Има една държава, в която работещите са бедни, а крадците – богати

ИМА ЕДНА ДЪРЖАВА….
В света днес има една държава, която предизвиква учудване и гняв.
Има една държава, от която три милиона от народа й избяга, за да може да оцелее. Има една държава, в която хора умират от глад по къщите си, а на всяка улица има просяци. Има една държава, в която работещите са бедни, а крадците – богати. Има една държава, в която може да се произвежда от пиле мляко, но се внася всичко.
Държава, която изкла животните си, за да внася замразено двадесетгодишно месо. Държава, която е земен рай и в която доматите и ябълките идват от другия край на света. Държава, в която всички природни ресурси са дадени на концесия на чужди господари. Държава, в която децата получават по-малко пари от държавата от бездомните животни. Държава, в която ежеседмично се закриват болници, а лекарите бягат от мизерията. Държава, в която минималната заплата е под минимума за оцеляване, а минималната пенсия – три пъти под минимума за оцеляване.
В тази бедстваща държава управлява самозван диктатор, избран с изборни манипулации и фалшификации, както и чрез натиск и манипулиране на хората. Държава, в която гласоподавателите са повече от действителното пълнолетно население, което живее на територията. Държава, в която управляващите разчитат за властта си не на народа, а на чужди господари. Държава без армия, която си наряза оръжието и дава милиарди, за да купи старото оръжие на господарите си.
Държава, в която правата на различните са много по-големи от правата на мнозинството. В която държавата решава какъв да бъде моралът и ценностите на детето ти. Държава, в която чуждите ценности на господарите на управляващите са преди морала и ценностите на народа.
Ужасяващо, нали? Да очакваме ли реакции на международната общност с призиви за демократични избори и сваляне от власт на диктатора?
Не, няма да има. Защото в тази държава няма петрол. Защото тази държава е България. Която, странно защо счита, че в далечна Венецуела има диктатура, а тук има демокрация. Защото така са ни казали господарите. А нашите управляващи са много послушни.
И може би точно това, че нямаме петрол, наркотици и злато, е шансът ни да се измъкнем от играта, която ни наложиха. Защото ако останем в нея, няма да остане нищо от нас. Защото промиването на мозъци е необратимо. И след нас ще останат само овце…
Елена Гунчева