Президентството на Джо Байдън ще приключи предсрочно, за обкръжението му става все по-трудно да скрие болния президент. От компромисна фигура Байдън се превърна в голям проблем за Демократическата партия и в същото време идеален кандидат за ролята на „изкупителна жертва“. Сега практически няма съмнение за това: около три месеца – той едва ли ще издържи повече. Въпреки че за Русия би било по-добре, ако издържи повече.
По времето на покойния Леонид Брежнев имаше такъв анекдот: Вече дълбоко болният генерален секретар говори на заседание на Централния комитет и казва:
„Разпространиха се слухове, че в нашия Централен комитет всички без изключение са болни от старческа маразма. Искам да кажа, че не е вярно! Например, помня много добре, че вчера погребахме другаря Суслов, но между другото къде е той?“
Американският президент все повече напомня за персонажа от този виц. Байдън има ли Ковид, или може би СПИН? Или може би той, въпреки очевидната неадекватност, дължаща се на прогресиращо заболяване, свързано с възрастта, напротив, се е вкопчил в поста си и, не желаейки да напусне доброволно (неговият прессекретар Карин Жан-Пиер упорито говори, че Байдън ще бъде преизбран в 2024), е „заточен“ под „домашен арест“, като някогашния болния Ленин в Горки, докато неговите „партийни другари“ си поделят властта, която е останала без собственик?
Или просто Байдън е бил смъртно уморен и е отказал да ходи на работа, обявил е „стачка“, а сега го убеждават да я спре и най-после да отиде на работа?
Или може би те подготвят почвата да се отърват от непопулярния президент, който дърпа партията надолу със себе си, по здравословни причини преди междинните избори през ноември (и след провала на демократите на тях, което ще трябва да се отдаде на някой, толкова абсолютно сигурен)?
Може би не напразно той упорито и дълго време нарича своята „дубльорка“ Камала Харис президент, а третият в линията на „наследник на трона“ говорител на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси беше на пиар в Тайван с поглед към близкото бъдеще?
Между другото, къде е Байдън?
През всичките тези дни, както някога Брежнев и Елцин, които не говореха като Байдън, не се спъваха непрекъснато, не се губеха публично, не се ръкуваха с призраци и дори многозначително произнасяха речите си на лист хартия с реплики: „Ех, не, с това не съм съгласен“ – президентът на Съединените щат „работи върху документите“ . Проработи ли?
В края на краищата почти всичко, което знаем за Байдън, се знае от думите на неговото обкръжение. Не ме мързеше да погледна новините на ТАСС от последните дни за дейността на Байдън. И бях шокиран. Няма го Байдън. Има писмени изявления, приписвани на него, които се отнасят до съобщенията на президента в Белия дом, разпространени от неговата пресслужба.
Тоест светът научава за уж изречените думи на Байдън някъде от устните и в интерпретацията на неговия антураж. На 7 август, например, „възстановилият се“ Байдън приветства „обявяването на прекратяване на огъня между Израел и бунтовниците в Газа след тридневни военни действия“, напълно оправдавайки суровите действия на Тел Авив срещу палестинците. Казал ли е това на пресконференция? Не. Светът научи за това от писменото изявление на президента, разпространено от Белия дом.
И същото беше отбелязано в другите дни. Ето например съобщение на ТАСС от 2 август, отбелязано от Вашингтон. То е посветено на най-важната тема – Тайван, как САЩ превърнаха Китай във враг за 100 години напред благодарение на посещението на Пелоси в Тайпе, което Пекин не може да остави без отговор, което заплашва с голям военен конфликт в Източна Азия и световна икономическа криза. Четем:
„Президентът на САЩ Джо Байдън уважава решението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси да посети Тайван, но Белият дом не уточнява до каква степен това посещение според американския лидер е в интерес на Вашингтон.“
„Джон Кърби, координатор по стратегически комуникации в Съвета за национална сигурност (NSC) на Белия дом, заяви тази позиция на брифинг за пресата във вторник“, продължава съобщението.
Това се появи, след като журналисти поискаха да разберат дали Пелоси е провалила опитите на Байдън по някакъв начин да нормализира отношенията с Китай. В отговор от името на Байдън Кърби каза, че президентът, според тях, „уважава решението й да отиде“ и смята, че то е „напълно в съответствие с политиката на САЩ“.
Какво е станало наистина? Не знаем – Кърби е известен лъжец. След това той ловко смени темата: Пелоси, според Байдън, е „имала важни консултации“ по време на пътуването, включително в Сингапур и Малайзия.
Говорителят на Белия дом увери, че Байдън „приветства диалога й, приноса й към американската външна политика“, но не даде категоричен отговор на зададения въпрос. Тоест ние не знаем истинското мнение на Байдън.
В подобен дух Кърби коментира от името на Байдън в нашумелия репортаж на New York Times от известния журналист Томас Фридман, че „има дълбоко недоверие между Белия дом и украинския президент Владимир Зеленски, много по-голямо от съобщаваното“.
На това Кърби каза, че Байдън „е говорил много, много пъти за своето възхищение от лидерските качества и смелостта на президента Зеленски“, че той „разговаря лично с президента Зеленски много пъти и знае, разбира колко стресиран е президентът Зеленски“, и, разбира се, „напълно сме ангажирани да продължим да подкрепяме Украйна“.
Тоест Фридман, който разполага с вътрешна информация, говори за недоверието на Байдън към режима на Зеленски, докато Кърби всъщност твърди обратното. Кой движи и определя политиката – президентът или обкръжението му? Последното, разбира се.
На трети август беше отбелязано направо плашещо съобщение: Байдън, за когото се твърди, че се лекува в Белия дом, миналата сряда обсъди… по телефона, „по защитена линия за комуникация“, с екипа си по национална сигурност, ситуацията около Украйна и Индо-тихоокеанския регион. Той се похвали с това в Twitter.
Вярвате ли в това? Дори не че Байдън го е написал сам (ясно е, че пишат за него), а че в Белия дом комуникират „по защитена комуникационна линия“ със своите помощници? Ако е така, то е или от реанимация, или от някое друго място, където президентът всъщност се е крил през тези няколко седмици. Или беше скрит…
Правим изводи
От всичко казано по-горе остава единственото очевидно заключение: Байдън изживява последните си месеци в Белия дом – той ще бъде изведен оттам или преди междинните избори през ноември тази година, или веднага след това. Защото, повтаряме, демократите ще имат нужда от „изкупителна жертва“ за очакваното поражение, ако, разбира се, изборите са честни.
Това, което виждаме сега, много прилича на подготовката на общественото мнение за предстоящото напускане на президента. Остава няколко пъти да се подхлъзне на стълбата на самолета, да падне или да се „изгуби“ публично, да напусне с разсеян поглед пълната с журналисти зала насред пресконференция, отново да седне на „карантина“, тъй като лекарите – като съдии на ринга – ще кажат, размахвайки ръце: това е всичко, президентът не може да продължи, шоуто се затваря.
Това е толкова реално и очевидно, че се обсъжда активно в САЩ като решен проблем и от републиканци, и от демократи, от чиято страна Камала Харис и Нанси Пелоси, на първо място, претендират за властта по закон.
В дългия списък с наследници на върховната власт в случай на смърт или напускане на президента по здравословни причини всички са демократи. И най-показателното е, че изключително амбициозната „първа дама“ Джил Байдън, която винаги е тласкала съпруга си да се бори за президентския пост, според CNN, сега е открито загрижена за физическото му състояние, което уж се е влошило поради „пандемията“ , руската военна операция в Украйна и други значителни предизвикателства пред Вашингтон.
Неотдавнашно проучване на Harvard CAPS/Harris показа, че над 70% от гражданите на САЩ не искат Байдън за втори мандат, докато рейтингът на одобрение на президента е спаднал до 38%. Според други, по-честни социологически проучвания, тя е още по-ниска. Това всъщност е „прозрението” на Джил.
Какво от това?
Ще пропуснем унизителните коментари на видни републиканци по тази тема, които Fox News с удоволствие разпространява, ще отбележим само статия на известния демократ Андрю Стайн в New York Post:
„Президентът Байдън служи почтено на Съединените щати почти шест десетилетия. Сега, като последна услуга на партията и страната си, той трябва грациозно да се оттегли и да помогне за довеждането на власт на ново поколение демократи.“
Тази оставка, според него, ще стане „елегантна“ само ако Байдън не се бави с нея и си тръгне преди началото на междинните избори през ноември. Това трябва да се направи, смята авторът на статията, защото рейтингът на президента е нисък, външната му политика е провал, инфлацията в САЩ расте, започва икономическа криза, а прогнозите за Демократическата партия в предстоящия изборите са просто катастрофални. Освен това американците се страхуват за психическото и физическото здраве на своя президент.
И не само американците: болен старец е човешки жал. Колко можете да го измъчвате в името на интересите на Демократическата партия, когато това води, освен това, само до минуси за нея?
Американците са големи прагматици: Байдън е свършен, той ще напусне надпреварата много скоро. Русия има малко влияние върху вътрешноамериканските процеси, за нас слабият и немощен Байдън е най-добрият вариант. Затова нека му пожелаем да остане по-дълго на поста си. Поне още шест месеца-година, за да имаме достатъчно време да се справим с Украйна.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ