Преди дни експремиерът Бойко Борисов обясни на млади съпартийци от ГЕРБ, че заради неразборията около машинното гласуване, всяка загубила партия ще може да оспорва законността на вота. Лидерът на “Да, България” Христо Иванов пък заподозря, че точно Борисов ще поиска касиране на изборите. Така е всяка партия може да оспорва изборите през пред Конституционния съд, като използва посредничеството на президента, Министерски съвет, главния прокурор и върховните съдилища, но до касиране на изборите няма да се стигнем. За да бъдат касирани избори, трябва да има не драма с машини, а фактор, който да е повлиял коренно на крайните изборни резултати.
Затова в България национални избори никога не са били касирани и няма да бъдат. През 2010 година Конституционният съд касира изборите в 23 секции в Турция, ЦИК преизчисли мандатите и депутатите на ДПС станаха с трима по-малко, но не бяха касирани целите избори. През 2011 година Конституционният съд отказа да касира изборите за президент, а през 2013 година отряза ГЕРБ за парламентарните избори. Нарушена тайна на вотау отнето право за гласуванеу участие на министри в кампаниятау недопустима агитацияу намеса на социологическите агенции… всички тези доводи не са достатъчни да бъдат касирани избори. И заради машините няма да се стигне до касиране.
Но проблеми има и те не са малко
Законодателите записаха в Изборния кодекс, че избирателят гласува в избирателна секция чрез специализирани устройства за гласуване, но може би трябваше да продължат нелепата тавтология с едно: “освен ако няма устройства”. Те предвидиха, че хартиени бюлетини трябва да има във всяка секция, но не се сетиха, че в някои секции ще трябват две, а дори и три машини, за да не гласуват хората както тичат хамстери на въртележка. Големият мерак на депутатите от краткото 45-то Народно събание бе обяснил драмата около въвеждането на машини се точи вече почти десетина години – толкова време се правят експериментални частични и не знам още какви гласувания с машини и да тази мъка трябваше да свърши и машините трайно да се появят в електронното ни бити. Не “Има такъв народ”, а ГЕРБ остави текст в Изборния кодекс още преди три години, според който в крайна сметка гласуването един ден ще бъде само с машини. Само дето времето за размисъл 45-ото Народно събрание очевидно бе малко, та депутатите не помислиха за хилядите малки по
дробности , които могат да спънат машинния вот, а оттам да дадат възможност на Борисов да постави въпроса за легитимността на предстоящите избори.
Всички нерешени проблеми бяха стоварени на ЦИК, а проблемите са много. Депутатите не помислиха, но в ЦИК все пак се сетиха, че гласуването отнема време и правилно проведоха серия от експерименти в различна среда. Благодарение на тях научихме, че с една машина могат да гласуват не повече от 550 души в рамките на изборния ден, т.е за 11:00 часа. Това е на границата между оптимизма и реализма. Като се има предвид средната избирателна активност през последните години и средния брой гласоподаватели в една секция, ЦИК правилно отчита, че няма да има проблеми с машините – наличните 9600 ще покрият малко над 9400 секции в страната, в които Законът постановява машинно гласуване, но няма да стигнат за гласуването в чужбина.
И няма да стигнат, ако тук 2 процента от машините дадат дефекти – вкарани объркани имена на депутатите и партиите както стана на 4-ти април във Велико Търново, тоест всичко виси на косъм. Затова ЦИК тръгна да търси машини – поне 300 за чужбина, тъй като там една трета от секциите са големи. И в тях трябва да има машини по закон, а някои от чуждестранните секции са направо огромни. Примерно в една лондонска секция гласуваха над 1500 души. Някои секции в България, примерно в София, също се нуждаят от по две машини, за да могат избирателите да гласуват спокойно.
Като сервиз стигнете до 1500 машини толкова поиска цик от Сиела Норма но тя отказа да достави срещу скромната за нея сума от 6,5 милиона лева.
Тук виновни няма. Това е бизнес спор
ЦИК има предварително определен бюджет, в рамките на който се движи. “Сиела Норма” пък няма задължение да работи на полза род. Направи вречатбение, че “Сиела” декларира, че 6,5 милиона могат да достигнат за машините, но не и за тяхната окомплектовка и транспортиране до секциите,, включително в чужбина.
Пък ние сме ясно, че окомплектовката на машините включва 5 смарт-карти, 2 захранващи кабела, две ролки, термохартия и 7 пломбш. Ще трябват по 2 USB флашки за старите машини, за да се запазят данните, а Министерството на външните работи декларира пред ЦИК, че може да поеме транспорта до чужбина. Ясно е, че “Сиела” трябва да получи пари за поддръжката на вече купените машини, тоест да вкара визията на бюлетините, да обучи стиковете за работа с тях, но бизнесът си е бизнес. Дори и в него има политика.
Какво може да се направи?
ЦИК вече направи най-важното – прие решение за разделяне на секциите в чужбина. В една секция имало 1000 гласували през април, сега на същото място ще има две секции. Вече са разделени секциите в Турция и Англия, където традиционно гласуват най-много български избиратели. Това бе достатъчно, за да се предотвратят проблеми с машинното гласуване в чужбина. После стана ясно, че машини за гласуване в чужбина може да няма. Но пък се появи друг проблем – този с членовете на секционните комисии в чужбина. При средно необходими 5,7 души в една секционна избирателна комисия и при това двойно увеличение на секциите, само в чужбина трябва да се намерят над 4000 души за изборна администрация. И тъй като партиите нямат пари за командировки, а Външно министерство има ограничен персонал, пак ще търси хора от българските общности, но и този въпрос е решим.
След като стана ясноу че машините в България са на границата на разумау а за чужбина въобще не стигат, Министерски съвет и ЦИК правилно влязоха в директен контакт с фирмата производител, която обеща тайванци да сглобят по спешност 800 бройки, от Нидерландия да тръгнат 672 машини, тоест машини ще има.
Защо е толкова важно да има машини, след като изборите все пак могат да бъдат проведени без заплаха за касиране. Защо да харчим пари, след като може да минем евтино с хартия. Защото изборният кодекс го изисква – трябват машини за обучение на състава на СИК, защото токът може да спре, батериите на машините да не издържат повече от час.
Да, бюлетините ще са налични във всяка секция, ще има толкова, колкото са избирателите по списък, но те са резерв. Да, машините са скъпиу но няма да купуваме такива за всеки избор – за Президентските вече ще има пълен комплект. Законодателят не беше помислил и за други аспекти – например какво ще се прави с машините след изборите, че цялата изборна документация трябва да се съхранява от ЦИК, но машините изборна документация ли са? Трябва ли да се върнат от Азия, Африка и Америка, за да ги караме пак след няколко месеца до там заради президентските избори? Машините трябва да пътуват с охрана в България, а в чужбина как ще стана – помолим аржентинската, австралийската, австрийската и така нататъка полиция да ги пази ли? Или да ги пуснем да летят в дипломатическа поща?
Подобни въпроси не бяха зададени през април и ЦИК си бие главата, че не може да отговори на всички тях. Бойко Борисов обаче трябва да е наясно, че всички тези проблеми – 90% породени от законодателя, няма да попречат на всички желаещи да упражнят правото си на глас. Проблемите няма да повлияят върху цялостния изборен резултат. Иначе – да, всяка партия може да се жалва индиректно на Конституционния съд. Моля…
Автор: Петьо Цеков
