При посещението си в Китай (8-10 юни) президентът на Русия Владимир Путин проведе преговори с председателя на КНР Си Цзинпин. В резултат на преговорите бе приета съвместна декларация, в която се засягат икономически, стратегически и геополитически въпроси.
В такива срещи винаги са важни символичните жестове. Този път Китай изрази своето пълно добросъседско разположение, като връчи на Путин ордена на дружбата на Китайската народна република – за „държавни заслуги”. Досега нито един държавен глава не е удостояван с тази чест. По време на церемонията китайската страна отбеляза, че сред ръководителите на големите държави Путин е посещавал Китай повече от всеки друг. „Той е най-познатият и уважаваният в Китай”, подчерта Си Цзинпин.
Основният акцент беше поставен на продължаването на съвместната работа за изграждане на Евразийския икономически съюз и на проекта „Един пояс, един път”. Лидерите потвърдиха, че работата в това направление ще стане приоритетна.
Споразуменията засегнаха транспортната сфера, укрепването на инвестиционното сътрудничество и постепенното увеличаване на разплащанията в национални валути. Беше обсъдено също задълбочаването на взаимодействието в нефтено-газовата, въглищната, електроенергийната сфери, а също в областта на възобновяемите източници на енергия, енергийното оборудване и енергийната ефективност.
Отделен акцент беше поставен на сътрудничеството в селското стопанство: санитарен контрол, инвестиции, търговия, рибно стопанство, аграрна наука и техника.
Към момента Китай е основен търговски партньор на Русия, в 2017 г. търговският оборот между двете държави достигна 87 млрд.дол. При това ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) стана най-мащабната структура за регионално сътрудничество в света (както по обхванатите територии, така и по числеността на населението и обема на икономиките).
Сред конкретните проекти, които са важни за двете страни, са газопроводът „Силата на Сибир”, „Ямал ВПГ” (проект за доставки на втечнен природен газ), големи самолети за дълги полети и вертолети, сътрудничество в космическата област, строителството в Китай на Тянванската АЕЦ. Между другите направления са Северният морски път (в рамките на проекта „Полярен копринен път), транспортното сътрудничество (например, строителството на високоскоростна железопътна линия Москва-Пекин).
Сред плановете, заявени в декларацията, са съвместното усъвършенстване на съществуващите механизми за военно сътрудничество и за противопоставяне на „предизвикателствата за глобалната и регионалната сигурност”. В документа се уточнява, че страните заедно ще отстояват своята сигурност и стабилност.
Следва да се обърне внимание на нарасналата през последните месеци активност на Китай в провеждането на морски учения и изпитания.
Лидерите засегнаха и геополитически теми, включително иранската сделка. Те заявиха, че във връзка с излизането на САЩ от сделката, Русия и КНР ще предприемат всички възможни усилия за запазване на споразумението и ще обърнат внимание на „принципната важност на защитата на търговско-икономическото сътрудничество на всички държави с Иран от едностранни екстериториални санкции”.
Путин и Си Цзинпин се договориха също да си сътрудничат по въпросите на мира на Корейския полуостров и с другите страни в региона, по „съдействието за вътрешно афганско урегулиране и възстановяване на Афганистан, без да се изпуска от вниманието задачата за активизиране на борбата с тероризма и наркотрафика в тази страна”.
Путин и Си Цзинпин заявиха, че се обявяват за запазване на териториалната цялост на Сирия, за уважение на нейния суверенитет и за придвижване на процеса за мирно урегулиране. Важно е, че лидерите споменаха за изграждане на мира със силите на самите сирийци, които ООН трябва да подкрепи, а форматите от Женева и Астана следва да съдействат, „като се отчитат резултатите от Конгреса на сирийския национален диалог, състоял се на 30 януари 2018 г. в Сочи”.
Главното послание на преговорите е „в условията на сложна и променяща се външна обстановка да се засилват взаимната подкрепа и съдействие, да се задълбочава стратегическото взаимодействие”, особено на фона на нарастването на общото напрежение в различни региони и все по-неадекватното поведение на хегемона САЩ. Вашингтон оказва натиск както на Москва, така и на Китай.
Освен това, лидерите се съгласиха, че реформата на Съвета за сигурност на ООН трябва да разшири представителството и правото на глас на развиващите се страни, „за да могат широк кръг малки и средни държави да имат повече възможности за участие в работата и във взимането на решения от Съвета за безопасност, на основата на принципа на ротацията”.
Основното е, че Путин и Си Цзинпин направиха важно заявление по въпроса за укрепване на многополярния свят, като се договориха „да противодействат на опитите на която и да е държава да извършва военни действия в едностранен порядък, без съответен мандат на Съвета за сигурност на ООН, или без съгласието на законното правителство на страната, на чиято територия се извършват такива действия”.
По такъв начин лидерите на КНР и Русия планират, по техните думи, да създадат нова архитектура за международна сигурност, в основата на която са отказът от употреба на сила или заплаха с употреба на сила, ненамесата на която и да е страна във вътрешните и външните работи на друга, а така също разрешаването на международните конфликти изключително с политическо-дипломатически средства.
