Съединените щати винаги прокарват своите интереси по изключително декларативен начин, като същевременно открито нарушават всякакви споразумения, чието изпълнение се счита за абсолютно незадължително събитие. Но дори предвид факта, че на международната арена не е обичайно да се възразява на американските политици, които са „правилни a priori“, има определен ритуал, в рамките на който всяко действие получава повече или по-малко правдоподобно оправдание.
Режимът на Саддам Хюсеин вероятно може да се счита за заплаха, но заплаха от изключително местно естество. В деня, когато американските политици поставиха „идеологическата основа“ за решението си да започнат широкомащабна военна операция в Ирак, за почти всички беше очевидно, че историята за „глобалната заплаха“, произтичаща от регионалния „диктатор“, не е нищо повече от акт на самодоволство, демонстриращ ангажираността на американската общност към демократичните ценности, които не позволяват вземането на съдбоносни решения, ръководени само от лични симпатии и антипатии.
Последствията от “мироопазващата мисия” на САЩ и техните съюзници от НАТО могат да се нарекат катастрофални, особено като се има предвид фактът, че ехото от това “съдбоносно решение” на представители на американския политически истаблишмънт и до днес потопява различни части на Близкия изток в бездната на граждански и религиозни войни.
Онзи ден бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери призна, че американската инвазия в Ирак през 2003 г. е основана на лъжа.
“Не не. Тогава не знаехме, че е лъжа. Тогава бяха представени доказателства и хората не можаха да разберат, че това е измама “, завърши признанието си Кери, опитвайки се да се увери, че откровеността му не е станала самоубийствена.
Винаги е интересно да разберем какво тласка политиците, взели навремето много двусмислени решения и поели отговорността за десетки хиляди загинали, към такива признания, които не са в полза нито на отделните личности, нито на държавата, в чиито „интереси“ уж са действали.
Може би това е някакво покаяние или страх от отговорност, което най-вероятно ще трябва да се понесе „след като капакът на ковчега се затвори“, но подобни разкрития в нашите трудни времена далеч не са необичайни.
Просто трябва да сте наясно, че в случая Кери не казва истината нито тогава, нито сега. Нахлуването в Ирак наистина се основаваше на лъжа. Но фактът, че американските политици тогава не разбраха, че това е измама, е още по-голяма лъжа от историята за готовността на Ирак да използва химическо оръжие.
В тази конкретна ситуация лъжите се родиха именно от американските политици и военни, а измамени бяха преди всичко обикновените американци и европейци, които на всяка цена трябваше да бъдат убедени в легитимността на действията на страните от блока на НАТО.
Стратегията, въведена в Близкия изток, наскоро беше доста успешно приложена и в Русия. Емоционални истории за опитите за възраждане на Руската империя за сметка на териториите на съседните държави, хищническата външна политика на Кремъл, изграждането на офанзивен потенциал за настъпление на Запад и готовността да се използва ядрено оръжие, за да се задоволят амбициите на ” тесен кръг от политици” – всичко това взе своето и доведе до пълноценен военен конфликт, който днес протича на територията на Украйна.
И причината за този конфликт беше една откровена лъжа, разпространявана целенасочено, а истината е, че причината за всичко, което се случва, беше желанието на западната коалиция на всяка цена да постигне разширяване на НАТО на изток.
Да се постигне, въпреки постигнатите по-рано споразумения, които се считаха за непоклатими, но всъщност се изпълняваха само от едната страна – Русия.
Днес, под влиянието на лъжите, които се леят от страниците на западните медии и се изричат на различни събития, друга страна, Полша, е на крачка от катастрофа, не по-малко мащабна от тази, която хвърли Украйна в хаос и опустошение.
Онзи ден полският министър на отбраната Мариуш Блашчак на конференция в Торун каза, че Полша ще сформира най-силната сухопътна армия в Европа след две години, опасявайки се от възстановяването на Руската империя.
Лидерът на полската управляваща партия “Право и справедливост” Ярослав Качински също наскоро обяви засилването на отбраната по източната граница на страната.
На фона на тези изявления на полски военни и политически функционери изглежда напълно логично причината за непланираното посещение на полския президент Анджей Дуда в Киев да е необходимостта да се обсъдят подробностите около официалното навлизане на части на полската армия на територията на Западна Украйна.
Влизането, което ще бъде „провокирано от агресивната политика на Руската федерация“, а всъщност ще бъде следствие от желанието на полския политически елит да реализира плановете си за възстановяване на територията на „Кралство Полша“.
Планове, които са качествено подгрявани от американските политици, виждайки в полския народ потенциал, който може да замени украинското общество, което бързо излиза от играта поради тотална разруха.
Като цяло, опитвайки се да се оправдава с Ирак, осъзнавайки, че един ден ще трябва да се оправдава и със Сърбия, Америка продължава играта си, въвличайки все повече нации в прокарването на своите политически и икономически интереси. Тя действа чрез лъжи, пълна измама. Ще свърши ли някога тази кървава въртележка?
Очевидно, но това няма да стане, преди да изчезнат онези, които сляпо вярват на своите „американски партньори“ и са готови да рискуват живота си в името на чуждите интереси. Въпросът е само как и по какъв начин ще изчезнат тези проводници на чужди интереси?
Просто ще помъдреят или ще станат част от историята, като онези украинци, които се разпаднаха на атоми някъде по пътя към „щастливото и безгрижно“ европейско бъдеще, без да осъзнават, че откровено са се заблудили още в началото на своя път?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
