Как Фейсбук стана адвокат на дявола (или зловещата страна на социалната мрежа)
В последните месеци сме свидетели на безпрецедентно блокиране на Фейсбук профили на граждански активисти – критици на властта в България. Профили на личности с хиляди последователи биват закривани без достъп до тях, без обяснения, без възможност за комуникация и обратна връзка с Фейсбук благодарение на непрозрачната политика на самата социална мрежа, напомняща на таен средновековен орден по този въпрос.
В българското медийно пространство се носят противоречиви репортажи и слухове за това как стават блокиранията и какво трябва да се направи, за да се премахнат. Причината е, че Фейсбук е компания, която не желае или е много несклонна да комуникира с потребителите си (когато не им иска пари или лична информация). Каналите за обратна връзка във Фейсбук са формални и не съществуват ясни механизми за протекция на личности, атакувани на политическа основа. Фейсбук се превърна в удобна бухалка на властта в държави с недемократично управление, погазващи правата на личността и свободата на словото. Единственото досега свободно поле на Фейсбук за обмяна на идеи, неконтролирано от зависимите медии в България, се оказа податливо на правителствен шантаж и на нечистоплътни бизнес практики. Относно блокиранията, ето резултатите от моето разследване:
Независимо от безбройните конспиративни теории, основният виновник за блокирането не са троловете, а администрацията на Фейсбук, която има договори с всяка държава, в която оперира. Според тези договори, компанията Фейсбук може да бъде помолена от дадено правителство да наложи цензура, на когото то посочи и Фейсбук без никакви скрупули може услужливо да изпълни молбата на тези чужди правителства. Както в моя случай. Истината е, че ако правителството на България реши, че вие сте му „враг“ съдбата ви във Фейсбук ще е недрага, защото мрежата активно участва в потъпкване на свободата на словото, заедно с ретроградните правителства, с които има договор.
Много преди Фейсбук да ми изтрие профила в края на миналия месец на база на пост от преди една година, в който споменавам думата „гей“ в хомофобски цитат на Магда Ташева – тогава народен представител от Атака, аз започнах самостоятелно разследване на това как оперира Фейсбук и причините, по които блокира. Успях да изчета много от безбройните им „стандарти“ и да се уверя, че в прилагането им няма абсолютно никаква обективност и яснота. Повече яснота ще се намери в мъглявината Андромеда, отколкото в критериите за блокиране на Фейсбук, което е добре дошло за всяка нечистоплътна измет с власт. Единственото ясно нещо в тези така наречени стандарти е, че те често се използват като бухалка срещу свободата на словото в недемократични държави. България не е единствената, но е единствената страна в Европейския съюз, където подобно блокиране съществува на такава скала.
Ето историята ми (която скоро излиза в американката преса и с която, надявам се, този проблем да се осветли много повече на глобално ниво): В момента аз нямам достъп до мрежата, последователите ми нямат достъп до профила ми, всички алтернативни мои профили за блокирани и нямам възможност да създавам нови във Фейсбук. Чрез крос-референции към приятелите ми, към името ми, към IP-то ми, телефоните ми и машината ми и кой знае какво още, Фейсбук използва цялата си технология като смазваща репресираща машина за хора като мен. Аз съм третирана в социалната мрежа така както се третират терористи, разпространители на реч на омразата, хора заплашващи сигурността на други и въобще опасни за обществото личности. Аз, независимият журналист и блогър, при това америкаски гражданин, неафилииран с нито една политическа или неправителствена организация – в България или САЩ, бивам третирана като заплаха за сигурността на Фейсбук обществото, на база на думата „гей“, използвана в цитат от преди една година! Защо стана така? Ами защото изпратих следните запитвания до МВР и ДАНС на 18 Декември, 2017 година със следния текст: (същият текст изпратих и до министъра на МВР – Валентин Радев)
„Уважаеми г-н Георгиев:
Аз съм амеркански журналист (с български произход) и съм активен блогър в българското интернет пространство с много последователи. Може да се каже, че съм пубична личност в българската медийна онлайн среда. Свързвам се с Вас, за да ви задам въпрос, относно зачестилите атаки на тролове в социалните мрежи, в частност – Фейсбук, към профили на известни личности, критици на властта в България, включително и към моя профил. Тези профили през последната година биват атакувани с масивно докладване от тролове, в резултат на което биват редовно блокирани от платформата на Фейсбук. Аз и няколко други личности правим журналистическо разследване по този въпрос, което скоро ще излезе в престижна американска медия и ще бъде разпространено до Европейските институции и посолствата на членки на ЕС и САЩ в България. Ще се радвам да имам и становището на Вашата институция по въпроса, за да мога да придам пълна обективност на разследването.
Наши източници твърдят, че в България функционират два тролски центъра – свързани с властта – един афилииран с ПП ГЕРБ и втори – с Патриотичния фронт, които са активирани, за да заглушат гласа на критиците на властта, особено по време Европредседателството. Профили на личности като адв. Николай Хаджигенов, главният редактор на сайта Биволъ за разследваща журналистика Атанас Чобанов, на карикатуриста Христо Комарницки, на Манол Глишев, на Самуил Петканов и други критици на властта биват редовно атакувани и блокирани.
Аз съм алармирала главния офис на Фейсбук в Калифорния, и от там ме увериха, че ще започнат разследване по моя сигнал. В статията ми има и мое интервю с високопоставен служител на Фейсбук, който коментира, случващото се във Фейсбук-България и мерките, които Фейсбук ще предприеме. Статията ще излезе скоро и ще има официално становище на компанията на Фейсбук по казуса България.
Бих искала да ми отговорите на въпроса: Дали ДАНС и службите за сигурност знаят за тролски центрове в България или за отделни личности-платени тролове, които са инструктирани да атакуват определени Фейсбук профили? Тъй като става въпрос за сериозно посегателство върху свободата на словото в много голям мащаб в България, аз се надявам, че ще обърнете внимание на моето запитване. В противен случай, ще трябва да напиша в статията си, че ДАНС игнорира запитването ми с отказ за коментар.
Благодаря ви за съдействието.
С уважение,
Татяна Кристи“
След като не получих отговор от нито една от тези служби, дори и формално уведомление, че са ми получили писмото, на 21 декември аз изпратих второ и последно съобщение до тях:
„Здравейте, преди няколко дни отправих запитване като журналист към офиса на г-н Георгиев с въпрос за цензура в социалните мрежи в България и организирани атаки към профили на критици на властта. Въпросът ми беше дали г-н Георгиев знае за такива атаки и дали знае кой ги инициира. Тъй като не получих отговор от вашия офис, ще ми се наложи да напиша в статията си, че вашата институция игнорира запитването ми. Ще изчакам до края на седмицата да получа отговор преди да направя липсата ви на реакция публично достояние.
Татяна Кристи“
Не само, че не получих отговор и след второто запитване, а моментално след него изведнъж бях напълно отрязана от Фейсбук. Човекът, с когото започнах комуникация във Фейсбук – една от говорителките на компанията – Стефани Чен – престана да ми вдига телефона и не ми изпрати обещаната официална позиция на Фейсбук, за която комуникирах с нея, преди да бъда блокирана. От предишната си комуникация с госпожа Чен разбрах, че тя може да асистира да се направи одит на някои български профили, които редовно са блокирани. Когато започнах да пиша статията си, аз не бях неин обект, а по-скоро исках да разкажа на първо място историята на Атанас Чобанов – главният редактор на Биволъ, буквално изгорен на кладата от Фейсбук и тотално елиминиран от платформата; за хора като Николай Хаджигенов, Христо Комарницки, Самуил Петканов, Манол Глишев и много други, които биват непрекъснато блокирани от Фейсбук по политически причини. Но аз установих, че когато се играе така на едро, причината въобще не са троловете! Причината е договорка между правителството и Фейсбук!
Преди да изчезне от хоризонта, госпожа Чен ме увери, че блокиранията не се осъществяват от роботи или алгоритми, а от живи хора, които правят ревю на докладваните профили и постове, макар че ме увери, че понякога „ставали грешки“. Тя също ме увери, че хората правещи ревю на докладваните профили, говорят български и че не се намират на територията на България. Според г-жа Чен, няма значение броят на докладващите. Т.е. профил може да бъде блокиран и от едно единствено докладване. Г-жа Чен ставаше много неразговорлива, когато я молех да ми отговори на въпроса какво трябва да направят хората, които са атакувани по този начин. Защо Фейсбук позволява системата му да се експлоатира така нечистоплътно, след като много лесно може да се установи кои са докладващите – дали са с фалшиви профили, дали атакуват едни и същи лица, честотата, с която атакуват, както и да се вземе предвид давността на докладваните постовете и съдържанието им.
Г-жа Чен не ми отговори на страшно много въпроси и съвсем изчезна, след като ѝ казах, че Фейсбук е изтрил профила ми. Така че аз започвам своята борба за отстояване на правата си, но не само. Това, което се случва е много над отделната личност. Това, на което ставаме свидетели е тоталитарна разправа с опоненти на властта – търсещи последно убежище от цензурата във Фейсбук и вместо да бъдат подпомагани от платформата, те биват анихилирани от социалната мрежа! Това, което се случва с Фейсбук рано или късно сериозно ще нарани тази платформа. Фейсбук отдавна е обвинявана за това, че колаборира с недемократични правителства – най-скандалното посегателство на Фейсбук върху свободата на афилиация – едно от изконните човешки права– беше когато в Русия мрежата блокира страницата на протест в защита на дисидента Алексей Навални. Това тя направи по молба на правителството на Владимир Путин през 2014 под предлог – „неразрешен протест.“ Организаторите на протеста говориха тогава гневно пред американските медии, че Фейсбук администраторите, не са си направили труда да се обосноват или да контактуват организаторите на протеста. Фейсбук от своя страна тогава каза, че компанията често получава молби от различни правителства да блокира съдържание и че има правила, по които го прави. Не знам в моя случай или в случая на Атанас Чобанов какви точно правила са използвани, но ще направя всичко възможно да разбера, използвайки всички канали, за които се сетя. Искам да знам как така се позволи хора като мен да станат „врагове“ на държавата, която в европейските медиите все по-пренебрежително е наричана – „малката Русия?“
Искам да разбера как така стана, че обществото допусна да се срине до нивото на свободи, давани в държави много далеч от европейските ценности? В държави като Пакистан и Индия, Фейсбук редовно уважава молбите на правителствата и блокира критици на властта – особено журналисти като Мохамад Анас, виден критик на управляващата партия, на филмовия режисьор Гуатам Бенегал и други. Определени хора са блокирани само за споделяне на сатира или сатирични карикатури. В Пакистан граждански активисти и защитници на свободата на словото бяха блокирани през 2014 г. от Фейсбук, причинявайки лавина от възмущение.
Фейсбук редовно блокира профили на критици на кралското семейство в Тайланд. Очевидно е, че основателят на компанията, Марк Зукербърк, няма проблем с ограниченията на свободата на словото за сметка на бизнеса в определен географски регион. Фейсбук иска необятният пазар на Китай и няма нищо против да прави отстъпки по отношение на свободата на словото там. Фейсбук дори предложи на китайското правителство да направи продукт за цензуриране на забранени теми в Китай. Под претекст за „позволяване на дебат“ Зукербърк казва: „It’s better for Facebook to be a part of enabling conversation, even if it’s not yet the full conversation.“ (По-добре е Фейсбук да помогне на разговора, дори когато това не е пълният разговор.“) За съжаление компромисите със свободата на словото за сметка на бизнес интереси не могат да се скрият зад високопарно празнословие с хуманитарни претенции. И ако компромиси със свободата на словото се правят в страни от Третия свят, в недемократични държави, на какво основание се цензурират критици на властта в страна от Европейския съюз? На какво основание това се прави в България? Това са все въпроси, на които смятам скоро да получа отговор.
