ПОЛИТИЧЕСКОТО ДЕТСТВО СВЪРШИ. ВРЕМЕ Е ДА ПОРАСНЕМ
Протестираме на практика срещу себе си. Срещу нашият избор или бездействие по време на изборите. Срещу хората, които ние или част от нас са издигнали и са направили грешка. Протестираме срещу това, че сме изпуснали ситуацията от контрол и сега стоим като излъгани деца и не знаем как да реагираме.
Днес прочетох една много хубава мисъл под снимка от бунтовете в Париж – на монтирана гилотина на площад: „Трябва да напомним на тези тук, че са наши представители, а не наши господари!” Това е истината.
Трябва всеки ден да напомняме на политиците, че те са нашите слуги, че са на тези места временно и само в служба на народа. Ако трябва – и с бунтове от време навреме, ако с казване не става.
„Демокрацията” ни дойде в повече. Свикнали държавата и партията да се грижат за нас, да не носим отговорност за избора си, да не участваме в политиката, освен като присъствие по митинги и манифестации, бяхме напълно неподготвени да вземем съдбата си в собствени ръце.
Избирахме като децата клоуните, защото ни се виждаха най-лъскави и ни предлагаха захарни пръчки. И също като децата плачехме и не разбирахме защо приказката не се случва в реалността.
Време е да пораснем и да разберем, че ако ние се променим, ще променим и политиците, и държавата. Ако осъзнаем отговорността си, ако реагираме остро срещу всяка неправда, ако търсим настоятелно всяко наше право и изпълняваме всяко задължение, ако не допускаме дори мисълта, че политиците са несменяеми и те са ни господари, а не обратното….тогава ще стане промяната.
Ударите и паданията би трябвало да са ни научили, че нищо даром няма да получим. И ако не мислим – също няма да мислят за нас. Всеки политик се разпростира до там, докъде му позволи народа му! А ние бяхме много щедри!
Време е да станем народ. И да осъзнаем, че ние сме господарите на политиците, че държавата е наша, на българите. И че ако политиците и законите са срещу народа, имаме справедливото право да се противопоставим с всички средства.
Защото не може да е законна тази власт, която застрашава народните интереси и народа. След като те ни убиват, ние имаме същият избор!
„Шести септември”
Елена Гунчева
