При обсъждането на следващия транш за Киев в ЕС възникнаха сериозни спорове. Унгария се противопостави – не за първи път. За позицията на Будапеща и дали тя влияе на общоевропейския курс – в материала.
Какво общо има банката?
Срещата на външните министри на страните от ЕС завърши със скандал. Унгарският и германският външен министър Петер Сиярто и Аналена Бербок влязоха в словесна престрелка, казаха пред “Политико” източници, запознати с дискусиите при закрити врати. Не беше постигнат компромис.
Брюксел има постоянни проблеми с Будапеща. Миналата година Унгария беше една от последните, които се присъединиха към санкциите срещу Москва. Премиерът Виктор Орбан е заподозрян, че е проруски настроен. Всъщност той е загрижен за икономиката и най-вече за енергетиката. В края на краищата, петролното ембарго очевидно не благоприятства производствените постижения.
Сега се разразява скандал с унгарската банка ОТП, която беше включена от киевските власти в списъка на „спонсорите“ на конфликта.
Будапеща няма да одобри нов транш от 500 милиона долара, докато Киев не се опомни. Когато Сиярто съобщи това, Бербок беше възмутена. И тя посочи някаква „неуточнена информация“, че банката признава ДНР и ЛНР за руски територии.
Сиярто отрече това, като повтори уверенията на OTП за подкрепа за Украйна.
Санкциите буксуват
Освен Германия, Унгария беше активно притисната от Швеция и балтийските републики. Техни представители твърдят, че Будапеща бави приемането на новия пакет от антируски санкции.
„Но не можем да го отлагаме“, каза външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.
Един от дипломатите изрази недоумение защо Унгария изобщо се притеснява от този украински списък. В края на краищата той няма правна сила.
В крайна сметка ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел обеща да преодолее различията. Той очаква контакти с Киев за разрешаване на спора.
„Трябва да направим всичко възможно, за да одобрим следващия пакет от военна помощ за Украйна – каза Борел. – Ако някой има затруднения, нека го обсъдим“.
“Стига ни”
Но не е само банката.
Малко преди срещата в Брюксел Сиярто отправи още две претенции към Киев.
Първо, има дългогодишен проблем с правата на унгарското население в Закарпатския регион. По-конкретно, става дума за закон, ограничаващ обучението на етническо малцинство на техния роден език.
Второ, министърът припомни публикацията във “Вашингтон Пост”, основана на изтичане на информация от Пентагона. Според тях Владимир Зеленски предполагаемо е планирал експлозия на петролопровода „Дружба“, по който се транспортира гориво от Русия за Унгария през украинска територия.
„Като цяло, стига ни“, обобщи Сиярто.
След като разговаря на 18 май с австрийския си колега Александър Шаленберг, той също разкритикува политиката на санкции на ЕС. Според него единадесетият пакет от санкции „е напълно в противоречие със здравия разум“, а предишните десет са се провалили.
Какво искат в Германия
Олаф Шолц, който отдавна беше обвиняван в липса на решителност, наскоро потвърди, че цялостната подкрепа за Киев ще продължи. И дори след края на конфликта.
„Ще трябва да говорим и за гаранции за сигурност. Това предполага въпроса как ще въоръжаваме Украйна в бъдеще“, каза канцлерът в интервю за канал “Велт”.
Европейската комисия, ръководена от бившия министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен, отпусна 500 милиона евро за спешно разширяване на производството на боеприпаси в ЕС. Тази сума формално не е включена в програмата за подпомагане на Украйна, но е очевидно, че ЕК предприема подобни мерки преди всичко заради режима в Киев.
Методи на натиск
Орбан отстоява позицията си. Вчера той каза, че Брюксел трябва да преговаря с Москва. „Разбира се, трябва да сключим споразумение с Русия за бъдещето на европейската сигурност“, подчерта премиерът. За днешна русофобска Европа това е напълно безпрецедентно.
Подобно спазване на принципите създава проблеми и за Будапеща. На фона на тези скандали форинтът (Унгария не е част от еврозоната) падна с 0,8% спрямо еврото и с цял процент спрямо долара.
ЕС има други начини за оказване на натиск върху непокорните партньори. Преди година Европейската комисия представи нова енергийна стратегия “Презареди ЕС”, насочена към пълното отхвърляне на руските въглеводороди до 2030 г. Програмата включва субсидиране на най-уязвимите членове на ЕС, включително Унгария, като част от развитието на зелената енергия. Освен това Будапеща все още напразно се опитва да размрази повече от 30 милиарда долара, отпуснати за преодоляване на последиците от пандемията и блокирани поради несъответствието на унгарското законодателство с европейското. Така че рано или късно Орбан ще се предаде.
