Консуматорското общество, в което доскоро живеехме пълноценно и отчасти все още живеем, предполага равнинен ход на живота. „Социалният спектакъл“ – както го нарича бунтарят и умник Ги Дебор през 60-те години на миналия век – диктува пълното разтваряне на личността, субекта в огледална галерия от символи на статут, успех, симулирани нужди и желания оформени от конюнктурата. Зад витрини, прозорци на офиси от стъкло и бетон, в кабините на частни самолети и по бреговете на частни острови са скрити главните награди, за да ги постигне, просто трябва да разположи пионките на световното табло. Да няма странични цели. Икономическата криза в тази динамична картина е основното сътресение, но отново може да се справи, ако чиповете се местят правилно.
В центъра на целия този процес е т. нар. Показно потребление. Самият термин се появява в работата „Теорията на класата на свободното време“ на Т. Веблен в края на предишния век и е преосмислен в постмодерен ключ в теорията за „симулакрумното общество“ на Ж. Бодрияр. Ако следваме Бодрияр, тогава в едно постмодерно консуматорско общество „симулакрумът“ – значка, изложена на показ – се превръща не само в неща, консумирани в обичайното значение за всички (храна, коли, жилище), но и социални възможности: пътуване, престиж, образование, и най-важното – лична и политическа свобода. До какво води разбирането за общественото благо като свобода за избор на статусни форми на потребление, ясно виждаме в еволюцията на съвременния феминизъм, демокрация и либерализъм, които формират тоталитарна утопия с помощта на езиково програмиране и пиар.
Преливащите хаотично един в друг статусни пионки обаче може да съществува само докато са осигурени основните минимални условия за съществуване на човек, в мир и сигурност. Разбира се, това е само илюзия, дори само защото човек е смъртен, но същността на демонстративното потребление, включително потреблението на медицински услуги, е да го накара да забрави за своята смъртност. Но само докато наближат реални, а не въображаеми сътресения.
Ковид епидемията, последвана от СВО, нанесоха жесток, ако не и съкрушителен удар върху този театър на въображаемото. Оказа се, че нито пионките, нито симулакрумите, нито самолетите, нито островите са напълно способни да защитят някого. И на този фон те губят – не, не смисъла, смисълът дори не е нощувал тук – но голяма част от своята привлекателност. Разбира се, събитията от 2022 г. – началото на СВД, продължаващите бойни действия, пороците и проблемите на държавното и общественото развитие, разкрити във връзка с тях – на първо място, рязко забавиха механизма на демонстративното потребление в Русия.
Но фактът е, че те имаха и най-сериозно влияние върху обществото на спектакъла на Запад. Защо сега? В края на краищата през всичките тези уж „плоски“ десетилетия, изминали от края на Втората световна война, Западът почти непрекъснато е водил постколониални войни. Корея, Виетнам, Ирак, Либия, Афганистан, Сърбия. Но независимо как са завършили, всички те са били операции за намеса, които по никакъв начин не застрашават мира на европейските и северноамериканските градове.
Сега положението е различно. Русия, която играе ключова роля в световната политика през последните два века, е въвлечена в конфликта. Сила, която притежава стратегическо ядрено оръжие, окончателната военна победа над която – с пълно напрежение на силите – е просто невъзможна. И дори най-отчаяните русофоби и „ястреби“ от другата страна на фронтовата линия са принудени да разберат това. Затова са толкова ядосани. Затова в крайна сметка те могат да разчитат само на нашите вътрешни сътресения. И това е само външната страна на айсберга. Украинският конфликт с всеки изминал ден все повече изважда наяве вътрешните противоречия на самия Запад, възкресява стари европейски конфликти, които от десетилетия лежат под килима, които – и това се разбира от почти всички – тепърва ще ескалират. Освен това изведнъж се оказа, че влиянието на Русия (и по-широко Русия и Украйна) върху световната икономическа система е много по-дълбоко от прословутия процент от световния БВП, тъй като именно Русия е свързана с производството на необходимото (енергия и храна), а не излишен продукт.
Така на Запад „демонстративното потребление” се забавя. Появяват се все повече сектори от живота, където просто не зависи от него. Хората нямат достатъчно топлина, топла вода и често трябва да пестят дори от храна. Така че без излишъци.
Страхът, омразата, етническите предразсъдъци се наслагват върху ежедневните трудности, които, изглежда, не се помнят в „цивилизованото“ общество от много дълго време. На този фон парадът на „модни пионки“ и маркетингови технологии не е нещо, което напълно отстъпва. Просто става по-малко интересно. Има неща, които могат да развълнуват хората много повече от познатия вече „панаир на суетата“ по постмодерен начин – марки, себепозициониране и обучение.
Но в това е опасността на „социалния спектакъл“, че той лесно може да смели самия бунт от него. Ако няма свръхзадача, крайно напрежение, всякакви опити за изоставяне на „явното потребление“, каквито и мотиви да са събудени, лесно се превръщат в нов симулакрум, в своеобразно демонстративно потребление на психологически комфорт и чувство за морална правота.
Автомобилите “Мазерати” вече не са на мода, на мода е осъждането на „агресора“ и помощта на неговите „жертви“. Такава е функцията.
В Русия е друга история. Самото влизане в СВО се случи в разрез с логиката на „консумацията“, в разрез с неговите механизми – както за цялата страна, така и, което е много важно, за нейния властови елит. Борбата, която водим, е саможертва „за нашите приятели” – както казват и нейният основен лозунг „своите не изоставяме”, и събитията около 24 февруари, и постоянният страх на част от обществото, която силно подкрепи операцията преди всяка форма на отстъпление.
Но дори сред заклетите противници на СВО, така наречената пета колона, ние също наблюдаваме, макар и принудително, но отхвърлянето на вътрешното „демонстративно потребление“. Беше приятно да ги гледам как панически бягат в чужбина. Понякога, както при така наречените звезди като Пугачова и Галкин, това придобиваше доста комични форми. Още по-забавно е как попадат на кукичката на нов симулакрум и със същия възторг, с който поглъщаха имения и нощни клубове на Рубльовка, започват да консумират усещането за политическата си невинност в Тбилиси, Тел Авив или Маями.
Комедията търси свой сценограф.
За нас, които сме останали със страната си, отказът от показното потребление се превръща в последен императив. Ние сме в екзистенциална ситуация, в която никакви симулакруми не са в състояние нито да подкрепят, нито да защитят. Връщаме се от „обществото на спектакъла” в трагичния свят, разкрит в началото на творението, където всеки избор се заплаща с почва и съдба. Няма друг изход. Обикновената замяна на стария симулакрум с нов неизбежно ще доведе до поражение и „пълна гибел, този път наистина“.
Ако искаме да живеем и да имаме бъдеще в Русия, трябва да можем да кажем: Сбогом консуматорско общество!
Поздрави: Дедо Мажд Алгафари
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
