Засега имената им отново остават в тайна
НАП е приключила проверката на 27 съдии, прокурори и следователи, както и още 11 души, заемащи висши публични държавни длъжности, възложена им от Върховната касационна прокуратура. Това призна шефът на приходната агенция Румен Спецов.
Темата с мистериозния списък, за който се говори от почти 3 години, бе върната в дневния ред от служебния вътрешен министър Бойко Рашков.
„В изпълнение на получени в Централното управление на НАП постановления от Върховна касационна прокуратура са възложени проверки за установяване на факти и обстоятелства на 27 съдии, прокурори и следователи и на 11 лица, заемащи висши публични длъжности. Всички проверки са приключили и са съставени протоколи. Преди това шефът на НАП обяснява защо може да се отговори на този въпрос, за разлика от други три“, заяви Спецов, цитиран от „24 часа“.
Следва да се посочи, че доколкото от фактическа страна кореспондира с постъпили в ЦУ на НАП постановления от Върховна касационна прокуратура (ВКП), касаещи извършване на проверки от страна на НАП на визирани от ВКП лица, и доколкото касае осъществяване на нормативно възложени на агенцията функции и правомощия и без да се взема предвид коментарът, направен от заявителя досежно, “за които се твърди, че имат недекларирани сметки и имоти в чужбина”, то е налице основание за предоставяне на наличната в НАП информация, отнасяща се до предприетите действия в изпълнение на постановленията на ВКП.
От лаконичната информация на НАП обаче не стават ясни заключенията в протоколите и дали са установени недекларирани доходи или имоти. Или обратното – проверяваните магистрати и политици са успели да докажат произхода на средствата и да обяснят причините за пропуските.
По непотвърдена информация приходната агенция не е установила нередности. Затова и до момента нямало образувани досъдебни производства по мистичните списъци. Нито пък са оповестени имената. Дали е така обаче, не става ясно.“Няма как да бъдат казани имена, които присъстват в оперативна справка. Това значи хората да бъдат набедени, че са извършили нещо нередно, или да се внушава, че макар и да са обяснили произхода на парите и имотите си, те са направили нещо нередно. В такава ситуация може да потърсят правата по съдебен път”, твърдят юристи.
Преди 10 дни вътрешният министър Бойко Рашков в отговор на призив на журналиста Сашо Диков обяви, че може да обяви имената на 9 юли.
След това обаче обясни, че щял да ги каже пред комисия в следващия парламент.
Според Рашков те били повече – 70-80. Самият вътрешен министър призна, че не е виждал списъка, но като силов вицепремиер, който отговаря и за службите, знае кой е в него.
На въпрос на Сашо Диков дали в него има и магистрат с инициали И.Г., Рашков загадъчно отговори: “Топло”.
Името на Иван Гешев не фигурира в списъка, категорични са обаче запознати.
Точно фалшива новина през октомври 2019 г. , че тогавашният кандидат за главен прокурор има сметка в Швейцария, стана причина от държавното обвинение да съобщят, че разполагат с оперативна информация за хора с недекларирани пари зад граница.
Преди дни бившият главен прокурор и настоящ председател на антикорупционната комисия Сотир Цацаров представи хронологията на събитията около двата списъка. Единият е с 11 имена на хора, заемащи висши публични длъжности в изпълнителната и законодателната власт, а в другия има 27 имена на съдии, прокурори и следователи.
Те му били изпратени от ДАНС през май и юли 2019 г. в резултат на негово искане. Двата списъка съдържали само оперативни данни, въз основа на които не може да се повдига обвинение, да се започва досъдебно производство и да се обяви публично, че някой наистина има необявен имот в чужбина. С проверката била натоварена НАП.
Близо две години по-късно данъчните са я приключили, но какви са изводите, продължава да не се знае.
“НАП не поддържа и няма задължение да поддържа систематизирана информация за контролни действия спрямо лица в зависимост от тяхната позиция, длъжностно качество, политическа принадлежност”, казват от агенцията.
Те посочват, че за да бъде изпълнено искането, трябва да се вложат “усилия и ресурс за структуриране, адаптиране и извличане на исканата информация, излизащи извън рамките на обичайната операция по предоставянето на достъп до налична в агенцията”.
“Предвид обстоятелството, че се касае за извършване на сложни, трудоемки и значителни по обем дейности, не възниква задължение да предостави исканата информация”, казват от приходната агенция.