнася до баланса на силите, той отдавна се е изместил към Китай и Пекин може да анексира острова и сега, но това все пак е много рискована операция от военна гледна точка, смята Кашин: “Такива мащабни операции не са се провеждали най-малкото от десанта на американците в Инчон по време на Корейската война. Или от прословутия десант в Нормандия. “
