Под „мъдрото“ ръководство на Корнелия БСП за 2 г. от втора политическа сила падна на дъното – и стана пета, с 235 000 гласа
На българския политически терен БСП е особена партия. Над 130-годишна е и няма как да кажеш, че е партията на този и онзи, каквито са партиите на Борисов, Доган, Костов, Царя, Христо Иванов, Волен Сидеров или Костадин Костадинов…
Партия с близо 1 млн. членове през 1990 г., т. е. всеки девети българин е бил част от нея. В началото на промените получаваше по над 2 млн. гласа, независимо дали печели, или губи, а най-ниският й резултат е бил около половин милион през 2014 г., за които се отсрами с 955 хил. през 2017-а. Да, ама не! Под „мъдрото“ ръководство на Корнелия Нинова БСП за две години от втора политическа сила падна на дъното – и стана пета, с 235 хил. гласа, или 10% от електората и от депутатите в парламента. Това е два пъти по-малко от най-лошия резултат, четири пъти под резултата от 2017 г. и десет пъти по-малко от това, което постигаше след 10 ноември, въпреки че тогава цял народ искаше промяна, а партията носеше всички негативи от онези 45 години.
Но приватизаторката на апетитно предприятие “Техноимпекс” Корнелия Нинова, явно влюбена в онези времена, когато българската икономика се разпродаваше от „Мистър 10%“, днес се превърна в „другарката 10%“ като политик. Но дали това ще остане така, защото се задават поредните парламентарни избори, а след като се разчу за далаверата с оръжия за Украйна, изпращано с нейния подпис – като нищо на Нинова ще се наложи да драпа за жалките 4% електорално доверие, защото вероятно комисионата за оръжията била в пъти по-голяма!
Проблемът е, че тя си е въобразила, че е истински лидер, който успя да “обязди” и приватизира 130-годишната партия, да я сведе до петоразредна сила, от която нищо не зависи, но да изконсумира коалиционен годеж или с харвардските шарлатани, или с ГЕРБ, срещу които уж Нинова сън не намираше, за да се пребори. Пък и ДПС или Христо Иванов – не са за изпускане – според зависи… Само и само да получи парче от баницата на властта – нищо не може да спре ездачката на коне и партии Корнелия Нинова.
Преди 30 години големият поет социалист Валери Петров написа: „Спокойно, хора, без паника – не потъва „Титаникът!“. Но днес, начело с капитан Корнелия „Титаникът“ на БСП е на път да се сблъска с айсберга и наистина да потъне. Но оркестърът от клакьори ще продължи да свири до самия край!
И като „истински“ лидер, Нинова има нужда от обкръжение от верни клакьори, които са готови на черното да кажат бяло, а на „синьото“ да кажат „червено“ и на 10% да кажат победа! Човек да им завиди за умението да лъжат и лицемерят.
Но какво е виновна Нинова? Тя и на електорат не случи – червените избиратели й обръщат гръб, бедните и пенсионерите, които винаги са гласували с бюлетината на БСП – не искат и да чуят за нея и нейните любимци – водачи на листи. Но на обкръжение случи! Верни до гроб (или поне докато тя е на пост!), послушни, изпълнителни, като кучета пазачи са готови да лаят и хапят всеки, който не е угоден на Нинова – от президента до електората, от вътрешната опозиция до международното положение. И няма значение, че истинските лидери избират обкръжение от знаещи и можещи хора, които допринасят с интелект и качества! Нинова като „Снежанка“ си избра… джуджета. Може да са седем като в приказката, може да са седем плюс (като ЛГБТИ плюс), може да са осем джуджета като в известната бизнес схема, може да са 24, колкото е скромната Парламентарна група на Нинова. Но… стоп! Нинова не прилича на нежната, добра и мила Снежанка, а на лошата Кралица, която всеки ден пита огледалцето “Коя е най-хубавата на света?”, чакайки „правилния“ отговор. А същите тези джуджета в хор й съобщават: „Другарко Нинова, ти и само ти си най-хубавата, най-умната и най-великата в партията, в България и даже в света!“.
А кои ли са джуджетата на Нинова?
Борислав Гуцанов – джуджето касичка
Първото и най-видно джудже е Борислав Гуцанов, който може да е джудже в политиката със 7,49% на последните избори във Варна, но е великан при осъществяването на всевъзможни далавери – от тегленето на многомилионни кредити от фалиралата „Елитбанк“, заради което се твърди, че за първи път се запознал с действителността в следствения арест! И с аферата „Медузите“, заради която отново следва шумен арест. Някогашният шеф на местния парламент във Варна е един от хората, заради които избирателят намрази политиката – овъртолени в схеми и сделки, използващи властта за лична облага. Гуцанов оглавява БСП – Варна от близо 20 години, но в морската столица социалистите са вид от Червената книга – 6-има съветници от 51, с един депутат – разбира се, самият Гуцанов. А за кмет на Варна БСП не може и да мечтае от 2011 г. насам – там властва ГЕРБ, а левицата е със затихващи функции…
За тези „впечатляващи“ резултати през 2019 г. Нинова патетично сне политическото доверие от Гуцанов, но… от 2020 г. той отново е на върха, в най-най-най-личното обкръжение на Нинова като организационен секретар на Изпълнителното бюро и шеф на Предизборния щаб. Тоест главен кадровик и изборджия, и Главен екзекутор на всякакъв вид опозиция. Историята мълчи как Нинова от пръв враг на Гуцанов стана негов пръв покровител!? Дали са намесени сили от гръцката митология, или от финикийската… финансова система? Дали е впечатлена от способността на Гуцанов да губи всеки избор, до който се докосне, или е решила, че след като изгони Георги Гергов от БСП, все в партията трябва да остане и някой олигарх и местен феодал, защото запознати социалисти са категорични – двете „Г-та“ – Гергов и Гуцанов, са братя близнаци в политико-икономическите схеми – единият в Пловдив, другият във Варна…
Георги Свиленски – апаратното джудже
Второто джудже на Нинова, разбира се, е Георги Свиленски. И как да бъде великан, щом търпи от Нинова унижението да го води всеки път, когато взима и връща мандат, в президентството, където да се среща очи в очи със сегашния съпруг на своята бивша. Но Свиленски е не само скромен и търпелив към униженията, но и скромен като визия, ораторско майсторство, политически резултати и възможности. Българската политика е виждала много безлични хора на високи длъжности, но Свиленски определено е в първата десетка, а защо не и в тройката. Никой, даже и най-запознатите хроникьори на „Позитано“ 20, не може да каже точно в какво е специалист Георги Свиленски. По едно време говореше за транспорт, после – за вътрешни работи, но цялата му кариера е на партиен работник – партиен секретар на район „Слатина“ в София, после общински съветник, докато късметът го изстреля на заветното депутатско място. Беше и шеф на Предизборния щаб на БСП, но тогава още брояха загубите и той от кумова срама трябваше да подаде оставка. След това за благодарност бе инсталиран за шеф на Парламентарната група на БСП, когато Нинова бе заета да е вицепремиер по оръжията. А верният Свиленски е готов за какъвто и да е пост, стига да е на власт и до председателката!
Иван Ченчев – “културното” джудже
Ако Свиленски го играе спокоен, обран и вежлив в медиите и партията, то друго “острие” за поръчки на Нинова се вихри като громител на всичко, що е вътрешна опозиция. Става дума за бившият ерзац спортен журналист Иван Ченчев, който е известен в партията като неблестящ с голям интелект и култура, но успешен сред нежната половина от електората, а злите езици твърдят – и до сърцето на Нинова. Бившият PR на ЦСКА необяснимо бързо се изкачи в партийната йерархия! За малко време депутат при мандата на правителството „Орешарски“, а после като шеф на БСП в софийския район „Оборище“, известен като „бастиона на Нинова“. За кратко заместник изпълнителен директор на вестник „Дума“, а след това – член на Изпълнителното бюро и отговорник за медиите до момента, в който отново се добра до заветния депутатски стол. Ченчев е дялан камък – видно е от това, че в краткотрайното 47-о народно събрание бе шеф на Комисията по спорта, а в 48-ото народно събрание бе инсталиран за председател на Комисията по… културата. Нищо, че през годините на този пост от името на БСП бе всенародният любимец и голям актьор Стефан Данаилов. Ламбо сигурно се обръща в гроба, щом представител на лявата интелигенция в парламента е футболист с посредствени възможности. Нерде културата, нерде физкултура! И то при положение че от името на БСП в парламента са заседавали личности и от спорта, и от културата, които са национални светини – Нешка Робева, Таню Киряков, Весела Лечева, Иван Абаджиев, а от духовната сфера и науката колоси като Йордан Радичков, Валери Петров, Светлин Русев, проф. Андрей Пантев, акад. Благовест Сендов, Николай Петев и много други. А днес – джуджето Ченчев!? Но така е – единственото качество, което трябва да имаш при Нинова, е да си верен като куче и да сричаш опорките, които се спускат на придворните джуджета.
Атанас Зафиров – джуджето “великан”
Ако го гледаме на външност, Атанас Зафиров определено не е джудже – от парламент на парламент го дава все по-корпулентен. Но пък все по-верен на Нинова и на все по-високи постове. Как дребният бизнесмен от Бургас се превърна във виден „специалист“ по отбраната, е въпрос с повишена трудност почти като този как Ченчев стана експерт по култура… Зафиров бе народен представител за кратко през мандата на Орешарски, но после напъден от собствената си бургаска структура, която запрати в дъното на листата, въпреки че два мандата е бил местен партиен лидер. И има защо – в Бургас БСП не е имала кмет от далечната 2007 г. и скоро няма да има, въпреки че Йоан Костадинов в най-тежките за БСП времена успя три пъти да стане кмет на Бургас. Поради “фактора Зафиров”, “Вечната Амбър – Петър Кънев” и свръхпосредствения Стойко Танков електоралното представяне в красивия морски град се движи около 10% много преди цялата партия да затъне в същото блато. А заради нежеланието на бургазлии да припознаят своя др. Зафиров, Нинова го лашка все в различни райони – първо в Сливен, а сега във Враца. Иначе видният експерт по отбраната на думи е голям русофил и патриот, но именно неговата комисия и с неговия глас даде зелена светлина за новите Ф-16, макар че това не попречи на същия „другар Наско“ да клейми решението по телевизията и да иска обяснения от другите партии, че и от президента!? Затова пък верността при Зафиров е извън съмнение – не дава и косъм да падне от главата на Нинова, не позволява дума да се издума за нейна оставка или избор на ново ръководство. Така се прави кариера в обкръжението на Нинова, а Зафиров си го знае и от ръгбито – нали в свободното от партийни дела време е шеф на Федерацията по ръгби…
Сашко Симов – джудже на всички времена
Ето го и Александър Симов. Някогашният блогър, който се хвърляше с бутонките напред в атака срещу протестърите и соросоидите, днес е на грантова издръжка – но не към “Америка за България”, а към Нинова и сие. Ако не е във в. „Дума“, ще е в парламента, ако не е в парламента, ще е шеф и водещ в партийната телевизия БСТВ, която вече и роднините на Нинова не гледат поради абсолютната скука, която лъха от нея. Програмата на партийната БСТВ може да се обобщи така: От сутрин до мрак, а може би и в нощния блок – Нинова, Нинова, и пак Нинова!
Симов, който наистина някога бе ляв журналист със собствено мнение, стана вече по-известен с това, че подкрепя всяко ръководство. Беше верен станишевист, после подкрепяше Михаил Миков и Янаки Стоилов, а днес е трубадурът на “Модела Нинова” чрез възможни канали – от фейсбук до сайтове, от партийната телевизия до вестниците, само парламентарната трибуна вече му липсва поради простата причина, че не можа да реализира ляв мандат в… работническия град Перник!? Иначе Симов силно люби и мрази, но когато люби, е ръководството, а когато мрази – са всички опоненти на същото! Помним, че Нинова през 2016 г. го назначи в Изпълнителното бюро с поръка да й казва честно грешките. Но едва ли го прави, защото нетърпящата критики и различно мнение Нинова отдавна да го е превърнала в “блогър на свободна практика”. А кой да ни каже? Може би Сашко се е научил другарски да критикува любимата ръководителка: „Другарко Нинова! Много работите за партията, много се раздавате за хората, почивайте си повече!“…
Румен Гечев – “умното” джудже
БСП е стара партия, няма спор! Не е случайно, че в нея членуват и млади хора (ако апаратната атмосфера не ги прогони надалеко), но и такива, които помнят прехода от първо лице. Такъв като др. Румен Гечев, който бе министър в кабинета на Жан Виденов, когато днешните млади не са били родени. След това управление БСП бе прогонена с масови протести от властта заради инфлацията и обедняването, заради фалита на банките и стопяването на спестяванията на българина. Да, много от случилото се тогава бе причинено от грешни решения и на предишни правителство, но пък Румен Гечев бе министър именно на икономиката и масовата приватизация и вицепремиер и как драгият зрител да не се вбеси, щом го чува как говори и днес от името на БСП. Даже и най-добрите икономически идеи на левицата веднага потъват в „Да, ама го каза оня Гечев, който беше министър тогава, когато заплатата беше 10 долара, а пенсията 5…“. Иначе Румен Гечев от всичко разбира – от бюджет, от икономика, от външна политика, от ядрена енергетика, от отбрана. Ако го нямаше „специалиста“ Иван Ченчев, и от култура и физкултура щеше да разбира.
Гечев може да не е най-големият виновник за проваления преход, но в политиката трябва да има морал и когато носиш негативи – да благоволиш да се оттеглиш. Нали самата Нинова това призоваваше „старите муцуни“ в партията: Оттеглете се, стига толкова мандати в парламента! За партията може да се работи и извън НС“. Да, Гечев може да дава съветите си, без да е вечният депутат, без да сваля изборния резултат на партията в иначе червената крепост Плевен. Но явно Нинова се е учила на гьонсуратлък от хора като Овчаров и Гечев – каквото и да ми говорят, където и да съм сгрешила, няма значение: Оставката за мен означава, че Оставам!
Калоян Методиев – “тайното” джудже
Няма спор, сърцето на Нинова е като софийска маршрутка – в него винаги ще има място за още един кавалер. Така преди две години там се намести краткотрайният шеф на кабинета на президента Радев, но постоянно създаващ скандали – Калоян Методиев. В президентството той престоя по-малко от година, но сътвори толкова бели, че единственият начин бе да бъде уволнен. И в момента, в който загуби високия си пост във властта с огромна заплата и привилегии, той изпадна в истински амок по отношение на бившия си работодател Румен Радев. Няма да се учудим, ако Методиев утре напише, че Радев е виновен и за наводненията, снеговалежите и ураганите… И да го докаже с витиевати и кухи псевдополитологични фрази. Защото в публичното пространство Методиев, когато не е началник, е политолог, а в реалността – тайният съветник на Корнелия Нинова.
Всъщност той периодично става началник на нещо – първо на Младежкото СДС, после на партия „Общество за нова България“, после на институт, свързан с небезизвестната „Мадам В“, след това на кабинета на президента и накрая на кабинета на Нинова в качеството й на икономически министър. А днес Методиев е министърът в сянка, който пише опорките на другите джуджета и съветва Нинова като таен гуру, и който имаше съвсем конкретна роля на пътя на пълноводната парична река, която се лееше в икономическото ведомство. За това свидетелства бившият главен секретар на министерството Йордан Татарски, а и служебният министър Никола Стоянов. Методиев е не просто личен любимец и доверен кадровик на Нинова, но и българския „Цар на войната“ – като шеф в сянка на комисията по специалната продукция е натискал колегите си против всички правила да разрешат рекорден износ на оръжия за Румъния, които после са отишли за воюващата Украйна. В случая Методиев е малко по-различно от другите джуджета – дали Методиев е обкръжение на Нинова, или тя на него, е въпрос, върху който доста се замислят анализатори и социалисти. И се питат като какъв ще видят някогашния млад седесар N 1 – като водач на листа на БСП или като министър, ако левицата участва в бъдещо “експертно” управление!?
Явор Божанков – “гражданското” джудже
Явор Божанков или „Яви“, както нежно го наричаше Нинова по партийни форуми! Въпреки, че той не е точно партийно джудже, защото беше в т. нар. гражданска квота. Но гражданин, гражданин, колко да е гражданин – нали и той като Нинова и Методиев в младостта си е бил близък на дясната идея. Бившият активист на костовистката ДСБ бе няколко мандата депутат от БСП. И се проявяваше хем като „гражданин“, хем авторитетно се произнасяше по БСП въпроси, но главно плюейки срещу президента Радев. Не е за сефте, когато БСП издига в гражданската си квота от десни, та по-десни. Депутат от БСП беше издателят на „Плейбой“ Мартин Захариев, който преди месец цъфна в проектокабинета на ГЕРБ, министър на културата от квотата на БСП беше „гражданинът“ Петър Стоянович, който обяви поета Вапцаров за терорист, а премиер – Пламен Орешарски, който се яви като кандидат за президент на ДПС. Но такова чудо като с „гнома с папийонка“ Божанков – не бяхме виждали!
Явно Божанковото дясно сърце не изтрая и с началото на войната в Украйна започна силно да тупти! Ходеше по митинги, където се палеха руски знамена, гласува за военната помощ за Киев… Е, нямаше как да не го изключат от парламентарната група, защото твърде много се отклони от партийната линия. Но социалистите не са балами и се питат: Защо Божанков е изключен, като подкрепя оръжията за Украйна, а тези, които ги продаваха срещу много пари – все още търкат шефските кресла на „Позитано“ 20 и определят политиката на БСП?
Питат се още: Не е ли време за промяна и проветряване в социалистическата партия? Не е ли време за реални леви лидери, а не за самозабравила се и злобна Снежанка, за джуджета и гробокопачите на БСП?
През февруари предстои Конгрес на лявата партия и само неговите делегати могат да отговорят на тези екзистенциални въпроси и да решат има ли БСП бъдеще или ще потъне безславно в политическото блато?
Андрей Червенков
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
