Беновска – журналистът на задкулисието?!
Все по-често се заговори за журналисти, служещи на задкулисието в България и все по-ясни станаха медиите, собственост на главни герои, поставени от задкулисието да изпълнява задачи в сферата на финансите, политиката и заграбването на всичко в държавата, свързано с власт и пари чрез журналистически манипулации, които са причината да се прокарват удобни поръчки на олигархията до нашето съзнание и дом. Същите имат наглостта да се правят на борци за истина и морал, но явно прозира зависимостта им и слугинажа.
В последно време ни натрапиха журналистката Илияна Беновска от телевизия Канал 3, чиято собственост е ясна. Тя е от малкото официални медии на депутата от ДПС Делян Пеевски. Случайно или не, образът на Пеевски се приема като лице на задкулисието в България. В предаването на Беновска по Канал 3, искат или не, са задължени да ходят властимащите (депутати, бизнесмени, олигарси) да отговарят на нейните „неудобни“ въпроси.
Дали обичат ябълки или не, са длъжни да приемат здравословния плод. Беновска задава въпроса дали ябълката е гнила и ще стане ли червива, а всички единодушно отговарят клиширано, че е здрава. Метафората много наподобява приказката за Снежанка, като поставя госта в ролята на героинята и се питаме Беновска в коя роля е влязла?
Гнилата ябълка ни провокира да припомним на гражданите някои от червеите в ябълката на самата журналистка. Питаме се защо е толкова толерирана от родното задкулисие? Има ли връзка с него, след като с такъв патос подаряваше книгата, възхваляваща човек, признал себе си за същинското задкулисие в България, раздаващ „порциите“ чрез обръчи от фирми – Ахмед Доган. Може би отговорът е в припомнянето на въпроса откъде е възможно да идва тази спойка и зависимост на журналистика и задкулисие?
Името на Беновска и мъжа й се свързва с източване на пари от банка посредством престъпни схеми в периода на прехода на България. Оказа се, че най-големият кредитор на частна земеделска банка е мъжът на тогавашното пресаташе на банката – Илияна Беновска. Припомниме, че банката е фалирана. Квестор в този период споделя, че най-големят кредитополучател с невърнат кредит към банката е Петър Беновски, съпругът на тогавашната служителка и сегашна журналистка и борец за морал и справедливост – Илияна Беновска, в размерите на 230 000 000 лева.
Парадоксът е, че парите са дадени на мъжа на Беновска, когато банката вече е била под специален надзор. Работодателят и близък приятел на Беновска Кирил Дунев е привлечен като обвиняем по делото за раздаване на лоши кредити. Именно той дава тези пари на съпруга й. До такава степен всичко е било съмнително, че квесторите на банката пращат писмо до много институции за престъпна схема, защото в тяхно присъствие и блокирани средства на банката, това се е случило. Как е възможно банка с отнет лиценз да отпусне кредит в размер на близо четвърт милиарда лева? Това е възможно само ако си част от задкулисието. По това време разследващите журналисти смятат, че това не би било възможно без намесата на пресаташето и настояща журналистка Беновска.
Стига се дотам, че квесторите на банката, Желю Добрев Желязков и Атанас Стоянов Порязов, пускат сигнал до Митницата на аерогара София щателно да проверят мъжа на тогавашното пресаташе Беновска с предупреждение, че е възможно сумата от 230 милиона лева да е обърната в чуждестранна валута с опит за изнасяне на парите извън държавата. И това ли е журналистът, раздаващ ябълки и с кое точно лице бори корупцията и задкулисието?!
Беновска е участвала и като свидетел в делото срещу Тодор Живков за неправомерно раздаване на апартаменти по време на режима. Преди 10 ноември 89-а година, тя се е самонастанила в нуменклатурен петстаен апартамент, с адрес: жк.“Младост“, блок 98 В, вход Б, етаж 11. След неправомерното си настаняване започва тормоз и преследване на Тато по улица Раковска и успява да го узакони като собственост.
Та, какво излиза – много червеи, зад които прозират схеми. Дали тези действия са били престъпни, оставаме на читателя да прецени, но не можем да приемем зависим журналист на българското задкулисие да бъде стожер на политически, морални, да не говорим за културни ценности!
