Целокупният евроатлантически планктон – от схемаджиите и кандидат-диктатори Кирил, Асен и антуража им, през жълтопаветните политолози, социолози и всякакви други -лози, та чак до онова политическо зомби Костов – искрено и лично ненавижда Румен Радев. Те отдавна не говорят срещу ГЕРБ, мафията, ДПС, Пеевски, дори и патосът им срещу Гешев доста намаля. Но за сметка на това спомене ли се името на президента, изпадат в неконтролируем бяс. На пръв поглед никаква логика няма в това. Президентът има изцяло представителни функции. А доколкото притежава някаква реална власт, тя в никакъв случай не е достатъчна, за да направи той „преврат“, да „унищожи демокрацията“, „да ни вкара в Евразия“ и изобщо да извърши всички онези страхотии, в които го обвинява умнокрасивитетът.
Истинската причина за омразата на „правоверните евроатлантици“ към Румен Радев е, че той им пречи. Пречи им да осъществят най-голямата си мечта, а именно да превърнат България в безмозъчна и безгласна колония, която ще изпълнява всяка заповед от „партньорите“.
Планктонът не иска да има мислещи политици. Планктонът не иска да има мислещи хора. Планктонът мечтае всички да са като него – марионетки. В неговите представи всяка една заповед трябва да бъде изпълнена по възможно най-лакейския начин. Дори и престъпната, като, например, тази за пращане на български войски на фронта в Украйна.
Е, Румен Радев е пречка за осъществяването на тази основна жълтопаветна слугинска мечта. И затова го мразят. Слугите най-силно мразят тези, които са различни от тях.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА