Зам.-министър на икономиката от правителството на Бойко Борисов доказа за пореден път, че участието на нашенци на световни форуми, макар и онлайн, заради пандемията от коронавируса, не води до добра реклама за страната ни, особено, когато се касае за иновации и инвестиции. Вицето на Лъчезар Борисов Стамен Янев лъсна като неграмотник в стил Борат Сагдиев в опита си да блесне с познания по английски език на дистанционно заседание на Фонд за възстановяване и устойчивост на ЕС за преход на България: Иновации – Зелен дневен ред – Дигитална трансформация.
Там той многократно губи мисълта си в опит да намери правилните думи на Шекспировия език и видимо смущава участниците в дискусията със запъванията си. Освен граматиката, Янев се затруднява и с лексиката, докато обяснява пред какви предизвикателства е изправена България по отношение на иновациите и в контекста на разговорите за т.нар. Зелена сделка.
На практика в експозето си той казва следното:
„Да, много е трудно да се говори след всички тези отличител гости и членове на този панел. Така съвсем на кратко бих започнал с… вероятно не бих бил твърде много, но бих искал да кажа няколко думи за иновация. Знаете, трудно е да се каже какво е иновативно и какво не е иновативно. Просто прост пример – всички ние говорим за колелото и исторически… но казваме, че колелото е създадено (не изобретено – б.р.), 5000 години пр. Христа. И в същото време това колело е било поставено на куфарите, които имаме днес, през 1981 г. Така че около 40 години история… Така че простите иновации правят живота ни по-лесен“.
Идеята на изказването му се разбира, но лексикалната постройка е толкова неправилна, че дори другите български представители във форума видимо се напрягат да го слушат. Освен това примерът му е пълен с фактологически грешки. Първите сведения за изобретяването на колелото датират, предполагаемо, от докерамичния неолит (около 12 000 г. пр. Хр. – б.р.), а за пръв път колелца на куфар се сеща да сложи изобретателят Бърнард Садоу през 1970 г.
За разлика от Янев, Лиляна Павлова, вицешефка на Европейската банка за развитие, макар с правилен английски език, се обръща към участниците на чист български. „Наш ангажимент е да подкрепим зелената сделка. Като зелена банка сме си поставили и амбициозни климатични цели и вървим към тяхното успешно прилагане, всички наши проекти трябва да са в контекст на Парижкото споразумение, като сме планирали до 2025 г. 50% от всички наши инвестиции да бъдат в подкрепа на устойчивост на климата и околната среда. Имаме ангажимент и да мобилизираме 1 трилион евро зелено финансиране в следващите години“, казва бившата министърка на регионалното развитие. А след това при отговорите на допълнителните въпроси, тя демонстрира блестяща граматика и дори завидна дикция, за разлика от много свои колеги в Брюксел.
В официалната визита на Стамен Янев пише, че той е минал през големите международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света. Янев е специализирал европейско и английско право в ASSER College Europe в Холандия, University of Cambridge, University College London, European University Institute (Италия). Владее английски, руски и немски език. Въпросът е как…
