Според Джордж Оруел точното писане и прецизната мисъл не би трябвало да са задача само на професионалните писатели. Всички ние сме писатели и критици до някаква степен.
Вашите думи и мисли имат значение. Но когато те принадлежат на самите вас те са наистина ценни. Оруел казва, че ако им позволим политиците „биха съставяли всяко наше изречение, дори биха мислили вместо нас. И когато е нужно те дори биха прикрили значението, което самите ние им придаваме.“
Следните 7 концепции ще предотвратят това да се случи:
Клишета и забравени метафори
Политиците обичат да използват клишета. Чрез тях да запълват времето, в което размишляват по определен въпрос, чийто отговор не е лесен.
Понякога тези фрази създават и илюзията на отговор, защото някакъв звук излиза от устата на говорещия. Но значението не е много ясно. Оруел конкретно не одобрявал един вид клише, което той наричал „умираща метафора“.
Новосъздадените метафори създават някакъв образ в съзнанието ни, но умиращите метафори са загубили всякакво емоционално въздействие. Те биват използвани, само защото спестяват усилието от сътавяне на собствени фрази.
Многословие
Политиците говорят по такъв начин, който изглежда прецизен и интелигентен, но ако внимателно анализирате речта им ще забележите, че изреченията им всъщност абсолютно са изпълнени с ненужни думи.
Така че следващия път, когато чуете речта на политик, който говори как ние, хората, трябва да се обединим заедно, може би неочаквано ще се изненадате, че около 20% от думите им са излишни.
Пасивна позиция
Ако субекта извърша действието, това е активна позиция. Ако действието се случва на субекта, това е пасивна позиция. Политиците най-често използват този метод, за да избегнат отговорността.
Активна позиция: Направих грешка.
Пасивна позиция: Бяха направени грешки.
Претенциозна дикция
Според акламираният невролог и автор Стивън Пинкър някои учени използват неясни фрази, за да прикрият факта, че няма какво да кажат. Те маскират очевидното в научен жаргон, надявайки се да заблудят аудиторията си. Това се отнася и за възгледите на Оруел за политическата реч.
Думи с променлив смисъл
Политиците постоянно използват „безсмислени думи“, както Оруел ги е наричал. Но не след дълго ние започваме да приемаме употребата им и те, както и техния смисъл, стават неоспорими.
Според Оруел „думата Фашизъм е изгубила смисъла си, тя просто се използва, за да обозначи нещо, което не бихме желали да се случи.“
„В случая на думата демокрация не само няма общоприета дефиниция, но само опитът да бъде дадена такава бива оспорен от всички страни. Когато наричаме една страна демократична това най-често означава, че ние я възхваляваме.“
Прекалено опростяване
Убийството по време на война за психологически нормален индивид е поносимо, само когато той или тя могат да се дистанцират от собствените си действия.
По подобен начин военните дават на войниците си нов речник от думи, който преструктурира бруталните им действия като проста стратегия. Оруел нарича тази дехуманизация и опростяване на езика „оправдаване на неоправдаемото“ и често бива използвано от политиците.
➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели?
