Банката за международни разплащания заплашва света с „идеалната буря”: увеличаващият се протекционизъм ще прекъсне всички връзки, ще ни застигне смъртоносна криза и ние всички ще умрем. Но, съдейки по всичко, оглавяващият банката мексиканец просто иска да ядоса Доналд Тръмп.
Августин Корстенс, главният управляващ Банката за международни разплащания (БМР) на 25 август произнесе програмна реч на симпозиум на Федералната резервна банка на Канзас сити. Симпозиумът този път не се проведе в Канзас, а на запад в съвсем провинциален Уайоминг, на мястото с поетичното название Jackson Hole (Дупката на Джаксън”. Между другото банката за международни разплащания не е периферна организация, а я наричат също „Централната банка на централните банки”. Нашата родна ЦБ е също клиент на БМР.
Това е наднационална организация, която базираща се в Базел, не е просто неподчинена на правителството на Швейцария, но и не плаща никакви данъци, а също така има собствена полиция. БМР също е един от най-големите притежатели на златен запас в света – към собствените си запаси от 11 тона жълт метал тя е натрупала 575 тона, намиращи се на съхранение.
Ръководителите обикновено предпочитат да остават в сянка: парите, както е известно, обичат тишина. Мнозина от вас да са чували за Хайме Каруано, който управляваше от 2009 до 2017 г? Но гражданинът на Мексико Агустин Карстенс, който оглавява тази организация 1 дек. 2017 г., изглежда, е решил да промени традицията. Неговата страстна реч се съпровождаше от нехитри графики и целеше да разруши мита, че протекционизмът може по някакъв начин да донесе някаква полза към националните икономики.
Само глобализация, само СТО, само ниски митнически бариери. Той само веднъж назова името на президента на САЩ Доналд Тръмп, но пред нас, безспорно, обвинителната реч бе насочена именно срещу американския лидер. Според Карстенс, при продължаване на протекционистката политика на САЩ „съчетаването на негативните последствия може да доведе до идеалната буря”. Най-точния цензурен еквивалент на този романтичен език е „пълно пре__ване”.
Доверието в пламените аргументи Агустин, обаче, се топи при елементарен статистически анализ на текста (той може да се прочете на интернет страницата на Банката за международни разплащания). По-често в Съединените щати (осем пъти), там се споменава само … Мексико (девет пъти), родината Карстенс, Националната банка на което той оглавява преди този пост. Но нали Мексико е основната жертва от избирането на Тръмп и началото на прилагането на неговите антимигрантски и протекционистки политики. А фактът, от избора на БМР е Карстенс – човек, известен а като основен опозиционер на главния политик на света, се показва, че собствениците на световните пари също са откровено недоволни от Тръмп и готови да използват срещу него дори слабичкият мексикански фактор.
Аргументи срещу фактите
„След десетилетия стремеж към отворените пазари виждаме опити да ги затворят“, страда говорителят. „Ако се притесняваме за олигополите и доходите на доминиращите фирми, трябва да се замислим два пъти, преди да подкопаем системата на отвореност“( Това е един много странен аргумент: именно „системата на откритост“ е довела до абсолютната власт на транснационалните корпорации, всички видове „Кока Кола“, „Нестле“, „Самсунг“ и други подобни. Те финансираха борбата за „откритост“, за да получат нови пазари. Сравнете етикетите на продуктите в руските магазини сега и преди 40 години и въпросите за бенефициентите на „системата за откритост“ изчезват.
„Оттеглянето на глобализацията заплашва реалните икономически ползи, които се получават чрез близки търговски и инвестиционни връзки“. Абсолютно. Но ползите от тях, за съжаление, се ползват от много ограничен брой страни и компании. В допълнение, такова отстъпление няма да доведе до загуба, а до преразпределение на ползите.
Иновациите и по-отворените пазари коренно промениха глобалното производство, заменяйки местно разделеното производство с глобалните вериги за създаване на стойност.
Трудно е да се спори. Но добре ли е? Глобалната верига е глобален риск. Ако саламджията ЕТ Василий Алибабаев от Ростовска област купува свинско месо от „Фунтик“ ООД от Краснодарски край, и соя (нека си го кажем) – от белгородското „Месо и алтернативи“ АД, той, като цяло, не се интересува от световната политика: наденички ще има почти във всякаква форма в ростовските магазини. „Световната верига на стойността“, показва на Васирилий Алибабаев, че свинското месо в Бразилия все още е по-евтино, а соя най-добре да се купува от най-големия производител, тоест от САЩ. Тук се въвежда режимът „ответни мерки“ (по народному „ембарго“) и отговор на санкциите, а „Росселхознадзор“ открива в бразилското свинско ректопамин. Наденичките поскъпват и изобщо изчезват.
„Разбира се, разпределението на печалбите от глобализацията трябва да бъде по-равномерно“, признава Карстенс, но не посочва един начин да накараме собствениците на този свят да отхвърлят супер печалбите. Къде е този глобален Андрей Белоусов, който ще дойде и ще каже: „Споделяйте!“
„Струва ми се, че донякъде е парадоксално, че САЩ пускат палки в спиците, когато американската икономика работи на пълен капацитет“, чуди се Карстенс. Той води проста логическа верига: увеличаването на митата ще доведе до по-високи цени, а Федералният резерв на САЩ ще повиши основния лихвен процент и това ще доведе до увеличение на стойността на долара. Един скъп долар ще удари американски износители, които вече страдат от глобалните тарифни увеличения. И развиващите се икономики „ще бъдат под троен удар“, смята банкерът. Само че на Доналд Тръмп във висша степен му е през онази работа за развиващите се икономики. А своите износители той има намерение да преориентира на вътрешния пазар, затова и маха от там вносните стоки.
Not gain but pain
„But in the long term, protectionism will bring not gain, but only pain. Not just for the United States, but for us all“, не без поетичност приключи речта си Агустин Карстенс. Тоест „в дългосрочен план протекционизмът няма да донесе ползи, а болка. Не само за Съединените щати, но и за всички нас.“. В това е убеден главния управител на Банката за международни разплащания, съвместно с това гражданин на държава, която е най-силно засегната от преминаването на САЩ в режим на защита на собствените си производители. И в този момент гражданинът радостно скача по костите на финансиста.
Тъй като финансистът Карстенс не е глупак. И той ясно вижда как американската икономика се разраства буквално по време на речта му. На първо място е по поскъпване на технологическите компании, на второ по общ подем на икономиката.
В скобки за Русия.
Русия в този доклад не е спомената: нашата страна има много слаби връзки с Мексико. Но трябва да кажа, че изминахме любопитен път. Разформировхме съветската система, уж излязохме от колхозите, провъзгласихме развитието на фермерството, прославихме пазарния стопанин… и с радост влязохме в световния колхоз с преразпределение в полза на председателя и неговото семейство. Вписахме се дори не като работник, а източник на евтина енергия, товарно добиче, на което понякога му хвърлят сено – зелени хартийки, за да се грохне преди времето.
Да приемем, че в идеалния свят сътрудничеството наистина е по-изгодно от конкуренцията. Утопианците виждаха бъдещето на нашата планета като общност на гражданите с едно, дори не правителство, а по-скоро фокусна точка, говорещи на един и същи език, споделящи едни и същи алтруистични ценности … И реалистите уточниха, че членовете на такава общност биха били лесни жертви за всички амбициозни мошеници.
Както, според мен, това се случва в глобалната икономика.
***
Да, няма да има „идеална буря“. Ще има адаптация на националните икономики към новите реалности, ориентация към собствените предприятия, на локални производствени вериги. Процесът не е безболезнен, но друг в икономиката няма.
