Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗОРАВестник ЗОРА

LIFE

МАМА Супержена!

Докато сме деца мислим, че мама знае отговорите на всички въпроси, че независимо от всичко мама трябва да бъде мила, усмихната и готова да спаси света (или поне нашия малък детски свят), че тя винаги ще бъде до нас и по подразбиране е длъжна да ни осигурява прехрана, уютен дом, утеха, когато сме разстроени, топла супа и прегръдка, когато боледуваме, обич, закрила, нежни обятия и мъдри съвети.

С порастването си разбираме, че мама всъщност не е супергерой, а едно най-обикновено човешко същество, което изпитва болка, страхува се, страда и се променя. Че преди да се появим в живота ѝ, тя е била просто едно чаровно объркано и може би малко изплашено момиче, което никой не е подготвил за онова, което следва.

Едно момиче, което в името на нашия живот е преглъщало хиляди болки, срещало се е с най-големите си страхове, крило е в пазвата си безброй огорчения и не е допускало никой да види сълзите, които най-често бликат в малките часове на нощта, когато тъмнината и няколкото мига тишина са единственото (макар и временно) убежище.

Така времето е нарисувало образа ѝ, помъдрял от болка и съвършен дори в най-малкото несъвършенство – с всяка бръчица, с прошарените коси, с отрудените ръце, с белезите по тялото и сърцето ѝ. А за тях няма материална равностойност, нито компенсация, защото са просто следи от даденото, което ние получаваме без никой да иска нищо от нас в замяна и то, когато дори не сме способни да си дадем сметка за това и да го оценим.

Затова докато порастваме, сме длъжни да осъзнаем, че дори да не е супергерой, мама е много повече от обикновен човек. Защото е съумяла да остане нежна към нас и същевременно безкомпромисна към всичко, което е в състояние да ни нарани, запазила е искрите в очите си и онази момичешка руменина, въпреки всички трънливи пътища, разбити надежди, битки и сблъсъци с реалността. Затова нека ѝ целунем ръка и тихичко ѝ благодарим, нека опознаем момичето, което е била, нека по-често я изслушваме и даряваме с мила дума, топла прегръдка, усмивка и снопче цветя.

Нима това не е най-малкото, което бихме могли да направим за някого, на когото дължим живота си?

Автор: Станислава Димитрова



Може да харесате

LIFE

Семейството на основателя на прочутата компания било емигрирало в Гърция от България Меродавният парижки всекидневник писа в специалното си приложение „Легенда“ за компанията Вече...

БЛОГ

„Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло. Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща....

LIFE

Засукана любовница би шута на олигарха на хунтата Георги Самуилов – Жоро Инса, разкри ексклузивно наш източник.Жоро Инса е в любовна депресия… Касичката на...

БЪЛГАРИЯ

Нешка Робева написа емоционален пост във Фейсбук за избора на видинския митрополит Даниил за български патриарх: „Достоен, достоен, достоен! Народът ни е мъдър. Народът...