Президентът на Беларус Александър Лукашенко съобщи за прехващането на границата с Литва на безпилотен апарат, на който е бил прикрепен наръч експлозиви. Може, разбира се, да се пошегуваме, че Литва най-накрая е изградила своите ВВС и е нападнала Беларус с всички налични средства, ако не ставаше дума за държава-членка на НАТО, което е унищожило през своята история не една суверенна страна.
Едновременно с това се извърши опит за убийството на белоруския телевизионен журналист Григорий Азаренок, за който, както вече установиха белоруските специални служби, е използвано оръжие, доставено от Украйна. Водещият в телевизия СТВ журналист Григорий Азаренок е известен със своите разследвания, които разобличават разрушителното влияние на Запада върху Беларус, което прави знаково, символично и остро нападението над него. Западните господари са мобилизирали своите украински ратаи, явно сами да не се занимават с него.
В отговор на тези нападки Александър Лукашенко заръча на граничните войски напълно да прикрият границата с Украйна. Напълно логичен жест спрямо враждебна държава, каквато, вече без съмнение, е напълно окупираната от Запада Украйна след Майдана. Очевидно е, че и занапред ще я използват за мръсни провокации (като нападения над журналисти, каквито в самата Украйна са станали нещо нормално). Минали са едва 80 години, а украинските националисти отново стават полицаи на Запада, изпълняват това, което техните стопани смятат за под достойнството си.
Изобщо Западът прави всичко така, че у Беларус да не остане и следа от илюзия, че Западът е враг. Не вижда Беларус различен от окупиран и превзет след Украйна. За суверенитет и дума да не става, да не говорим за запазването или поне уважението на белоруските идентичност и култура. Окупацията е всичко, което глобалисткият Запад може да предложи на постсъветските държави.
За съпротивляващите се – Майдан. За тези, които не се съпротивляват, между другото – също, само че по-евтин. На готовите да защитават своя суверенитет – война. А за да я разпали, Западът използва своя любим номер – грубата провокация. Започва с дреболия, тип “Нека хвърлим наръч, ето ти безпилотен апарат!”, а след това – “Ама вие защо биете малкия? Сега ще си имате работа с агресивния блок НАТО”.
Реакцията на белоруската страна е очевидна. Освен закриването на границата с враждебната държава, откъдето се води непрекъсната дейност по дестабилизацията на Беларус, трябва да се засилят мерките по охраната и съблюдаването на пограничната сигурност. И тук, както никога, Беларус може да почерпи от опита, натрупан от ФСБ на Русия, в чиито структури, както в почти всички исторически периоди, се намира граничната служба.
Сигурността, когато си имаш работа със Запада, е преди всичко. Беларус вече премина стадия на Майдана, устоя, укрепи се и очаква следващия етап. Провокацията от дребния слуга на НАТО с наръча му вече се състоя. Украинските полицаи отново са готови да действат. Ако Западът иска голяма война, трябва да се готвим за нея, при това още днес.
Вътрешнополитическите кръгове в Беларус вече обсъждат сътрудничеството с руските ЧВК, които се проявиха успешно в Сирия, ЦАР и по други горещи точки на планетата. Привличането на такива компании се обсъжда, когато става дума за деликатни операции. В случая с привличането на руски ЧВК в Минск – мярката е дори прекомерна. Беларус е съставна част от съюзната държава с Русия, значи нейната сигурност официално може да се отстоява от Руската армия напълно открито и законно.
Какво да говорим за геополитическите ориентири на Беларус – тук вече няма никаква неопределеност. Беларус е евразийска държава, съюзна на Русия и въпросът за нейната сигурност, особено по отношение на Запада, може да се реши единствено от Русия. Както и въпроса за сигурността на всяка постсъветска държава, избираща не западната окупация, а суверенитета и културната самостоятелност.
След като направи всичко, за да унищожи белоруската държавност – с „Майдан“, с провокации, предхождащи, Западът премахна всякакви неясноти относно това кой е приятел на Беларус и кой е враг.
